Решение № 2643 от 12.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2643 гр. Варна, 12.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20243110109411 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от *** срещу Г. С. С., с която са предявени искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за следните суми 86,66 лв. (осемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***/13.02.2019г. между „***/заемодател/ и Г. С. С. /длъжник/, като в последствие вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022г., ведно със законна лихва от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 16,37 лв. (шестнадесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 13.05.2019г.- 17.03.2024г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 1040/18.02.2022 г. по гр.д. ***/2024г. по описа на ВРС, 12 състав.

Ищецът поддържа, че ответницата е сключила в качеството на кредитополучател договор за кредит 272958/13.02.2019г. със *** по електронен път за сумата от 300лв., който следва да се върне на 3 вноски в срок до 13.05.2019 г., с лихвен процент от 40,05% и ГПР – 48,63%. Вземанията по кредита ищецът придобил с договор за цесия от 21.07.2022г., за който твърди, че ответникът е уведомен преди производството, но ако съдът намери, че не е – да се счита уведомен с връчването на исковата молба. Твърди, че заеманата сума е предоставена чрез „***“ на 13.02.2019г. Излага съображения за действителността на договора С уточнителнителна молба излага, че плащанията по кредита са преди сключването на договора за цесия. . Посочва, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията по договора, като е настъпил срока на същия. При изложеното се иска уважаване на предявените искове.

Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника чрез работодател. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В хода на заповедното производство не е депозирано възражение по чл.414 ГПК, а заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на осн. чл.47 ГПК.

ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявени са искове чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД; чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.86 ЗЗД.

Доказателствената тежест се разпределя по следния начин: По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на 1 ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следното: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит; 2) че сумата е била предоставена, съответно длъжникът да усвоил реално сумата по отпуснатия кредит; 3) че падежът на задължението за връщане на сумата е настъпил; 4) наличие на валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното вземане;

5) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия, 6) размера на задължението По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1) изпадането на ответника в забава, 2) размера на лихвата за забава В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.

С определение 1095/24.01.2025 г. е указано на ищеца, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства, че уговорената главница по кредита е реално предадена на ответника чрез „***

Представен е договор за паричен заем кредирект 272958, сключен на 13.02.2019 г. между „*** / заемодател/ и Г. С. С. / заемател/ с размер на отпуснатия заем 300 лв. главница към датата на сключване на договора при фиксиран лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите в размер на 49,1%.

Установява се също така, че в чл. 6 от Договора вр. чл.33 ОУ, кредитополучателят се е задължил да предостави на кредитодателя обезпечение в една от следните форми: 1.

Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на условията в чл. 5, ал. 1, т. 2.1 – 2.6 от договора. Съгласно чл. 6, ал. 2 от същия договор е уговорено, че при непредставяне на договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 123,75 лева.

Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който общо дължимата сума от потребителя е в размер на 320,25 лева, от които – 300 лева главница и 20,25 лева – възнаградителна лихва, а при непредставяне на обезпечение по чл. 6 от договора общо дължимата сума от потребителя е в размер на 444,00 лева, от които – 300лева главница, 20,25 лева – възнаградителна лихва и 123,75 лева – неустойка.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, от вещото лице Р. С., което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че платената по договора сума е 518,00 лв.

Представени са и приложимите ОУ, в чл.19 от които е посочено, че замената сума се предоставя на заемателя чрез нареждане по банков път, по посочената от заемателя за целта банкова сметка чрез превод по системата за разплащане „Изи Пей“.

Исковете подлежат на отхвърляне по следните съображения:

На първо място не се доказва заемната сума да е предоставена.

Договорът за заем е реален такъв и за да бъде прието, че договорът за кредит е сключен е необходимо да се установи по несъмнен начин между страните, че заемната сума е предоставена и усвоена от кредитополучателя, за което по делото не са представени доказателства. Представените ОУ съответстват на твърденията на ищеца, че сумата е следвало да се предостави чрез системата за плащания „Изи пей“, но по делото не са представени доказателства процесната сума за главница да е предадена на ответника вкл. по този начин. Доколкото не се установява заемната сума да е предадена на ответника, исковете подлежат на отхвърляне.

Доколкото ищецът във връзка с процесуалното поведение на ответника за недепозиране на отговор на исковата молба и неявяване в откритото съдебно заседание, не вземането на становище счита, че обуславя наличие на предпоставки за постановява на неприсъствено решение за уважаване на иска, съдът намира, че следва да отбележи следното: Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. В случая е указано на ищеца, че в негова тежест е да установи, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за кредит, както и че е изпълнил задължението си по него да предаде заемната сума. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т. е. да създава 2 сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение.

Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване, какво следва да проведе ответника в настоящото производство е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. При така изяснената характеристика на пълното и главно доказване, чиято тежест се носи от ищеца, липсата на оспорване от страна на ответника, не освобождава ищеца от негативните последици от недоказване на релевантните за спора обстоятелства.

Ищецът е твърдял, че е титуляр на спорното право, което не е доказал, поради което следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване на фактите годни да породят правото му, които последици се изразяват в отхвърляне на исковата претенция предявена от дружеството.

На следващо място, съдът намира договора за потребителски кредит за недействителен.

Посочения в договора ГПР формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" е посочена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, сумата от 123,75 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение, е включена в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т. е. същата е дължима наред с взетата на заем сума в размер на 300 лева и възнаградителната лихва в размер на 20,25 лева.

Посочената сума от 123,75 лева настоящият състав намира, че следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.

Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР.

Доколкото самият ответник признава, че при изчисляването на ГПР не е била взета предвид уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение, то в случай че същата бъде взета предвид при изчисляване на ГПР, процентът на същия ще надхвърли посочения в договора за потребителски кредит размер на ГПР.

Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент

Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в 3 решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията н а чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му.