Решение № 143 от 16.06.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Разлог, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20241240200484 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на от „Т.К.”ООД, с ЕИК*, с адрес: *, депозирана ч/з адв. В.Д.Г. - САК, преупълномощен от АД„Г., Т.К.”, с адрес:

*, с/у НП №*/31.07.2024 г. на Дир. на БД“ЗБР“, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 /пр.1/ от ЗВ, на дружеството-жалбоподател е наложено адм. наказание „имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ.

В жалбата се сочи, че атакуваното НП е незаконосъобразно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесното НП и за нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и чл.40, ал.1 от ЗАНН. Твърди се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН. Моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В СЗ жалбоподателят - редовно уведомен, не се явява законен представител. Представлява се от упълномощен процесуален представител - адв. В.Г., който поддържа жалбата на всички основания изложени в нея и моли НП да бъде отменено. Претендира присъждане на адв. възнаграждение.

АНО - редовно уведомен, не се явява. Представлява се от юрк. Р.П., която оспорва жалбата.

Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение на жалбоподателя.

РП-Б., ТО-Р. - редовно уведомена, не изразява становище и не изпраща представител.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 23.02.2024 г. св. Я.В.Т. и Е.П.М.-А. – служители на БДЗБР извършили проверка по водохващане, изградено на р.Б. на кота дъно река 1420 м, на място с географски координати N* и Е*, землище на *. При проверката било констатирано, че посредством изграденото водохващане се извършва водовземане от р.Б. с цел производство на ел. енергия ч/з МВЕЦ„Б.“. Водохващането, изградено на р.Б. се състои от масивен преливаем яз, промивна секция, рибен проход каскаден тип с осем стъпала, крилни стени, водовземен отвор с фина решетка към утаителна камера.

Проверяващите установили, че няма монтирано ТС за измерване на водни количества за нормалното функциониране на екосистемите и речното легло, както и монтирано 1 видеонаблюдение, съгласно разпоредбите на чл.27 от Наредба за ползването на повърхностните води.

При извършена проверка на сградоцентралата на МВЕЦ„Б.“, изградена на левия бряг на р.Б., е установено, че централата работи с: една турбина с моментна мощност 988 kW.

Проверяващите констатирали също, че за водовземане от р.Б. от Дир. на БДЗБР е издадено Разрешително за водовземане №*/02.09.2008 г., чийто краен срок на действие е изтекъл па 02.09.2021 г., с титуляр „ТК“ООД с ЕИК*. Към момента на проверката дружеството не е притежавало разрешително за водовземане. издадено по реда на ЗВ.

Предвид това инспекторите приели, че констатираното ползване на водовземно съоръжение за водовземане на 23.02.2024 г. от „ТК“ООД, посредством водохващане, изградено на р.Б., за работата на МВЕЦ„Б.“, без необходимото разрешително за водовземане, осъществява състав на адм. нарушение.

За тези констатации е съставен Констативен протокол №*/23.02.2024 г., приложен по делото /л.38-40/, който е съставен от Я.В.Т.- ст. инспектор при БД„ЗБР” в присъствието на Е.П.М.-А.

- инспектор в Д„К.” при БД„ЗБР”.

Вр. с констатациите на 01.04.2024 г., св. Е.П.М.-А. е съставила АУАН №*, с/у процесното дружество, в отсъствието на нарушителя и в присъствието на свидетелите К.Г. и М.М.-П..

АУАН е връчен на 12.04.2024 г. на К.В. - упълномощено лице, като по делото е представено пълномощно /л.17/, с което на същото са предоставени правомощия за извършване на това действие.

В предоставения на дружеството срок, последното депозирало и своите писмени възражения с/у акта /л.18/.

Санкционният орган разгледал възраженията на жалбоподателя с/у акта, но счел същите за неоснователни и на 31.07.2024 г., Дир. на БД„ЗБР” е издал обжалваното НП с */31.07.2024 г., с което на основание чл.200, ал.1, т.2 /пр.1/ от ЗВ, на дружеството-жалбоподател е наложил адм. наказание, имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ.

Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите Е.П.М.-А., Я.В.Т., К.А.Г..

Показанията на горепосочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Твърденията на свидетелите кореспондират и на приложените към делото писмени док-ства.

Що се отнася до показанията на св. Т.Г.К., същите не допринасят за изясняване на релевантните обстоятелства по делото, доколкото свидетелят няма ясен спомен за извършената проверка на процесната дата.

