Решение № 73 от 18.04.2023, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Харманли, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Г* като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20215630101272 по описа за 2021 година делбата.

Производството е за съдебна делба и се намира във фазата по извършване на С Решение № 167 от 26.ІХ.2022г. постановено по делото е допусната съдебна делба между С. С. Б. ЕГН ********** от гр. Харманли и М. Е. А. ЕГН ********** от гр.

Харманли, на съсобствен недвижим имот, придобит по наследство от ищеца Б. и в следствие на прехвърлителни сделки от ответника А. а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с площ от 59.54кв.м., състоящ се от два стаи, кухня и сервизни помещения, находят се в гр. Харманли обл. Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрена със Заповед №РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на Изпълнителен директор на Агенция по кадастър гр. София, с предназначение „жилище, апартамент“, брой нива на обекта 1, с административен адрес: гр. Харманли обл. Хасково ж.к. „*****“ *****, който самостоятелен обект попадал в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, със съседни самостоятелни обекти на съшия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: няма, както и прилежащото към жилището избено помещение №47 с площ от 2.53кв.м., при граници на избеното помещение: избено помещение №46, коридор и избено помещение №48, ведно с 1.957% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята и съответните идеални части от общите части на сградата, при квоти: 1/6ид.ч. за ищеца Б. и 5/6 ид.ч. за ответника А..

Решението не обжалвано и е влязло в законна сила на 20.Х.2022г.

В първото по делото заседание във втората фаза на делбата ищцата С. Б. - редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител адв. М.К. от АК Разград Стара Загора, поддържа искането си за извършване на делбата. Прави се искане, основание чл.349 ал.2 от ГПК за възлагане в дял на ищеца на процесния имот допуснат до делба предвид невъзможността му той да бъде реално поделен

Ответника М. А. - редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен представител адв. Ст.М. АК Хасково. От името на ответника проц. представител заявяват желание на основание чл.349 ал.2 от ГПК, процесния имот да бъде възложен на ответника.

В настоящото производство не са заявени претенции по сметки.

1

Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ, съдът приема за установено от фактическа страна:

Съгласно изслушаното в съдебно заседание Заключение на вещото лице М. Г. по Съдебно техническа и оценъчна експертиза процесния имот, допуснат до делба с Решение 167 от 26.ІХ.2022г. (надлежно описан по-горе) е неподеляем в реални дялове. Вещото лице е определило че средната пазарна стойност на процесния имот е в размер на 31 900лв.

По делото е назначена експертиза изготвена от в. лице И*П*, от заключението на която и от разпита на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че средния пазарен наем на процесния имот за периода 01.ХІ.2017г.-31.Х.2018г. е в размер на 99.74лв.; за периода 01.ХІ.2018г.-31.Х.2019г. -103.04лв. , а за периода 01.ХІ. 2019г. - 29.VІ.2020г. 105.68лв.

Във втората фаза на делбата страните ангажираха гласни доказателства: св. Л*Х* – майка на ответника и св. Радка О* - без родство със страните, ангажирани от ответната страна. От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства – св.Д*С* и Ж*Г* – без родство със страните.

В показанията св. Х* и О* описват фактическото положение до смъртта на наследодателката М.а Б* А.а (М*Х*М*И*). Те твърдят, че преди смъртта си наследодателката е била трудно подвижна, като е живеела в процесния имот . За нея следвало да се грижат живущите там: ищеца С. Б. и жената с която той живеел на семейни начала. Те не полагали и елементарни грижи за А.а, което наложило тя да бъда преместена първоначално в жилище на сина и Е* Б. , а в последствие и в дом за стари хора, където и починала. Твърдят че ищеца дори не присъствал на погребенията на майка си .

Заявеното от тези свидетели относно обстоятелството кой е обитавал процесния имот и се потвърждава от показанията на св. С* и Г*. Те от своя страна твърдят, че и преди и след смъртта на наследодателката която е майка на ищеца само той и семейството му живеят и обитават процесния имот.

Съдът прецени събраните по делото в тази фаза от делбата доказателства и във връзка със становищата на страните, по отношение на заявените от страните искания за възлагане на допуснатия до делба имот, намиращи правно основание в чл. 349 от ГПК , намира за установено:

Исканията са направени в преклузивния по чл. 349 ал.4 от ГПК срок, по специалния предвиден в този текст начин за ликвидиране на съсобствеността, а именно чрез предпочтително възлагане на имот в дял, а не чрез изнасянето му на публична продан.

Такива искания са направени както от ищеца , така и от ответника.

