Решение № 218 от 09.07.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Разлог, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20211240101392 по описа за 2021 г.

Подадена е ИМ от К.К.Х., с ЕГН*, от г.Д., о.Б., о.Б., против „К.и.и.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.Л., б.„П.В.”№21, Б.ц., ж..„Л..”, е.2, представлявано от двама от съвета на директорите Т.Я., Б.А.Р. и З.Н.Д., с искане да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сума от 4`008.18 лева – главница, ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението – 14.04.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума по договор за кредит за покупка на стоки или услуги №* от 15.05.2009 г.; сумата от 2`244.98 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.02.2010 г. до 11.05.2013 г.; сумата от 438.43 лева - мораторна лихва за периода от 15.03.2010 г. до 08.03.2011 г.; сумата от 158.83 лева - направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които суми са предмет на ИЛ, издаден по ч. гр. д. №622/2011 г. по описа на РС-Рг, за събирането на които е образувано ИД №20117950400785 по описа на ЧСИ В.Т., поради изтекла погасителна давност.

Ищцата твърди, че била осъдена да заплати на „БНП П.П.Ф.”ЕАД с ЕИК*, процесните суми с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. №622 от 2011 г. на РС-Рг. Въз основа на молба на взискателя от 10.11.2011 г. и ИЛ, издаден в заповедното производство било образувано ИД №785/2011 г. по описа на ЧСИ В.Т.. В хода на същото, на 02.10.2019 г. бил наложен запор на банкова сметка на ищцата, а в този период бил наложен и запор в/у собствени й л. а. „С.“ с рег. №*. От образуването на делото до м.10.2019 г. не били предприемани други изпълнителни действия, поради което изп. дело било прекратено поради перемпция на 01.11.2013 г., а вземането по ИЛ погасено по давност на 01.11.2016 г.

Ищцата счита, че по отношение на процесните вземания на 01.11.2016 г. била изтекла 5годишната погасителна давност, поради което моли съда да признае несъществуването на вземането. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК, е подал отговор на ИМ. Счита исковете за неоснователни. Оспорва твърдението, че давността по отношение на вземането по ИЛ била изтекла, описва действия, които са извършвани през годините в изпълнителното производство, включително и вземането било цедирано от първоначалния кредитор „БНП П.П.Ф.”ЕАД, с ЕИК*, към него. Излага подробни юридически съждения. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира заплащане на разноски.

В хода на производството ищцата не се явява лично, но чрез пълномощника си поддържа предявения иск и направените искания. Ответникът също не изпраща представител, но с 1 писмена молба поддържа направените с отговора твърдения и искания. По искане на страните са събрани множество писмени доказателства, включително копие на ИД №785/2011 г. по описа на ЧСИ В.Т..

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Безспорни м/у страните се явяват следните факти: със заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. №622 от 2011 г. и издаден въз основа на нея ИЛ, ищцата е била осъдена да заплати на „БНП П.П.Ф.”ЕАД, с ЕИК*, процесните суми, като с молба вх. №06730 от 31.10.2011 г., дружеството е поискало образуване и е образувано ИД №20117950400785 по описа на ЧСИ В.Т., с/у ищцата. Не е спорно м/у страните, че след образуване на изпълнителното производство, м/у „БНП П.П.Ф.”ЕАД и ответника по делото „К.И.И.Б.”ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземане от 15.05.2015 г.

От приетото като доказателство по делото ИД, представено по искане на ищцата от ЧСИ В.Т., се установява че след образуване на изпълнителното производство са направени справки за установяване имущественото състояние на длъжника в него. В резултат на тях, на 15.11.2011 г. е изпратено до „М.“ЕООД запорно съобщение за налагане на запор в/у получаваното от К.Х. трудово възнаграждение. Въз основа на сключения договор за цесия, на 15.10.2015 г. пред ЧСИ Т. е депозирана молба за конституиране на нов взискател – ответника по делото. На 23.06.2016 г. е депозирана молба за опис на имущество на длъжника, а с постановление от 05.07.2016 г. ЧСИ е конституирал новия взискател по изпълнителното производство. Насрочил е и опис на движими вещи в дома на длъжника, който е пренасрочван неколкократно с оглед нередовното уведомяване на длъжника.

Проведена е процедура по залепване на уведомление, но опис не е реализиран. С молба от 09.06.2017 г. взискателят е поискал извършване на справка за налични трудови договори, декларирано имущество и банкови сметки на името на длъжника. Искане за установяване на налични банкови сметки е направено и на 21.05.2019 г., след което на 20.09.2019 г. е наложен запор в/у банкови сметки в „Ю.Б.“АД. След тази дата са правени искания за справки, включително и за установяване на мобилен № за връзка с длъжника. На 04.10.2021 г. от ЧСИ Т. е наложен запор в/у следната движима вещ: л. а. С.К.2,0ХДИ С РЕГ. №*. Искане за това действие е депозирано от взискателя на 08.10.2021 г., т.е. след извършването му. На 19.11.2021 г. по ИД е депозирано искане за спиране на същото, като са приложени обезпечителна заповед и определение на РС-Рг, издадени в хода на настоящето производство по направено от ищцата искане по чл. 389 от ГПК. На същата дата ЧСИ Т. е издала и постановление за спиране на изпълнителното производство.