Писмените документи, като относими към предмета на делото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице и е насочена с/у обжалваем адм. нак. акт. Освен това жалбата не е просроченали В тази вр. следва да се отбележи, че въпреки дадените указания от съда с разпореждането за насрочване, АНО не е представил док-ства, от които да се установява, че лицето, подписало известието за доставяне на НП, е било служител на „ТК“ООД към 05.08.2024 г., респ. длъжностно лице, натоварено да приема книжа за дружеството. При това положение се приема, че не е доказано редовно връчване на процесното НП по реда на чл.180, ал.5 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. Самото наличие на подпис в/у известието за доставяне не е достатъчно, за да обоснове извод за надлежно връчване на ЮЛ, доколкото законът изисква връчването да бъде извършено от длъжностно лице, натоварено да приема книжа. От това следва, че предвид недоказването на редовно връчване на НП, не може да се установи и началният момент, от който е започнал да тече срокът за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Неблагоприятните 2 последици от липсата на док-ства относно редовността на връчването не могат да бъдат възложени на жалбоподателя, тъй като доказателствената тежест за това е на АНО.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни адм. органи. Док-ство за компетентността на актосъставителя съставлява представената Заповед №*/02.09.2022 г. на Дир. на БД„ЗБР”.

В АУАН и в НП е посочено, че нарушението е извършено на 23.02.2024 г., а като място на извършване на нарушението е посочено - землището на *, поради което неоснователни се явяват изложените от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател възражения в тази насока.

Настоящият съд. състав намира обаче, че в хода на адм. нак. производство е допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, а именно издаването на АУАН в отсъствие на нарушителя. Действително, в чл.40, ал.2 ЗАНН, е предвидено такова правомощие за актосъставителя. Съгласно трайната съд. практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от 2 алтернативно предвидени хипотези:

-нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта;

-нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи.

По делото липсват док-ства, че нарушителят или надлежно упълномощен негов представител е търсен, но не е намерен, както и че е надлежно поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН. Самото наличие на констативен протокол от извършена проверка не е достатъчно, за да се приеме, че дружеството е било надлежно уведомено за предстоящо съставяне на акт.

С оглед на това, настоящият състав приема че нарушителят не е бил надлежно поканен за съставяне на процесния АУАН, следователно не са били налице предпоставките за приложението на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Ето защо, съставянето на акта в отсъствие на законен или упълномощен представител на дружеството-жалбоподател се явява процесуално нарушение, изначално опорочаващо цялата адм. нак. процедура.

На следващо място на жалбоподателят е вменено нарушение на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗВ, предписваща, че за извършване на водовземане се изисква разрешително. м/у страните е безспорен факта, че към датата на проверката 23.02.2024 г. „Т.К.“ООД, не е разполагало с издадено такова за осъществяване на водовземане от р.Б. при условията и по реда на чл.44, ал.1 от ЗВ.

Съгласно нормата на чл.44, ал.2 от ЗВ, водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата.

В §.1, ал.1, т.7 от ДР на ЗВ, понятието „водовземане" е дефинирано като дейност обхващаща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. В случая именно такава дейност е вменена на дружеството - водовземане от р.Б. за производство на ел. енергия посредством МВЕЦ„Б.", без необходимото за това основание, а именно разрешително за водовземане.

Санкцията за това нарушение е предвидена в нормата на чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ, а не в чл.200, ал.1, т.2 от СЗ, приложена в случая. В чл.200, ал.1 са предвидени общо 38 различни хипотези на нарушения, за които виновните физически, респ. юридически лица подлежат на наказване. Тези по т.1 и т.2, свързани с настоящия казус също уреждат различни хипотези ползване на води без необходимото за това основание или в отклонение на условията в разрешителното /т.1/ и ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изграждане такива без необходимото за това основание или в отклонение от 3 предвидените условия в разрешителното /т.2/. Двата вида ползване като понятия са изяснени в т.25 и 34 на §.1, ал.1 от ДР на ЗВ, и отнесени към дефинираното по-горе водовземане, налагат извод, че ползването по чл.200, ал.1, т.2 ЗВ, не обхваща дейности, свързани с отнемане на води. Според фактическите обстоятелства на нарушението именно такава дейност е установена в случая, поради което приложената санкционна норма се явява неотносима към приетото за осъществено нарушение.

Въз основа на изложеното, настоящият съд. състав приема, че водовземането от р.Б. без разрешение, издадено при условията и по реда на чл.44, ал.1 от ЗВ, какъвто е фактическият състав на нарушението, за което дружеството-жалбоподател е привлечено да отговаря по адм. нак. ред, подлежи на наказване на различно от приложеното от АНО основание, а именно чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ.

Неправилната квалификация на деянието всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава отмяна на издаденото с такъв порок НП. Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящото производство ч/з преквалифициране на нарушението и налагане на съответното на извършеното адм. нарушение наказание, доколкото това е свързано със съществено изменение на обстоятелствената част на адм. нак.то обвинение, което би накърнило правото на защита на нарушителя. В процесния случай на наказаното дружество е предявено, че осъществява водовземане от р.Б. без разрешително за водовземане. Правното деянието е квалифицирано като нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ, във вр. с чл.200, ал.1, т.2 /пр.1/ от ЗВ. Безспорно е в случая, че нарушението, така както обстоятелствено е описано, е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.44, ал.1 от ЗВ, но и вр. с чл.44, ал.2, пр.1 от ЗВ, и във вр. с чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ.