Решение № 551 от 10.07.2023, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Шумен, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20223630101484 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от „****“ ЕООД, ЕИК **** срещу Д. С. Д., ЕГН **********, в която се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Д. С. Д. е образувано ч.гр.дело № 1206/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен. В рамките на предвидения от законодателя срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.

В Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е допусната техническа грешка относно датите на Допълнителните споразумения. В него са упоменати две споразумения от 15.09.2017г.. а реално споразуменията са от 15.09.2017г и 26.04.2017г.. както и са описани по-надолу с исковата молба.Моля да се приемат за меродавни тези дати.

За представляваното от мен дружество не представлява интерес признаването за установено по отношение на ответника, че дължи част от вземането за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение над размер на 437.84 лева като за сумата над този размер прави изричен отказ.

С оглед направения отказ претенцията на ищеца остава за сумта в размер на 437.84 лева -потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 22.04.2019 г. до дата 21.07.2019г. дължими съгласно допълнителни споразумения за предоставяне на 1 далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12773699001 от дати 26.04.2017. г., 15.09.2017. г., сключени между длъжника и мобилния оператор „***” ЕАД, ЕИК: ****, за което са издадени фактури № № 1266626234/22.05.2019 г., 1268211167/22.06.2019 г., 1269786550/22.07.2019 г.

Вземането в размер на 437.84 лева „***“ ЕООД ЕИК **** е придобило на дата 05,10.2020 г., съгласно Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г., сключен със "****" ЕАД, законен правоприемник на ”***“ ООД, което дружество от своя страна е придобило вземането от „***” ЕАД, на дата 23.09.2020 г., съгласно Уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от дата 16.10.2018 г. Мобилният оператор с търговска марка „***” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилагам.

„***“ ЕООД е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 12773699001.

Между кредитора „***” ЕАД и ответника сключено Допълнително споразумение за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12773699001 от дата 26.04.2017г„ с което е уговорена за ползване мобилна услуга за номер ***.

С Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 12773699001, на дата 15.09.2017 г., абонатът-ответник е добавил за ползване за номер *** Въз основа на сключени Допълнителни споразумения за предоставянето на електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер 12773699001 между ответника и „***” ЕАД, ЕИК: **** са издадени фактури №1266626234/ 22.05.2019г., 1268211167/ 22.06.2019г., 1269786550/22.07.2019 г., за потребените от него електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 22.04.2019 г. до дата 21.07.2019 г.

Абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за три последователни отчетни месеца 05/2019, 06/2019 и 07/2019 на стойност 437.84 лева.Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ. същият е в неизпълнение на договора си.

Предвид горното, моли да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 437.84 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер 12773699001, сключен между ответника и мобилния оператор „***” ЕАД, за което са издадени фактури №1266626234/22.05.2019г.,

1268211167/

22.06.2019г.,

1269786550/

2

22.07.2019г., за потребените от него електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 22.04.2019 г. до дата 21.07.2019 г. Претендира разноски.

В срока за отговор ответникът възразява, като оспорва иска. Не е вярно е твърдението на ищеца за наличието на облигационни отношения между него и ищеца. Нямал никакви отношения с ищеца - „***” ЕООД. Имал съм облигационни отношения с „***” ЕАД чрез допълнителни споразумения към договор, на които срока, към времето на задължението дължащото се от мен, е изтекъл и съм прекратил отношенията си с гореспоменатото дружество.

Ищеца основава правото си на събиране на вземането, придобито на 05.10.2020г. съгласно Анекс към договор за цесия от 01.10.2019г„ сключен със „****” ЕАД, ЕИК ****, което дружество било законен правоприемник на „***” ООД и „***” ЕООД, с който е придобило вземането от „***” ЕАД.

Твърдението, че „****” ЕАД, ЕИК **** е „законен правоприемник на „***” ООД” е невярно.

Към исковата молба са приложени два договора за прехвърляне на вземания и анекс към договор за вземания. Видно от първия договор за вземания от 16.10.2018г., между „***” ЕАД и „***” ООД, договорът е сключен преди възникването на исканото „задължение”. Вторият договор е от 01.10.2019г. между „***” ООД и „***” ЕООД. Към този договор сключен между „***” ООД и „***” ЕООД е сключен Анекс №2 от 05.10.2020г. между „***” ЕАД и „***” ЕООД който е недействителен, тъй като е сключен между „***” ЕООД и „****” ЕАД, Дружество, нямащо отношение към договора за прехвърляне на вземания.

Към договорите за прехвърляне на вземания няма валидно приложено Приложение №1, от което да е видно, че именно моето задължение е прехвърлено, като задължение, на „***” ООД. Приложено е Уведомление от 23.09.2020г., без изходящ номер и с заличени данни по него. Не е описан длъжника и размер на прехвърленото задължение. В това Уведомление е описано, че неразделна част от него е Приложение №1, което означава, че двата документа са изготвени едновременно и са неделими един от друг.

Към това Уведомление е приложено извлечение от Приложение №1 от същата дата. Правило впечатление несъответствието на двата документа, които би следвало да са изготвени едновременно. В извлечението по Приложение №1 няма номер, не е издадено на фирмена бланка на „***” ЕАД, както Уведомлението, няма дата, нито име на издаващият го. Изготвените документи са неделими, а бланките на които са изготвени, шрифта с който са изписани и печатите върху двата документа са различни, което възбужда съмнения за истинността на документите. За него извлечението от Приложение №1 не е изготвеното от „***” ЕАД, като неразделна част от Уведомлението, а е съставено в последствие, незнайно от кого, за нуждите на ищеца.

