Решение № 12489 от 13.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12489 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.КА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от И.КА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20221110171143 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ.

Ищецът А. Р. Б. твърди, че в резултат на трудова злополука, претърпяна на 08.03.2022г. в 11:48 часа е получил телесни увреждания – фрактура на лява ръка, вследствие на което да са му причинени болки и страдания. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от трудова злополука неимуществени вреди. Претендира разноски.

Ответникът „Симид София“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Възразява за съпричиняване на резултата от страна на ищеца при условията на груба небрежност. Оспорва и размера на предявения иск и моли да бъде намален.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 200 КТ:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че е настъпила злополука, която е призната за трудова по предвидения в закона ред, в причинна връзка с която търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

Безспорно между страните по делото е, че към твърдяната от ищеца дата – 08.03.2022 г., между тях е съществувало трудово правоотношение. Не се оспорва и обстоятелството, че процесната злополука е призната за трудова с разпореждане № 31453/14.03.2022г. на ТП на НОИ – София град, както и че ищецът вследствие на 1 злополуката е претърпял телесно увреждане, изразяващо се във фрактура на лява ръка.

От приетото по делото разпореждане № 31453/14.03.2022г. на ТП на НОИ – Софияград се установява, че посочената злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени в разпореждане №31453/14.03.2022г. на ТП на НОИ – Софияград по чл. 60, ал. 1 КСО. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение. Ответникът не твърди и съответно не представя доказателства да е обжалвал разпореждане №31453/14.03.2022г. на ТП на НОИ – София-град по реда и в сроковете по чл.117 КСО. Изводите са направени от компетентните длъжностни лица въз основа вписванията в Протокол № 1/09.03.2022г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката. По делото няма данни и ответникът да е направил възражения в хода на производството пред НОИ.

Като официален удостоверителен документ, притежаващ материална доказателствена сила, разпореждането обвързва съда да приеме за осъществени удостоверените в него факти – чл. 179, ал. 1 ГПК. Съдържащите се в него констатации за наличието на функционална връзка между извършваната от пострадалия конкретна работа и изпълнението на трудовите му функции към момента на злополуката, както и за съществуването на пряка причинна връзка между събитието и увреждането на работника не се опровергават от събраните по делото доказателства. Т.нар. функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа е кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука по см. на чл. 55 КСО и чл. 200 КТ, поради което с разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита установен този елемент, т.е., че злополуката е осъществена при или по повод на изпълняваната работа. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, в хода на процеса не доказа обратното.

Такъв кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука по смисъла на цитираните по-горе норми е и причинната връзка между увреждането и неблагоприятния резултат – неработоспособност или смърт, поради което с разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита установен и този елемент, т.е., че претърпените от пострадалия вреди са в пряка причинна връзка с уврежданията от злополуката. Доказателства за обратното също не са представени.

По делото е приложена епикриза № 7574 от 15.03.2022г. на УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, от която се установява, че на 08.03.2022г. пострадалият е бил приет в клиниката 2 по повод фрактура на предмишницата, вследствие на което е бил опериран и му е поставена диагноза счупване на други части на костите на предмишницата, а съгласно последваща епикриза № 9859 от 01.04.2022г. на УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД ищецът е постъпил повторно в болницата за оперативно лечение на кожни дефекти от различно естество, налагащи пластично възстановяване. Видно от представените по делото болнични листове, издадени от УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, за периода от 08.03.2022г. до 02.11.2022г. ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност, а съобразно експертно решение № 1604/14.09.2022г., издадено от лекарска комисия в „IV-та МБАЛ-София“ ЕАД, А. Б. е освидетелстван след преглед като временно неработоспособен, с водеща диагноза – последици от счупен горен крайник, с изключение на китката и дланта. Представените писмени доказателства потвърждават изцяло твърдяното увреждане в исковата молба.

По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза, която в заключителната част потвърждава състоянието на ищеца вследствие от злополуката /л.75-76/.

Причинените телесни увреждания са открито многофрагментно счупване на костите на лявата предмишница, с образуване на две атонични рани, наложили пластично възстановяване. При анализ на приложената по делото медицинска документация, вещото лице констатира, че на пострадалия е оказано високоспециализирано оперативно ортопедо- травматологично лечение, изразяващо се в открито наместване на многофрагментното счупване на костите на предмишницата (лъчева и лакътна кости) с влагане на метални импланти. Посочено е, че впоследствие, поради неправилното зарастване на инцидентните рани, е проведено пластично лечение на образувалите се атонични рани на предмишницата.

