Решение № 3967 от 04.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3967 гр. Пловдив, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330107141 по описа за 2023 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника А. Н. С., че последният дължи на ищеца сумата от 603,45 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 19.08.2020 г. – 20.10.2022 г. за обект, находящ се в гр. **, ул. **, както и мораторна лихва в размер на 54,46 лева за периода 31.10.2020 г. – 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 12/03.01.2023 г. по ч. гр. д. № 18743 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, II гр.с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ********** в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот.

Отчетът в обекта бил извършван при условията на нередовно измервателно устройство. Поради изложеното на ответника било начислявано количество вода по 5 куб. за нетоплофицирано жилище на човек, респ. за двама човека – 10 куб.. съобразно общите условия на ищеца. Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 19.08.2020 г. – 20.10.2022 г., ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1

18743 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, II гр.с. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника А. Н. С..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца с молба вх. № 87776/02.10.2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание по реда на чл. 41, ал.2 ГПК /л. 28/. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна лично – л.23 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 23 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове да се уважат изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 22.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В исковото производство доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 75 лева и за юрисконсултско 2 възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 100 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 75 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.

Н. С., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, следните суми: сумата от 603,45 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 19.08.2020 г. – 20.10.2022 г. за обект, находящ се в гр. **, ул. **, както и мораторна лихва в размер на 54,46 лева за периода 31.10.2020 г. – 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 12/03.01.2023 г. по ч. гр. д. № 18743 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, II гр.с.

ОСЪЖДА А. Н. С., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 сумата от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/ - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 75 лева /седемдесет и пет лева/ – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 18743 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, II гр.с.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

След изтичане на едномесечния срок по чл. 240 ГПК, ч.гр.д. 18743 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, II гр.с., ведно със заверен препис от настоящото решение, да се върне поради отпадане на необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 3