Решение № 168 от 08.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20265001000011 по описа за 2026 година

С решение № 255/21.08.25 г., постановено по т.д. № 456/23 г. на ОС Стара Загора, „ЕЛФИ ТЕХ“ ООД ЕИК 000824160 е осъдено да заплати н а „ЕЛЕН ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 202712541 сумата в размер 228 000 лв. с ДДС лв., като платена без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 04.12.2023 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата 9120 лв. – разноски за първа инстанция, като е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от „ЕЛФИ ТЕХ“ ООД възражение за прихващане за сума в размер на 280 864 лв. без ДДС, представляваща стойността на поръчани части, възли и детайли, закупени от „ЕЛФИ ТЕХ“ ООД във връзка с „Реконструкция и модернизация на оранжериен комплекс „Еко Зеленчуци“ гр. Силистра“, като неоснователно.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от „ЕЛФИ ТЕХ“ ООД, като се излагат оплаквания за недопустимост, неправилност, незаконосъобразност, необоснованост на обжалваното решение, както и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, по подробни съображения в тази насока. Иска се решението да бъде отменено и 1 вместо това се постанови друго, с което предявеният против дружеството иск бъде отхвърлен като неоснователен, евентуално да се уважи поддържаното възражение за прихващане. Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „ЕЛЕН ИНВЕСТ“ ЕООД оспорва изцяло жалбата като неоснователна по конкретни съображения, изложени в отговора.

Иска се решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски по представен списък на разноските.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Установено е безспорно по делото сключването на договор от 13.09.2017 г. между Държавен Фонд „Земеделие“ и „Еко Зеленчуци“ ЕООД № Договор № 19/04/1/0/01373 за отпускане на безвъзмездна помощ по подмярка 4.1, с предмет „Реконструкция и модернизация на оранжериен комплекс „Силистра“ като е предоставена финансова помощ в размер на 972 679, 21 лв.

Между ищцовото дружество като главен изпълнител на дейности по горния договор и ответното дружество са сключени три писмени договора за извършване на отделни дейности по обекта както следва: договор № 352/28.08.2018 г. - „За изработка, доставка, монтаж и пуск на „Инсталация за физикохимична кислородна активация на вода за хидропонна система -2x6 л/сек. “ с уговорена цена 310 000 лв. без ДДС; договор № 353/01.10.2018 г. - „За изработка, доставка, монтаж и пуск на „Инсталация за светлинна активация на растенията“ с уговорена цена от 95 895 лв. без ДДС; договор № 354/11.10.2018 г. - „За инженерингова услуга по проектиране, доставка, монтаж и гаранционно обслужване на съоръжения за котелна инсталация:

Обект Оранжериен комплекс „Еко зеленчуци“ с уговорена цена от 198 028 евро без ДДС /387 309, 10лв./ ; както и неформален договор по фактура № 50727/10.1.2019 г. за ремонт на котелно и термоакумулатор на стойност 83 040 лв.

2

Процесната сума от 228 000 лв. е платена от ищеца по издадена от ответника фактура № 50724/4.12.2018 г. с основание: „Реконструкция и модернизация на оранжериен комплекс „Еко Зеленчуци“ гр. Силистра – аванс“.

С първоинстанционното решение е уважен иск по чл. 55, ал.1,предл. първо от ЗЗД за връщане на сумата като платена при начална липса на основание, като е прието, че към момента на получаването й от ответника не е било налице основание за преминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника. Изложени са мотиви, че във всеки от формалните договори ясно и подробно са уговорени авансовите и окончателните плащания, като в никой от тях не е включена клауза за авансово плащане в размер на 228 000 лв., т.е. процесната сума не е заплатена по никои от горепосочените договори, независимо от това че в счетоводството на ответното дружество сумата от 228 000 лв. е отразена като приход по договор № 353/01.10.2018 г. Прието е, че формулираното основание „Реконструкция и модернизация на оранжериен комплекс „Еко Зеленчуци“ гр. Силистра е твърде общо и неконкретизирано, би могло да обхваща разнообразни видове деиности, за които обаче не са представени никакви документи, като количествено - стойностна сметка, проект, технологично задание или други, от които да се установи, че между страните по делото е налице конкретно правоотношение с предмет „Реконструкция и модернизация на оранжериен комплекс „Еко Зеленчуци“ гр. Силистра.

Жалбоподателят оспорва горните изводи като необосновани.

Поддържа теза, на първо място, че е налице валидно облигационно правоотношение, по което е издадена въпросната фактура и е извършено плащане; същата била издадена за ч а с т от калкулираните разходи за извършени дейности реконструкция и модернизация на оранжерийния комплекс в общ размер от 432 135 лв. без ДДС/ , включващи:

95 895 лв. без ДДС / 115 074 лв. с ДДС/ - за инсталация за светлинна активация на растенията – по договор № 353;

61 040 лв. без ДДС /73 248 лв. с ДДС/ - обогатяване на атмосферата в оранжерийния комплекс с въглероден диоксид СО2;

3

275 200 лв. без ДДС /330 240 лв. с ДДС/ - хидропонно отглеждане на растения.

Позовава се на договора, сключен между ДФЗ и „Еко зеленчуци“, който се отнасял до разнообразни дейности по реконструкцията и модернизацията на оранжерийния комплекс, включващи задължения на „Елен инвест“ ЕООД за финансиране и реализация, а от страна на „Елфи тех“ ООД – за изработка и внедряване на климатизация чрез изработка на котелна инсталация, светлинна активация на растенията, обогатяване на атмосферата в оранжерийния комплекс с въглероден двуокис, хидропоника и др., по които възложителят бил приел обем на видове работи в общ размер на 819 444.10 лв. без ДДС, платими срещу данъчни фактури, а бил платил частично само част от тях.

Излага и доводи за това, че е налице изпълнение по сключените между страните договори. Счита първоинстанционното решение за недопустимо, както и за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, изготвянето на доклада, събирането и преценката на доказателствата, нарушения на принципите за законност, служебното начало, състезателното начало, равенственото на страните, установяване на истинатата, добросъвестността на страните, както и на нарушения на права, защитени от КЗПЧОС – правото на справедлив съдебен процес, правото на достъп до съд, правото на справедливо правораздаване, изискването за пълен съдебен контрол, правото на мирно ползване на собствеността по чл. 1 от Протокол № 1 от КЗПЧОС, липса на ефективно вътрешно правно средство за защита.

Неоснователни обжалваното решение. са оплакванията за недопустимост на

Действително между страните е налице влязло в сила съдебно решение № 284 от 27.10.2022 г., постановено по т. дело № 1250/2021 г. на ОС Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от „ЕЛЕН ИНВЕСТ“ ЕООД против ответника „ЕЛФИ ТЕХ“ ООД иск за осъждането му да върне на ищеца сумата в размер 372 000 лв. с ДДС, представляваща заплатената цена по сключен между страните договор № 352 от 28.08. 2018 г. и явяваща се 4 получена на отпаднало основание с оглед развалянето на същия /решението е потвърдено с решение № 351/20.10.23 г. по т.д. № 119/23 г. на Пловдивски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 2881/5.11.24 г. Видно от мотивите на решението, процесната сума от 372 000 лв. с ДДС включва и сумата 228 000 лв. с ДДС, платена по ф. № 50724/4.12.18 г., т.е. същата сума, за която се предявява и искът по настоящето дело.

Горното обаче не е процесуална пречка за предявяване на иск за връщане на сумата по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД – поради начална липса на основание. Формираната сила на пресъдено нещо касае друг иск - за връщане на сумата поради даването й на отпаднало основание /разваляне на договор № 352/ - чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, като е прието е, че така платената сума не касае сключения между страните договор № 352. За да е налице идентичност в предмета на делата, тя трябва да съществува не само по отношение на конкретната сума, но и по отношение на основанието, на което същата се претендира. Такава идентичност в случая не е налице, поради което и възраженията за недопустимост на предявения иск, респ. на постановеното решение, са неоснователни.

Разгледаният иск е с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД – за връщане на сума, за която твърдението на ищеца е било, че е дадена при начална липса на основание. Неоснователни са оплакванията във връзка с неправилна правна квалификация и нарушения при изготвяне на доклада, вкл. при разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Изрично са дадени указания на ответното дружество, че в негова доказателствена тежест да установи, че е налице валидно правно основание за получаване на престираната сума, като първоинстанционният съд е посочил и релевантна практика на ВКС. Изготвеният доклад е в закрито съдебно заседание, съдържащ се в определение № 46/10.01.25 г., като е предявен на страните с връчване на определението. Против доклада не са постъпили възражения в първото съдебно заседание, в което е присъствал и представител на ответната страна, при което същият е обявен за окончателен.

Изготвеният доклад има необходимото съдържание по чл. 146, ал.1 от ГПК.

Оплакванията, че на страната не е дадена възможност да изрази становище по доклада, да предприеме съответни процесуални действия, са изцяло 5 голословни. В първото съдебно заседание е участвал процесуален представител на страната, който е направил редица процесуални искания, няма каквито и да било данни да е бил ограничен във възможността да изрази становище по доклада или да направи и други искания. Съобразно чл. 374, ал.3 от ГПК при подготовка на делото в закрито заседание съдът може да изготви проекто-доклад при насрочване на делото и да го съобщи на страните, както е сторено и в случая /аналогична е разпоредбата и на чл. 140, ал.3 от ГПК/. Липсата на устно възпроизвеждане на доклада в открито съдебно заседание не представлява съществено процесуално нарушение, след като същият е редовно съобщен на страните и против доклада не са постъпили възражения.

Неоснователни са оплакванията за липса на конкретни указания във връзка с твърдения за наличие на друг конкретен договор, който да представлява валидно правно основание за получаване на процесната сума, тъй като такива конкретни твърдения не са били направени от ответното дружество в отговорите както на първоначалната, така и на допълнителната искови молби /л.70-73 и л. 179-180 от първоинст.д./. Направени са общи възражения за неоснователност на предявения иск, като страната се е позовала на липса на основание за разваляне на посочените в исковата молба договори както и на договора, сключен с ДФЗ и особеностите на технологичния процес на възлагане, изработване и пускане в експлоатация на инсталациите в оранжерийния комплекс. В допълнителния отговор са наведени доводи единствено по отношение на направеното възражение за прихващане. Съдът не дължи указания по отношение на факти и обстоятелства, каквито не са посочени от страната в процедурата по размяна на книжа.

Оплакванията по отношение нарушаване на основните принципи в гражданския процес – принципа на законност , служебното начало, състезателното начало, равенството на страните, установяване на истината, добросъвестност на страните, са пределно общо формулирани във въззивната жалба, като касаят оценката на събраните доказателства. Липсата на мотиви /вкл. и по отношение част от наведените от страните доводи и събрани доказателства по делото/ само по себе си не представлява основание за отмяна на обжалваното решение, а въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.