Същото несъответствие е и в другото Уведомление за цесия. В това уведомление несъответствието е още по фрапиращо. Самото Уведомление е уж издадено от „*** ЕАД”, но не е съставено на фирмена бланка, няма изходящ номер, дата и печат на Дружеството и е подписано от неизвестно лице. Извлечението от Приложение №1 е към Анекса от 05.10.2019г., т. е. към невалидния Анекс, за което описах по-горе. Приложеното Извлечението от Приложение №1 не би следвало да се приеме като доказателствен документ, тъй като по него няма никакви реквизити доказващи: от кого е издадено; от 3 кого и в качеството на какъв е подписано. За него тези документи не са изготвени от „***” ЕАД, а са съставени за нуждите по делото. Възразява, че вземането е погасено по давност . Съобразно изложеното моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Въз основа на подадено от „****“ ЕООД, ЕИК ****, заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.дело № 1206/2022 г. по описа на Районен съд - Шумен. По него е издадена Заповед №575/06.06.2022г., с която на длъжника Д. С. Д. е разпоредено да заплати на кредитора сумата 459.54 лв., представляваща потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги за период на потребление от 22.04.2019 г. до 21.07.2019 г., обективирани в допълнителни споразумения за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12773699001 от дати 15.09.2017 г., 15.09.2017 г., сключен между длъжника Д. С. Д. и „***" ЕАД, ЕИК: ****, което вземане е прехвърлено на "***" ЕАД, на дата 23.09.2020 г., съгласно Уведомление по т.

1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а "****" ЕАД, го е прехвърлило на „***" ЕООД /ново наименование *** ЕООД/, на дата 05.10.2020 г., посредством Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г.

Съдът намира, че ищецът не е активно-материално легитимиран да претендира процесното вземане , по следните съображения:

Видно от договор №4600008855/16.10.2018 г., "***" АД продало на "****" ООД вземания, описани в Приложение № 1 към договора (чл. 1. 1 от договора), които цесионерът приема и замества цедента като кредитор по тях от датата на представяне на Приложение № 1 (чл. 2. 5. от договора). На 24.10.2018 г. "***" АД упълномощило "****" ООД да уведоми длъжниците за цесията. Приложение № 1, с което съгласно договорните условия следва да се индивидуализират вземанията и от представяне на което се поражда уговореното правоприемство, не е представено. Съгласно уведомлението по т.

1.1.1. от договора от 20.02.2020 г., това приложение е издадено в електронна форма. Чл. 184, ал. 1 ГПК изисква представянето на такъв документ (в цялост или като извлечение) чрез възпроизвеждане на хартиен носител като препис, заверен от страната, какъвто не е документът, наименуван "извлечение от приложение № 1 към уведомление по т. 1.1.1. от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г. " предвид съдържанието и авторството му. Този документ не би могъл да се приеме и за писмено потвърждение по чл. 5. 3. от договора, което страните са уговорили да се издава от цедента за нуждите на доказване в конкретно производство. Документът не е датиран, но в периода, в който би следвало да е издаден – между датата на получаване на съобщението по чл. 415, ал. 1 ГПК и на подаване на исковата молба , дружеството не се е представлявало от Атанас Илиев Добрев, сочен за автор на изявлението. Дори и всичко посочено относно съдържанието и авторството на документа да се игнорира, този документ не индивидуализира надлежно вземането срещу ответника. Какъвто и способ за тълкуване да се приложи, не става ясно какво е основанието да се дължи сумата. Основанието на вземането от своя страна е съществен негов елемент, без който то не може да бъде определено и разграничено от други вземания от същия длъжник.

Понеже вземането съставлява предмета на договора за цесия, ако то не е индивидуализирано, липсва и съществен елемент на договора за цесия.

4

Неустановяването, че процесното вземане е част от предмета на договора за цесия от 16.10.2018 г. и издаденото към 24.02.2020 г. приложение, е пречка да се приеме, че "****" ООД го е прехвърлил на ищеца с анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г. Предметът на анекса съгласно чл. 1, ал. 1 са вземания, придобити от "****" ЕАД по договора за цесия с "***" АД съгласно уведомлението по т. 1.1.1. от него, които са индивидуализирани в Приложение № 1 към анекса. Предметът на този втори договор за цесия не може да бъде установен нито от препращането към договора с "***" ЕАД и уведомлението, нито пряко от приложението към него, тъй като и то не е представено. Представено е изходящо от "****" ЕАД изявление, че вземане срещу ответника в размер на 437,84 лева, произтичащо от договора с "***" ЕАД е включено в приложение № 1 към анекса към договора за цесия от 01.10.2019 г. Макар потвърждението да е издадено от цедента, той и дружеството-ищец са се представлявали от едно и също физическо лице – Ю. Б. Ц., както към момента на сключване на анекса, така и на издаване на документа и предявяване на иска. Поради посочената свързаност този документ има доказателствено значение, идентично с това на частен документ, съдържащ изгодни за издателя му факти или с който ищецът сам възпроизвежда твърденията си в исковата молба. Такъв документ не се ползва с материална доказателствена сила, не е противопоставим на трети лица и без други доказателства за същия факт, съдът не би могъл да приеме, че отразеното в документа е осъществено. Посоченото води на извод, че по делото не е доказано, че „***“ ЕООД е придобило вземане от "****" ООД като частен правоприемник на "***" ЕАД , респективно не е могло да го прехвърли на ищеца. Предвид посоченото, обсъждане на производния въпрос за уведомяване на ответника за цесииите не се налага.