Решение № 587 от 02.10.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Благоевград, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20231210200764 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на „ГАЛИНИ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: Б., Ж.К. „Е. „бл., представлявано от управителя Х. П., против Наказателно постановление№ 420005791/27.03.2023 г. на Директора на РД “Автомобилна администрация“ София, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.57, ал.7 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС, на основание чл.96, ал.5, т.1, б.“а“ от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева.

С жалбата се навеждат доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, твърди се, че атакуваното наказателно постановление е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗАвПр, оспорва се приетата от наказващия орган фактическа обстановка. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендират се разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, по същество излага доводи за незаконосъобразност на НП, както и за липса за нарушение. Претендира разноски.

Административно-наказващият орган директорът на РДАА гр. София и Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не ангажират представители по делото. В придружително писмо, с което е изпратена 1 преписката се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 15.02.2023 г., около 14:00 ч., в сградата на наказващия орган в гр.Благоевград, бул.“Св. Д. Солунски“ № 77А, е извършена проверка на дружеството-жалбоподател. Проверката е осъществена от инспекторите Г. Г. и К. Р., като за нея дружеството-жалбоподател е било предварително уведомено с Известие /Писмо/ № 81-00-56-19/06.01.2023 г, получено от упълномощено от дружеството лице – С. К., с което са изискани множество документи, касаещи превозвача и ППС на дружеството, подробно описани в известието, като сред тях бил и дневник за извършени предпътни технически прегледи и квалификация на лицето, което ги извършва. На 15.02.2023 г. в сградата на наказващия орган се явила св. К., която представила част от изисканата документация. Сред представените документи липсвал документ, удостоверяващ, че дружеството има назначено лице, което да извършва предпътен технически преглед на МПС. Констатациите били отразени в КП и свидетеля Р. в присъствието на св.Г. и св.К. съставила на дружествотожалбоподател Акт за установяване на административно нарушение № 332047 от 15.02.2023 г., в който било прието, че превозвачът не е организирал извършване на предпътните прегледи от лице, което притежава нужното образование и квалификация, посочени в приложение №28 от Наредба №11/2002г. на МТС, като констатираното било квалифицирано като нарушение по чл.57, ал.7 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС. Акта бил подписан от св.К., която не направила възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН

Като възприел идентична фактическа обстановка и въз основа на съставения акт на 27.03.2023 г. Директорът на

РД “Автомобилна администрация“ София издал и обжалваното Наказателно постановление№ 42-0005791, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.57, ал.7 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС, на основание чл.96, ал.5, т.1, б.“а“ от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева. НП е връчено на 25.04.2023 г., като в законоустановения срок била подадена и разглежданата в настоящото производство жалба.

При разпита на двамата свидетели по акта Г. и Р., същите твърдят, че констатирали описаното в акта нарушение на дружеството жалбоподател на база проверка и документи, които проверили за дейността и извършваните превози на товари на дружеството-жалбоподател. Поддържат констатациите си.

От страна на наказаващия орган са представени в превод документи на чужд език, от който се установява, че представените документи, обективират документи, удостоверяващи компетентност на шофьора на цитираното в НП 2

ППС.

В хода на съдебното производство е допусната и разпитана и св.

Качулска, която чрез показанията си установява своето участие в проверката, както и че управителя не е присъствал на тази проверка, но е уведомен за нея.

Гореописаната фактическа обстановка, съдът прие за установено въз основа на приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели Г., Р. и К., чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното.

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.

6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени безспорни доказателства, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи неговата отмяна изцяло без съдът да 3 се произнася по същество на нарушението поради следните съображения:

В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН изисквания към съдържанието им, доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от дружеството-жалбоподател нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.

На първо място нито в АУАН, нито в НП се съдържа необходимата индивидуализация на датата/период от време (в случаите когато е невъзможно да се посочи точна дата), за който период превозвачът не е изпълнил задължението си да организира извършването на предпътен технически преглед от лице с необходимото образование. Посочени са три дати, за които се твърди, че определено ППС е било на територията на Р.

