Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 444 от 17.06.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 280/2026
Вид
Определение № 444
Подписан
17.06.2026
В сила
17.06.2026
Състав
Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. Габрово, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500280 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по подадена от С. М. Г. чрез адв. Р. И. частна жалба против определение №125/07.04.2026 г. по гр.д.№112/2024 г. на РС-Дряново, постановено по чл.248 ГПК.

Жалбоподателят претендира да бъде отменено обжалваното определение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение изцяло или същото бъде намалено на 200 евро.

Изложените за това съображения са ,че в договора за правна помощ и съдействие от 20.02.2024г. не е отразен размер на адвокатското възнаграждение, нито заплащането на такова. В представения в с.з. списък на разноските е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. ,отразено в протокол от с.з. на 16.01.2025г. Това ,че не е дадена възможност на жалбоподателя да се запознае своевременно има ли ново писмено доказателство - нов договор за правна помощ между ищцата и адвоката й, се сочи като съществено процесуално нарушение, поради което разноски за адвокатско възнаграждение на ищцата не следва да се присъждат. Също така са изложени доводи, че с оглед даваните указания на ищцата от съда за изправяне нередовностите на исковата молба и предприетите процесуални действия, че следва адвокатското възнаграждение на насрещната страна да бъде намалено на 200 евро.

От насрещната страна не е постъпил писмен отговор.

Въззивният съд ,като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното :

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.248 ГПК.

1

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил частично молбата на ответника по чл.248 ГПК, като е приел ,че разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна следва да се намалят от 1022,58 евро на 800 евро/ по 400 евро за всеки иск/ и следва да се отхвърли молбата в останалата част – за намаляване до 200 евро. Съдът се е позовал на фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че предявените два иска се базират на идентични основания, касаят продажба на наследства, включващи идеални части от един и същи имот, по делото са проведени две открити съдебни заседания, без разпит на свидетели, изслушано е заключение на една експертиза, като не са приети допълнителни доказателства. Поради това е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца за двата иска, макар да е под минималния размер по наредбата, е прекомерно и същото следва да бъде намалено от 1022,58 евро на 800 евро, по 400 евро за всеки иск. Съобразно този извод решението е изменено в частта за разноските, които са намалени от 1278,23 евро на 1055,65 евро.

Наведените в частната жалба доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение на РС-Дряново по чл.248 ГПК, са неоснователни.

Твърдението, че има допуснато съществено процесуално нарушение, което е лишило жалбоподателя от възможността своевременно да узнае и евентуално оспори размера на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение от 2000 лв., е неоснователно.

От данните по делото е видно ,че в първоинстанционното производство в с.з. на 16.01.2025г. пълномощникът на ищцата е представил списък по чл.80 ГПК, ведно с пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 2000лв. В протокола от това с.з. е отразено, че на него е присъствал ответникът и неговият пълномощник и в тяхно присъствие са извършени всички процесуални действия . Не се установява наличието на обективни причини , които да са препятствали ответника и неговия пълномощник да се запознае своевременно с представяния от пълномощника на ищцата списък по чл.80 ГПК с приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно. От отразеното в протокола от с.з. се установява, че страната е била запозната с тях, за което свидетелства и изрично направеното от пълномощника на ответника адв. И. в хода на устните състезания оспорване на адвокатското възнаграждение като прекомерно.

Съгласно решението на СЕС по дело С-438/22 и установената съдебна практика, предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир , като при определяне на размера на адвокатското възнаграждение от значение са фактическата и правна сложност на делото, предмета на спора, обема на осъщественото процесуално представителство.

В случая първоинстанционният съд е съобразил тези обстоятелства при частичното уважаване молбата на ответника по чл.248 ГПК. Намаленият размер на адвокатското възнаграждение на пълномощникът на ищцата на 800 евро не се явява прекомерен с оглед развилото се производство пред първоинстанционния съд по подадената искова молба от В. Й. чрез адв.

П. И. ,което е протекло в две с.з., фактическата и правна сложност на спора при изложената 2 фактология, на която се основават исковите претенции, обема на доказателствения материал /писмени доказателства и приета оценъчна експертиза/, наличието на идентична фактическа обстановка, на която се основават двата иска, осъществения обем на процесуално представителство от пълномощника на ищцата с подаване на искова молба, уточняващи молби ,направени доказателствени искания, участие в двете с.з., пледиране в хода на устните състезания и представено писмено становище с изложени доводи от фактическа и правна страна по предмета на делото, което сочи на активно осъществена правна защита , чийто вид и обем опровергава наведените в жалбата доводи , че за тази правна дейност следва да се определи възнаграждение от 200 евро / което се явява и под това на пълномощника на жалбоподателя от 800лв. в представения по делото договор за правна защита и съдействие л.62/ .

По изложените съображения обжалваното определение по чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №125/07.04.2026 г. по гр.д.№112/2024 г. на РСДряново, постановено по чл.248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3