Експертът посочва, че оздравителният процес при счупване и на двете кости на предмишницата обичайно е 5-6 месеца, при обездвижване от 10-12 седмици, като в конкретния случай усложненията вследствие на възникналите атонични рани са довели до увеличаване на срока на възстановяване с 1-2 месеца. Посочено е, че ищецът е изпитвал силни, интензивни болки както от процесната травма, така и от последвалото лечение, като предвид сложността на увреждането и вида на счупванията е характерно тяхното протичане във времето – лекостепенни болки за продължително време, вероятно до края на живота. Присъщо е още увреждане на нервния апарат на ръката и произтичащите от това негативни здравни ефекти – слабост при захват, променена чувствителност, поява или засилване на болката при влошени атмосферни условия като ниска температура на въздуха и по-влажно време, както и при натоварване в процеса на работа и в ежедневието. Като краен извод вещото лице счита, че описаните последици от процесния инцидент имат постоянен характер, без реална възможност за излекуване.

Заключението на вещото лице е обосновано, отговаря на поставените въпроси и се 3 подкрепя от останалите доказателства по делото, поради което съдът го кредитира изцяло.

С оглед тези обстоятелства съдът намира за доказани в процеса настъпилите за ищеца неимуществени вреди, в пряка причинна връзка с настъпилата трудовата злополука на 08.03.2022 г.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът, на първо място, отчита внезапността на изживяната от ищеца травма и жестокостта на увреждащото събитие. На следващо място, съдът взема предвид продължителността и интензивността на душевните болки и страдания – по делото бяха събрани множество еднопосочни доказателства за извършеното оперативно лечение, което ищецът е следвало да претърпи вследствие на настъпилото увреждане, в това число 14-дневното болнично лечение и ползвания отпуск за временна неработоспособност от общо 240 дни, както и дълготрайното отражение на физическото и психическото му състояние.

От значение са и допълнителните характеризиращи белези на увреденото лице – А. Б. е бил на 35-годишна възраст към датата на злополуката. Увреждането му, макар и да не се отличава с голяма интензивност, е трайно и същото е довело до трудности за него във всекидневните му ангажименти, както и в служебен план. В резултат от оперативното и от последвалото лечение мускулната сила на лявата ръка за захват на ищеца е значително редуцирана, обемът движения в китката и в лакътната става са намалени, което му причинява дискомфорт в областта на крайника и променена чувствителност в пръстите.

От приетите доказателства по делото се установява, че ищецът и към настоящия момент продължава да изпитва постоянни болки – до степен да се буди от тях през нощта, и е в депресивно състояние. От разпита на свидетеля И.ка Б.а – съпруга на А.

Б., се установява, че същият е прекарал 4-5 дена в болница вследствие на претърпяната оперативна намеса, след което поне 4-5 месеца е бил с шина, обездвижен. Предвид невъзможността на ищеца да работи, свидетелят посочва, че тя се грижи за финансовото състояние на семейството, което кара пострадалият да се чувства зле поради липсата на помощ от негова страна, имайки предвид, че е и глава на 4 семейството, в това число и да се депресира, което по същество потвърждава наличието на влошено психическо здраве. От друга страна, споменът от инцидента се завръща в съзнанието на ищеца при всяко поглеждане към неговата ръка с оглед неспособността му да разчита занапред на нея. При преценка на показанията на свидетеля съдът следва да изходи от вероятната заинтересованост, но преценени въз основа на чл. 172 ГПК, същите се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което и се кредитират от настоящия състав.

Видно от амбулаторен лист от 02.11.2022 г., издаден от д-р Георгиев /л. 13-гръб по делото/, ищецът е психоторно напрегнат, като след започване на терапията съобщава за леко подобрение. Терапията обаче е компрометирана предвид приема на алкохол от лицето – веднъж се е напил с ракия и пил няколкократно по 3-4 бири. Въпреки това е отразено, че сънят се е подобрил, като пострадалият успява да спи добре през вечерта и е станал малко по-спокоен. Констатирани са оплаквания от силно главоболие, затруднено дишане по-изразено вечер, сърцебиене, тремор на дясната ръка и изпотяване.

С оглед изложеното и доколкото се касае за средно телесно увреждане, каквото е счупването на костите на лявата предмишница, в резултат на което ищецът и занапред ще продължи да изпитва лекостепенни болки за продължително време, вероятно до края на живота си, съпроводени с негативни здравни ефекти, чието проявление е свързано с независими от него обстоятелства като климатични условия и използване на ръката в процеса на работа и ежедневието си, но при отчитане липсата на счупване на китката и дланта, както и съобразявайки личното отношение на пострадалия към здравословното му състояние, в това число съзнателно компроментиране на лечението чрез прием на алкохол и с оглед бъдещото му подобряване, съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 10 000 лв. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта.