Решение № 3980 от 23.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3980 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20221110214353 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Сиела норма“ АД срещу НП с изх. № 175/06.10.2022 (№ 7219000175/06.10.2022 г.), издадено от Д П Б, заместник кмет на Столична община, с което на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано като такова на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението, като - най-общо казано - се твърди липса на извършено административно нарушение и това, че в НП не са визирани никакви факти, относими към чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, както и – евентуално – това, че е налице хипотеза на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От страна на административнонаказващия орган (чрез неговия процесуален представител) се иска потвърждаване на постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се излага твърдение в смисъл, че информацията по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ се подава под формата на декларация и се обръща внимание върху това, че е наложен минимален размер на санкцията.

От приложените писмени доказателствени материали (ангажирането и на гласни не е задължително – арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната истина от предмета на доказване по делото) еднозначно (без да е налице каквато и да било логически обоснована причина съдът да се съмнява в който и да било от така визираните доказателствени материали, включително от 1 гледна точка на тяхната логичност, липса на противоречия – вътрешни или между отделните доказателствени материали, липса на основание за съмнение досежно авторството и липса на съмнение по отношение на обективността на отделните материали) се установява – освен това, че конкретният актосъставител с писмена (и подписана) заповед от 14.02.2020 г. на кмета на Столична община бил определен (както и всички други старши инспектори в отделите „Общински приходи“ в дирекция „Общински приходи“ към Столична община) да извършва производства по установяването, обезпечаването, събирането и контрола на публичните общински вземания за местни данъци и такси по реда на ДОПК, както и да има правата и задълженията на административен орган по местни и приходи и да упражнява компетентността на орган по приходите в производствата по чл. 4, ал. 1, ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ, освен оправомощаването също с такава заповед (конкретно от 30.01.2020 г.) на конкретния заместник-кмет (наказващия орган) да издава НП във връзка с установени административни нарушение по ЗМДТ и освен връчването на препис от процесното НП на служител на въззивника на 10.10.2022 г. – още изложената в обжалваното постановление фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за ползване на такъв начин за излагане на установената от съда фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба; по този начин съдът просто не повтаря съответния текст, към който препраща и с който страните са запознати).

При това положение изводът за нарушаване на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ е правилен, като е налице хипотеза в тази връзка по чл. 83 от ЗАНН. След изменението на чл. 14 от ЗМДТ, обнародвано в ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обаче, е видно, че законодателят е изразил волята си предоставянето на съответната информация по ал. 4 на същия член вече да не се извършва под формата на декларация (независимо от това как се осъществява предоставянето на информацията на практика, включително съобразно съответната подзаконова уредба), поради което правонарушението попада извън обхвата на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, респективно попада в обхвата на чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ, в който смисъл НП подлежи не на отмяна, а на изменение съобразно специалната разпоредба на чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН посредством прилагане на закон за по-леко наказуемо административно нарушение (без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението), а именно на чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ вместо чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ; с оглед рамките на санкцията съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ се следва изменение на НП и по реда на чл. 63, ал. 7, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН посредством намаляване на имуществената санкция макар и не до самия минимум по чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ, а до размер под средния и равно отдалечен от средния и минималния размер на имуществената санкция по чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ, съобразявайки уредбата по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН и отчитайки значението в тази връзка на обстоятелството, че е известно на много широк кръг от лица това колко силен икономически субект се явява въззивникът, респективно отчитайки значението на все пак осъщественото подаване на информация по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ и конкретното закъснение в тази връзка, т. е. имуществената санкция следва да бъде намалена до размер от 200 лева.

Иначе в АУАН и НП са посочени всички релевантни от гледна точка нарушаването на чл.

2

14, ал. 4 от ЗМДТ обстоятелства, включително това, че се касае за търговско дружество (търговец, имайки предвид уредбата по ТЗ), т. е. за предприятие по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ вр. пар. 1, т. 1 от ДР на същия закон вр. чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството – изрично е посочено кое юридическо лице каква точно информация не е подало.

Процесната хипотеза определено не се отличава по такъв начин от обикновената такава на извършено нарушение от съответния вид, че да се следва квалифицирането на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Закъснението от близо 3 месеца и предоставянето на информацията по собствена инициатива на нарушителя, както и липсата на предходни подобни административни нарушения при осъществяване на дейността на същото юридическо лице се явяват стандартни смекчаващи обстоятелства.

Актосъставителят и наказващият орган при всяко положение притежават съответната компетентност съобразно чл. 128, ал. 1 от ЗМДТ.

При извършената цялостна и служебна проверка съобразно чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи други – извън посочените по-горе – основания за изменение на НП, нито такива за неговата отмяна.

Нужно е да се има предвид още, че наличието на една или друга нетълкувателна съдебна практика по други производства, явяваща се в този смисъл незадължителна за настоящия съдебен състав, е само по себе си ирелевантно, като аргументите на настоящия състав на съда досежно това защо НП не подлежи на отмяна (а само на съответното изменение) бяха изложени по-горе.

При този изход на делото основание за присъждане на исканото юрисконсултско възнаграждение и въобще за присъждане на разноски в полза на Столична община не е налице, имайки предвид и уредбата по чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, която уредба практически не дава отговор на въпроса за присъждането на разноски в хипотеза на изменение на НП; отговор на този въпрос не може да бъде намерен и в разпоредбата на чл.

144 от АПК, доколкото уредбата по чл. 78 от ГПК се явява неприложима с оглед спецификите на административно-наказателното производство (в което приложима съобразно чл. 84 от ЗАН се явява и разпоредбата на чл. 314 от НПК), като в конкретното такова в крайна сметка жалбоподателят не е могъл да защити реално накърнения си правен интерес без да предприеме съответното обжалване, при което положение не би било справедливо (съобразено с целта на закона, респективно с действителния смисъл на нормативната уредба) той да поеме дори частично тежестта на сторените от насрещната страна разноски по делото, за разлика от хипотезите на частично неуважена искова претенция, визирани в уредбата по чл. 78 от ГПК.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 7219000175/06.10.2022 г. (с изх. № 175/06.10.2022), издадено от Д П Б, заместник кмет на Столична община, като прилага закон за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ вместо чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ 3 и като намалява имуществената санкция на 200 лева.

Оставя без уважение искането на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4