Решение № 957 от 19.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. София, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20261000500208 по описа за 2026 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 10698/24 г. по описа на СГС.

С решение № 6477/29.10.25 г. съдът, като не е зачел направеното от ответника Столична община възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – болки и страдания от счупване на горния край на раменната кост поради падане на ищцата след стъпване в неравност на тротоар до шахта от ищцата Ю. А. Т., е присъдил на основание чл. 49 ЗЗД в нейна полза обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със законните лихви от 07.08.24 г. (датата на получаване на травмата) и е отхвърлил претенцията на разликата до заявените 26 000 лв.

Недоволен от решението е ответникът, който счита, че вредите на ищцата не са доказани при пълно и главно доказване, алтернативно, че определеният от съда паричен еквивалент е завишен съотнесено към действително понесените страдания.

Иска решението да бъде отменено, искът – да бъде отхвърлен или сумата за възмездяване на неимуществените вреди – намалена.

Като трето лице, помагач на страната на ответника, е привлечено дружеството Софийска вода АД. Същото оспорва да е правило ремонт, свързан с разкопаване около водопроводна шахта на указаното в исковата молба място и ангажира доказателства за осъществяван ремонт от Топлофикация София АД.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства. Въззивникът поддържа жалбата си, а ищцата я оспорва.

1

При служебна проверка съдът установи, че жалбата е допустима, а обжалваното решение – валиден и допустим съдебен акт. Дължи се произнасяне по доводите за неправилност с оглед наведените във въззивните жалби възражения, на база доказателствата, приобщени в първоинстанционното производство.

Въз основа твърденията на страните и доказателствата приобщени към материалите на първоинстанционното производство, настоящият състав прави следните изводи:

С помощта на гласни доказателства – показания на свидетелката А. Т. (л. 52), се потвърждава механизмът на получаване на травмата от ищцата – загуба на равновесие след попадане в неравност на тротоара поради липсваща настилка до улична шахта, разположена върху тротоарната площ. Свидетелката съпътствала ищцата на път за работата й, чието местонахождение било в УМБАЛ ИСУЛ, последен етаж. На левия тротоар на ул. Бяло море, след бул. Дондуков, в посока местоработата на ищцата, тя паднала по лице, след което се обърнала на едната си страна. Изпитвала болка в лявото рамо и не можела да стане сама. Свидетелката помогнала на ищцата.

Прегледана била в спешното отделение на ИСУЛ, където се установило счупване на раменната кост. Свидетелката знае, че след травмата ищцата не могла да обслужва сама бита си, получила стрес да се движи – опасявала се, че отново ще падне.

По делото е приета медицинска експертиза, осъществена от ортопед-травматолог др Т. Д.а (л. 68). Вещото лице утвърждава, че като последица от падане при ищцата били установени: счупване на главичката на лявата раменна кост, счупване на горния край на лявата раменна кост и контузия на гръдния кош. В продължение на 35 дни левият горен крайник бил обездвижен с помощта на ортеза. След свалянето й започнало раздвижване като периодът до пълно възстановяване обхванал 3 месецаНаблюдава се намален обем на движенията на лявата раменна става с 15 %.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че изводите на първостепенния съд са правилни. Налице е противоправно бездействие по осигуряване безопасността на общинската улична мрежа, част от която са тротоарните пространства. Недоказано е възражението, че към момента на инцидента ищцата е била отклонила вниманието си чрез боравене с телефон или по друг начин и с това е съпричинила падането. Доказателствена тежест за установяване на подобно поведение носи направилия възражението. Извън подобно конкретно поведение никой пешеходец не е длъжен да полага особено внимание при движение по тротоар – същият следва да бъде пригоден за безопасно придвижване на всякакви категории пешеходци, вкл. инвалиди, деца, незрящи.

Правилни са и изводите на съда за паричния еквивалент на вредите. Мястото на счупването (което е политравма) е в горната част на торса, при ставата, свързваща ръката с тялото. Поради това за нуждите на срастването на загубилите целостта си 2 кости се обездвижва крайника чрез свързването му чрез ортеза с тялото. Това ограничава общия капацитет за телодвижения и самообслужване в периода на предписано обездвижване и безусловно изисква подпомагане на пострадалия относно обслужването на личната хигиена и бита. Ищцата е била на 62 г. към момента на инцидента – възраст, в която се наблюдава отслабване на общата подвижност и гъвкавост на тялото, което рефлектира в ситуация на допълнително обездвижване по медицински индикации. Вещото лице утвърждава естество на травмата, свързано с повишено усещане за болка. Пълното обездвижване на крайника изисква попродължително раздвижване, с привеждане в активност на по-голям брой стави – раменна, лакътна, ставни връзки на китката и пръстите на ръката. На тази база показанията на свидетелката, описала състоянието на ищцата като затудняващо самообслужването й и изпълнението на битови дейности, следва да се отчетат като достоверни, съвпадащи с възстановяването, възпроизведено от експерта-медик.

Тъй като настоящият състав достига до извод за неоснователност на жалбата и правилност на първоинстанционното решение, на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на първоинстанционния състав, решил правния спор.

Тъй като няма доказани разноски, сторени от ищцата във въззивното производство, не се дължи произнасяне на основание чл. 78 ГПК. За пълнота ще се отбележи, че подалия молба за разглеждане на делото в отсъствие на процесуален представител на въззиваемата – адв. Б. Г., поискал и присъждане на адвокатски хонорар в полза на адв.

М. Д., не е представил нито пълномощно от името на ищцата, нито доказателства за преупълномощаването му от адв. Д., като последният не е представил пред първостепенния съд и договор за права помощ, удостоверяващ постигнато съгласие да осъществява безплатно процесуално представителство на ищцата пред СГС. С оглед на това претенцията, основана на разпоредбите на чл. 78 ГПК и 38 ЗА, не следва да бъде зачетено.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в осъдителната му част решение № 6477/29.10.25 г., постановено по гр.д. 10698/24 г. по описа на СГС.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника Софийска вода АД.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок съобразно изискванията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4