На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл.439, ал.1 от ГПК, длъжникът по ИД може да оспорва вземането си чрез иск, който (ал.2) може да се позовава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая такъв нов факт е претендираното от ищеца изтичане на погасителна давност след влизане на сила на изпълнителното основание – влязлата в сила заповед за изпълнение. Следва да се отбележи, че съдът не споделя становището на ищеца, че за признатите с влязла в сила заповед за изпълнение вземания не се прилага 5-годишната погасителна давност, предвидена в чл.117, ал.2 от ЗЗД. Влязлата в сила заповед за изпълнение, макар и необжалвана, придобива стабилитет (чл.416 от ГПК) и е годно изпълнително основание. С влизането си в сила същата придобива ефект, близък до силата на пресъдено нещо, защото единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по чл.424 от ГПК.

Поради това следва да се приеме, че влязлата в сила заповед за изпълнение е акт, който постига ефекта на чл.117, ал.2 от ЗЗД – прекъсване на давността и започване на нова 5годишна давност по отношение на цялото вземане. По време на развитието на самото ИД единствените доказани действия по принудително изпълнение са били налагането на запор в/у трудовото възнаграждение на ищцата и налагането на запори в/у нейна собствена вещ – 2

МПС и банкова сметка. Това са и единствените действия, които са могли да прекъснат давността, съгласно разясненията, дадени с Тълк. решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. ОСГТК. Налагането на запор в/у вземане на ищцата – трудово възнаграждение – съгласно чл.450, ал.3 от ГПК, се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл.507 от ГПК.

В случая това е станало на 18.11.2011 г., видно от известие за доставяне (обратна разписка, находяща се на л.24 от ИД). Запорът е изпълняван до прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на 04.01.2012 г., видно от приложените в ИД справки от НАП.

Липсва информация кога е преведена последната сума по запорното съобщение, поради което и прекратяване на трудовото правоотношение на длъжника следва да се приеме за последна възможна дата за реализиране на така приложения изпълнителен способ.

Следващо изпълнително действие, което би могло да прекъсне давността, е извършено на 20.09.2019 г. Доколкото настоящото вземане се погасява с обикновена 5-годишна давност, която е започнала да тече на 04.01.2012 г., с изтичането на този срок на 04.01.2017 г., вземането се е погасило по давност и към настоящия момент е погасено. Същото е било погасено и към датата на следващото валидно прекъсващо давността действие – 20.09.2019 г.

В заключение на горното, съдът намира че искът е основателен и следва да бъде уважен.

Не се споделят съображенията на ответника, че в периода от 04.01.2012 г. до 20.09.2019 г. извършваните от него действия по изпълнението са прекъсвали давността, текла в полза на длъжника. Молбата за конституиране на нов взискател не е действие, насочено за принудително удовлетворяване на вземането, а само декларира настъпила промяна в носителя на правото на същото. Действително през 2016 г. е предприето от страна на взискателя действие за събиране на вземането ч/з извършване на опис на движими вещи на длъжника, но това действие не е реализирано поради изоставянето му от взискателя. Съдът зачита факта, че неколкократно описът е отлаган поради нередовно уведомяване на длъжника, но след залепване на уведомление последният насрочен опис не е извършен, без да е посочено основание за това. Взискателят от своя страна не е поддържал това свое искане, поради което и не са предприети реални действия по изпълнението. С оглед на това и така направеното искане и предприети действия за събиране на вземането ч/з извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, не е прекъснало давността, която е продължила да тече и на 04.01.2017 г. е изтекла, като по този начин е породила и всички законови последици от това. Извършените действия след това през 2019 г. и 2021 г. са ирелевантни за спора, тъй като към тези моменти е била настъпила както перемпция на изпълнителното производство, така и погасяване по давност на вземането по ИЛ. Общата постановка на института на погасителната давност е, че с настъпването на този срок се губи възможността на кредитора да иска принудително изпълнение на своето вземане.

Съдът не споделя и становището на ответника, че до постановяване на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давност не е текла, тъй като становището по тълк. дело действало занапред. Институтът на погасителната давност е уреден в чл.110 и сл. от ЗЗД, а прекъсването на давността конкретно в чл.116 от ЗЗД. Последният текст не е променян, поради което и не следва да бъде възприето застъпеното от ответника становище, че едва след постановяване на цитираното тълк. решение, би започнала да тече погасителна давност в хода на висящо изпълнително производство.

С оглед изхода на делото, основателно е и искането на ищцата за присъждане на сторените от нея разноски по делото. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски от 1`474,02 лева, от които държавна такса за образуване на делото – 274,02 лева и заплатен адв. хонорар от 1`200,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на „К.И.И.Б.”ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.Л., б.„П.В.”№21, Б.ц., ж.„Л.”, е.2, представлявано от .двама от съвета на директорите Т.Я., Б.А.Р. и З.Н.Д., че ищцата К.К.Х., с ЕГН*, от г.Д., о.Б., о.Б., не дължи сума от 4`008.18 лева – главница, ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението – 14.04.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума по договор за кредит за покупка на стоки или услуги №PLUS-01397437 от 15.05.2009 г.; сумата от 2`244.98 лева възнаградителна лихва за периода от 15.02.2010 г. до 11.05.2013 г.; сумата от 438.43 лева мораторна лихва за периода от 15.03.2010 г. до 08.03.2011 г.; сумата от 158.83 лева, за направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които суми са предмет на ИЛ, издаден по ч. гр. д. №622/2011 г. по описа на РС-Рг, за събирането на които е образувано ИД №20117950400785 по описа на ЧСИ В.Т., поради погасяването на задължението по давност.