Решение № 701 от 16.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. П. 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330200966 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8504387364 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на ,,ГГ.т.‘‘ ЕООД с ЕИК: 101781211 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Дружеството жалбоподател ,,Г.‘‘ ЕООД / наименованието на ,,Г.т.‘‘ ЕООД от 20.04.2022 г./ обжалва процесния електронен фиш, като в жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност, за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ), както и за издаването му в противоречие на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Изложени са съображения, че липсват реквизити от електронния фиш. Също така била изтекла давността за погасяване на наказателното преследване, като било налице и непропорционалност на санкцията.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител **** Г. оспорва подадената жалба

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена от юридическо лице на което е наложена имуществената санкция, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 18.01.2024 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е постъпила в Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ на 05.02.2024 г. по пощата /видно от намиращото се по делото клеймо на 01.02.2024 г./, поради което срокът по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Видно от представените по административно-наказателната преписка доказателства се установява, че процесното МПС към 21.12.2020 г. е собственост на ,,ГГ.т.‘‘ ЕООД, като това е настоящият жалбоподател, който е променил наименованието си на ,,Г.‘‘ ООД.

На 21.12.2020 г. в 10:34 часа влекачът „Мерцедес Акрос“ с рег. № ***** се движил на територията на община М. в състав с прикачено ремарке, като общият брой на осите на състава бил 5, а общата технически допустима максимална маса - 44 000 кг. На посочените дата и час влекачът заедно с прикаченото ремарке преминал по път А-1 на км 130+588 в посока нарастващ километър през тол сегмент, което място попадало в обхвата на платената пътна мрежа. Към момента на преминаването на състава от ППС през посочения участък от платената пътна мрежа бордовото устройство, с което бил оборудван влекачът, било включено, поради което тол декларация за преминаването била създадена и подадена. Декларираните данни били за движение на пътно превозно средство над 12 тона и с 2 оси, когато в действителност платената пътна мрежа била използвана от състав с общ брой от 5 оси.

За преминаването на ремаркето през този сегмент нямало и закупена валидна маршрутна карта.

Електронната система за събиране на пътни такси отчела и регистрирала като нарушение движението на влекача в състав с ремаркето по автомагистрала А-1 на км 130+588 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с № B70D27D7EB214539E053031F160A6AE2, в който като причина за констатираното нарушение било посочено – има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя бил издаден обжалваният Електронен фиш № 8504387364.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният Електронен фиш с № 8504387364 е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на 2 съдържанието си. В същия са посочени: мястото – община М., път А-1, на км 130+588 в посока намаляващ километър; датата – 21.12.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 10:34 часа; регистрационният номер на пътното превозно средство – E 7444 MA; вписания ползвател – жалбоподателят „ГГ.т.“ ЕООД с ЕИК: 101781211; описание на нарушението – движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени изцяло задълженията във връзка със заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата - такса за изминато разстояние /тол такса/, тъй като е заплатена само частично дължимата пътна такса, като има създадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената; нарушените разпоредби – чл. 102, ал. 2 във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП; разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената санкция – 2 500 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

По възраженията на жалбоподателя съдът приема на първо място, че доводът за настъпила давност за осъществяване на правомощията на държавата по административно-наказателно преследване и налагане на наказание на дееца е основателен.

Възражението е основателно, тъй като до връчването на електронния фиш е изтекъл 3-годишният срок на преследвателската давност, без през този период тя да е била прекъсвана. В тази връзка съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност, а извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко положение спрямо извършителите на деянията с найвисока степен на обществена опасност каквито са престъпленията. Поради това институтите на давността в двете й разновидности: 1) давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния държавен орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение, и 2) давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес.

Съгласно цитираното тълкувателно постановление и на основание препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК е приложима и в административнонаказателния процес по ЗАНН. В тълкувателното постановление е прието още, че пример за такова субсидиарно приложение е 3 абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С нея не се изчерпват случаите, при които разпоредбите на давността по НК следва да намерят субсидиарно приложение.

Преследвателската давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно-наказателната отговорност на дееца. В общия случай тя започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението – чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на правонарушителя с влязъл в сила акт. Преследвателската давност бива два вида: обикновена и абсолютна - така Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – П..

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност – чл. 81, ал. 3 от НК.

Не може да бъде споделена тезата, че в административно-наказателния процес не намират приложение правилата за обикновената преследвателна давност, а само за абсолютната такава. Отговорът на този спорен въпрос се съдържа в мотивите на цитираното вече Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. В него изрично е прието, че на основание чл. 11 от ЗАНН съответно приложение в процеса по ЗАНН намира уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност, а не само отделни правила от нея каквито са тези за абсолютната давност. Обикновената преследвателната давност също е част от уредбата на давността по НК. Още в следващото изречение на постановлението отново е посочено, че в административно-наказателния процес се прилага „институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава“. След като приложим е целият правен институт, то това иманентно включва и обикновената давност за преследване на нарушителя. Употребата на думите „включително и“ преди израза „абсолютна давност“ ясно сочи, че правилата на абсолютната давност не са цялата нормативна уредба относно давността по НК, която е съответно приложима в процеса по ЗАНН, а вместо това са само една част от целия приложим институт, т.е. че препращането е и към нещо друго освен абсолютната давност. Това друго нещо може да бъде единствено обикновената преследвателска давност.

В актуалната съдебна практика на касационната инстанция също е преодоляно разбирането за приложение единствено на срока на абсолютната давност за административно-наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, като вместо това последователно се приема, че следва да бъде съобразяван и 3-годинишният срок на обикновената преследвателска давност. В този смисъл 4 са: Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – П.; Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – П.; Решение № 1671 от 16.10.2023 г. по к.а.н.д. № 1977/2023 г. на XXXI състав на Административен съд – П.; Решение № 1011 от 31.05.2023 г. по к.а.н.д. № 959/2023 г. на XXIII състав на Административен съд – П.; Решение № 1428 от 21.07.2022 г. по к.а.н.д. № 1359/2022 г. на XXII състав на Административен съд – П.;

Решение № 583 от 27.03.2023 г. по к.а.н.д. № 470/2023 г. на XXIV състав на Административен съд – П..

Така още: Решение № 107 от 29.07.2021 г. по к.а.н.д. № 101/2021 г. на Административен съд – Ловеч; Решение от 15.12.2021 г. по к.а.н.д. № 185/2021 г. на Административен съд – Сливен; Решение № 340 от 01.04.2022 г. по к.н.а.д. № 76/2022 г. на Административен съд – София област; Решение № 241 от 28.10.2021 г. по к.а.н.д. № 232/2021 г. на Административен съд – Видин.

Тъй като процесното деяние е установено с автоматизирано техническо средство, записващо включително датата на извършване на нарушението, то датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпада с тази на извършването и на установяването на нарушението - така Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – П.. Макар в цитираното решение да е изследван въпросът за датата на издаване на електронен фиш за нарушение, установено с техническо средство за видеоконтрол, използвано в дейността на областните дирекции на МВР, то принципът на установяване е еднакъв, доколкото и двата вида автоматизирани устройства създават запис в момента на самото засичане на движението на съответното ППС без за него да е изпълнено някое от задълженията му по ЗДвП, респ. по ЗП. В този момент се генерират още докладът по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, както и самият електронен фиш.