Определение № 435 от 11.06.2026, Районен съд - Девня

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435 гр. Девня, 11.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20263120100273 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, ЕИК 831094393 срещу А. К. А., ЕГН: **********, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК по ч.гр.д. №463/2024 г. по описа на Районен съд – Девня за сумата 65 658.96 лева, представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит „Рестарт“ №***/11.09.2019 г., изменен и допълнен с Анекс №1/13.09.2019 г., Анекс от 16.07.2021 г. и Анекс от 16.12.2021 г., сключен между страните, сумата 4893.56 лв., представляваща просрочена договорна лихва съгл. т.4-4.5 от Договора за периода от 12.11.2022 г. до 15.05.2024 г. вкл., сумата 251.07 лв., представляваща просрочени наказателни лихви съгл., т.14 от Договора за периода от 06.10.2023 г. до 15.05.2024 г. вкл., сумата 3121.74 лв., представляваща разсрочени лихви и такси, съгласно погасителен план към Анекси от 16.07.2021 г. и 16.12.2021 г., сумата 176.06 лв., представляващи законна лихва съгласно ТР №3 на ВКС/27.03.2019 г., за периода 16.05.2024г. до 23.05.2024 г., сумата 60.00 лв., представляваща такса за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.05.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

Досежно подсъдността на иска по чл. 422 ГПК в съдебната практика и в правната доктрина не съществува спор, че тя се определя от правилото на чл. 104 т. 4 от ГПК /в т. см. решение №17/24.03.2011 г. по т.д. 382/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №416/05.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 369/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др./, в които е прието, че подсъдността на установителните искове по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК се определя съобразно общите правила за подсъдност, вкл. и за родовата подсъдност.

В особените правила за заповедното производство липсва изрична разпоредба, която да определя, че съдът, издал заповедта за изпълнение, е родово компетентен и по иска по чл.

1

422 вр. чл. 415 от ГПК. Ето защо се прилагат общите правила на родовата подсъдност и исковете са подсъдни на съответния родово компетентен съд. Общите правила са разписани в нормата на чл. 104 т. 4 от ГПК, която разпорежда, че на окръжния съд са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева.

Следователно, с оглед цената на предявения иск в конкретния случай, която е 37 918, 12 евро, настоящото дело не е родово подсъдно на районния съд, а компетентен да разгледа спора е Окръжен съд – Варна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 118 ал. 2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 273/2026 г. по описа на ДРС и ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд – Варна по подсъдност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ответника чрез проц. му представител – адв. Пл. П. съгласно представеното пълномощно.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________

2