На първо място следва да отбележи, че след допускане на делбата за имота съгласно приетата по делото и неоспорена Експертиза изготвена от в.лице М. Г., делбеният поземлен имот, който е и жилищен такъв, е неподеляем.

Съгласно разпоредбата на чл. 349 ал.2 от ГПК уреждаща възлагането като специален способ за ликвидиране на съсобствеността при съдебна делба изискват следните условия: обекта на съсобствеността (делбения имот) да е жилищен като под жилище следва да се разбира не само сградата за живеене, но и дворното място към нея, и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти в сграда, и на второ място съделителят, заявил възлагателна претенция, да не притежава друг жилищен имот. В настоящия случай това обстоятелство не е безспорно установеното, но от друга страна не са направени възражения и оспорвания за това обстоятелство.

Друго важно условие за уважаване на тази претенция е поискалите възлагането да са живели в имота при откриване на наследството. Това обстоятелство, а именно че ищеца С. Б. е живял и живее в имота, не се оспорва от ответника. Ето защо, съдът намира, че процесният недвижим имот който, предвид посоченото експертно заключение и с оглед установеното по делото, несъмнено следва да се характеризира като жилище с прилежащ терен, е неподеляем между страните при спазване на изискванията на ЗУТ, съобразно квотите, при които е допусната делбата, и за него съдът не може да състави окончателен разделителен протокол. Съгласно чл. 349 ал.2 от ГПК : „ Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на 2 останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.“.

В хода на производството по делото безспорно се установи от материално правна страна наличието на двата право пораждащи факта по цитираната норма , което прави възлагателното искане на ищеца, намиращо правно основание в чл. 349 ал.1 от ГПК за основателно.

Според приетата оценъчна експертиза на вещото лице средната пазарна цена на имота е 31 900лв., като на тази основа и според квотите на отделните съсобственици в имота според решението за допускане на делбата съделителя в полза на който се допуска възлагане на имота следва да бъде осъден да заплати стойностно частта на другия съсобственик – ответника М. А.. Съгласно заключението на вещото лице, ищца Б. дължи на ответника А. сумата от 26 583.33лв. явяваща се 5/6 от общата стойност на имота и следва да бъдат осъден да заплати на Б. за уравнение на дела и в пари. Върху сумата следва да бъдат присъдени и съответните държавни такси.

Относно държавните такси:

На основание чл. 355 от ГПК и чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4% съобразно стойността на дела му, определена върху средната пазарна стойност на имота- съгласно заключението на вещото лице М.Г.. С оглед на това съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер както следва: С. Б. -205.47лв. (4% от 5 136.67лв.), а М. А. – 1 063.33лв. (4% от 26 583.33лв.).

По отговорността за разноските:

Относно разноските за адвокат, в практиката на ВКС се приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите и на способа за извършване на делбата, какъвто е настоящият казус, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Наред с това, в настоящия случай няма заявени претенции за присъждане на разноски поради което и съда не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С. С. Б. ЕГН ********** от гр. Харманли, на основание чл.349 ал.2 от ГПК, недвижим имот допуснат до делба с Решение № 167 от 26.ІХ.2022г. постановено по гр.д.№ 1272 по описа на РС Харманли за 2021г., влязло в законна сила на 20.Х.2022г. както следва: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с площ от 59.54кв.м., състоящ се от два стаи, кухня и сервизни помещения, находят се в гр. Харманли обл. Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрена със Заповед №РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на Изпълнителен директор на Агенция по кадастър гр. София, с предназначение „жилище, апартамент“, брой нива на обекта 1, с административен адрес: гр. Харманли обл. Хасково ж.к. „*****“ *****, който самостоятелен обект попадал в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, със съседни самостоятелни обекти на съшия етаж: ***, ***, под обекта:

***, над обекта: няма, както и прилежащото към жилището избено помещение №47 с площ от 2.53кв.м., при граници на избеното помещение: избено помещение №46, коридор и избено помещение №48, ведно с 1.957% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята и съответните идеални части от общите части на сградата, на стойност 31 900лв.

ОСЪЖДА С. С. Б. ЕГН ********** от гр. Харманли, да заплати на М. Е. А. ЕГН ********** от гр. Харманли, сумата от 26 583.33лв. за уравняване на дяловете им в съсобствеността.

ОСЪЖДА С. С. Б. ЕГН ********** от гр. Харманли да заплати, в полза на 3 бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Харманли държавна такса в размер на 205.47лв.

ОСЪЖДА М. Е. А. ЕГН ********** от гр. Харманли, да заплати, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Харманли държавна такса в размер на 1 063.33лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

4