Решение № 3059 от 20.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3059 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело № 20251100504337 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ срещу постановление, с което е оставено без уважение възражението на дружеството за недължимост на разноските на взискателя по изпълнително дело № 20258380401964 по описа на ЧСИ М.Б..

Жалбоподателят счита, че не дължи разноски по изпълнението, тъй като дружеството не е дало повод за образуване на изпълнително дело. Твърди, че е поканил взискателя чрез неговия процесуален представител да му бъде посочена банкова сметка, по която да бъде платено присъденото застрахователно обезщетение, за което изпратил имейл на посочения в САК официален имейл. Счита, че е поставен в невъзможност да извърши плащане, от където следва, че причина за образуване на настоящото изпълнително дело е недобросъвестното поведение на кредитора, който е сторил ненужни разноски, които ще трябва да понесе. Посочва, че образуването на изпълнително дело при изразена готовност от страна на длъжника да заплати своето задължени, искайки съдействие от кредитора, който да му даде тази възможност да плати, сочи на злоупотреба с права по чл. 3 ГПК, като счита, че не е станал повод да се води против него изпълнително дело по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че бездействието на кредитора, освен да е в нарушение на чл. 3 ГПК, го е поставило в положение на забава и с оглед разпоредбата на чл. 96, ал. 2 ЗЗД направените от него разноски в изпълнителното производство не подлежат на възстановяване на длъжника. Предвид изложеното иска да се отмени постановлението и да се приеме, че разноски не се дължат. Претендира разноски.

1

Взискателят И.С.А. не подава отговор на жалбата.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ М.Б. излага съображения за неоснователност на жалбата. Посочва, че с разпореждане от 24.03.2025 г., постановено върху възражение от 24.03.2025 г., искането за редуциране на адвокатското възнаграждение е уважено частично до размера от 200 лева, както и е намалена пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с 57,60 лева.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.

В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който са определени разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя. С разпореждане от 22.04.2025 г. са дадени указания на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ да заяви кой е обжалваният акт предвид данните по изпълнителното дело, че възражението му срещу хонорара на взискателя е уважено с постановление от 24.03.2025 г. С молба от 14.05.2025 г. длъжникът заявява, че жалбата е срещу постановление на ЧСИ М.Б. в частта, в която е оставено без уважение възражението му за недължимост на разноските по изпълнителното производство.

При съобразяване изложеното и доколкото възражението на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ е уважено само в частта, в която разноските са намалени, но не и че такива изобщо не се дължат, съдът намира, че жалбата има допустим предмет на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процесното изпълнително дело № 20258380401964 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано на 18.03.2025 г. по молба на взискателя И.С.А., подадена чрез адв. Г.Й., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.03.2025 г. по гр.д. № 8719/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с който ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД е осъдено да заплати на И.С.А. сумата 7 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сумата 87,50 лева за имуществени вреди и законна лихва, считано от 16.08.2022 г. до окончателното плащане на обезщетението.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да се образува делото, посочени са изпълнителни способи и са претендирани разноски.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 18.03.2025 г., с който е упълномощен адв. Г.Й. да представлява И.А. при договорено възнаграждение в размер на 1 000 лева, за която сума е посочено, че е платена в брой.

С постановление от 21.03.2025 г. са приети разноски по изпълнителното дело в общ размер на 1 066 лева.

2

Установява се, че на 21.03.2025 г. е изпратена до длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е включена и сумата за разноски от 1 066 лева.

Поканата е получена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ на 21.03.2025 г.

С възражение от 24.03.2025 г. длъжникът е оспорил дължимостта на разноски изцяло, а при условията на евентуалност е направил възражение за прекомерност.

С постановление от 24.03.2025 г. съдебният изпълнител е намалил адвокатският хонорар на 200 лева, както и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Видно е, че върху изпълнителния лист има отбелязване, че сума в размер на 6 939,24 лева е преведена на взискателя на 03.04.2025 г.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователно искането на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуърнс груп“ да се приеме, че не дължи разноски на взискателя за адвокатския хонорар в редуцирания размер от частния съдебен изпълнител в размер на 200 лева. От данните по делото е видно, че преди завеждане на изпълнителното производство длъжникът не е заплатил дължмите суми във връзка с приключилото гражданско производство. Към възражението е представено писмо от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ от 24.02.2025 г., изпратено до адв. Й. във връзка с постановеното решение по гр.д. № 8719/2022 г. на СГС, в което застрахователят изразява намерение и готовност да изпълни изцяло съдебното решение и иска от И.С.А. да представи банкова сметка. От една страна, не са ангажирани доказателства, че писмото е достигнало до кредитора, чрез процесуалния му представител. От друга страна, за да не се дължат разноски за образуване на изпълнителното производство, следва сумата да е реално платена или внесена за взискателя, по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, а не само да е изразена готовност затова. Образуването на изпълнително производство при наличие на изпълнителен титул и липса на плащане на присъдените суми представлява упражняване на право, изрично предвидено в закона, а не злоупотреба с права по чл. 3 ГПК, както твърди длъжникът. Съдът не споделя становището на длъжника, че поради недобросъвестно поведение на кредитора е бил поставен в невъзможност да извърши плащане, тъй като изискването за посочване на банкова сметка и изразяване на готовност за плащане, при липса на данни, че това е доведено до знанието на кредитора, не лишава страната от възможността да ползва способите на чл. 97, ал. 1 ЗЗД за изпълнение и така да се освободи от дължимостта на разноските за образуване на изпълнително производство, което в случая не е направено.

В разглеждания случай адвокатският хонорар по възражение на длъжника е намален до сумата от 200 лева само за образуване на делото, като по изложените погоре мотиви приетото от съдебния изпълнител е правилно и законосъобразно.

С оглед изложеното жалбата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ срещу постановление, с което е оставено без уважение възражението на дружеството 3 за недължимост изцяло на разноските на взискателя по изпълнително дело № 20258380401964 по описа на ЧСИ М.Б..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4