България, няма яснота обаче дали това са датите на извършени превози, когато е трябвало да се извърши превоз, както и дали според наказващия орган това е периода или датата на нарушение, съответно коя от посочените три. От друга страна при такова описание на фактическото обвинение не става ясно в случая за какво точно нарушение е санкциониран жалбоподателя, дали, че не е извършен преглед, дали, че преглед е извършван от лице без необходимото образование, или че няма назначено такова лице, допълнителна неяснота внася и липсата на каквито и да е обстоятелства относно това извършвани ли са превози, къде и кога, в случай че обвинението е за извършване на предпътен преглед от лице без нужната квалификация. В случая наказващият орган е бил длъжен да събере необходимите доказателства и да установи времето на извършване на санкционираното нарушение, като е било задължително същото да намери своето отражение в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Ако се приеме, че нарушението се изразява, че няма назначено лице с нужната квалификация за извършване на предпътен преглед изисква от съда да установи към кой момент не е имало възникнало отношение /трудово или облигационно/ с конкретно лице. Като не е посочена датата на нарушението, съдът не може да установи релевантни за предмета на производството факти.

Следователно административният орган е бил длъжен да отрази факти, касаещи конкретното му разбиране дали и кога не е имало лице, което да осъществява предпътния преглед, притежавайки нужната квалификация – 4 образование. Описание на подобни обстоятелства в двата акта липсва. Това осуетява възможността на субекта на отговорността да установи кои са параметрите на соченото нарушение, като по този начин засяга правото му на защита.

На следващо място администартивният орган е описал като обстоятелства изграждащи нарушението "завършено висше или средно образование със специалност посочена в Приложение 28а от Наредбата".

Подобно словесно изписване на съдържанието на правната норма на чл. 57, ал.7 от Наредбата не е изпълнение на задължението на контролния орган да опише словесно обстоятелствата, очертаващи извършеното нарушение.

Същия е длъжен да посочи какво е фактическото му разбиране за установеното обстоятелство – имало ли е назначено лице или не, съответно то с какво образование е било, ако е имало такова лице, за да може субектът на отговорността да установи какво всъщност твърди контролния орган, респективно организира защитата си.

От друга страна в АУАН и НП не е посочено и място на извършване на нарушението, като и при двете хипотези на нормата на чл.57, ал.7 не е офиса на дружеството, а е съответния експлоатационния център, където дружеството е следвало да организира извършването на процесните предпътни технически превози на МПС преди извършването на съответния превоз и да осигури лице за извършването им. Съгласно разпоредбата на чл.

57, ал. 7, изр. първо от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. , лицето по чл. 2, ал. 1 организира извършването на предпътните прегледи по ал. 6. Според ал. 8 и ал.

10 на същата разпоредба предпътният преглед се извършва преди всяко излизане на превозното средство от експлоатационния център и се регистрира от лицето, което го е извършило, в дневник по образец приложение № 28б. По аргумент на цитираните разпоредби, мястото на извършване на нарушението, осъществено чрез бездействие, е мястото, на което е следвало да бъде изпълнено задължението. В настоящия случай, нито в АУАН, нито в НП, е посочен адресът на експлоатационния център или на мястото, където се извършва техническото обслужване на процесното МПС, съответно местоработата на лице, което да ги извършва. Неяснотата, касаеща времето и мястото на извършване на нарушението затруднява съществено правото на защита на санкционираното дружество, като същевременно препятства съда 5 да извърши съответната преценка за извършване на конкретно нарушение на чл. 57, ал. 7 , изр. 2 Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Налице е пълна неяснота относно волята на наказващия орган, досежно това, какво точно нарушение е извършено, което съществено е ограничило правата на санкционираното лице, което се установява и от линията на защита поддържана в хода на съдебното следствие.