Решение № 5999 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5999 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. К. като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100508232 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20150952/03.07.2021 г., постановено по гр. д. № 52053/12 г. по описа на СРС, 31 състав, е оставено без уважение искането на Р. И. Т. за тълкуване на решение № I – 31 – 18302/31.07.2017 г., постановено по гр. д.

№ 52053/12 г. по описа на СРС, 31 състав, в посочената част.

Подадена е въззивна жалба от Р. И. Т. срещу решение № 20150952/03.07.2021 г., постановено по гр. д. № 52053/12 г. по описа на СРС, 31 състав. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че терминът „премахване“ не се нуждае от тълкуване, независимо от приетото в мотивите на Определение № 68/13.02.2020 г. по гр. д. № 2827/19 г. на ВКС, II г. о., касаещо пряко диспозитива на постановеното решение по делото.

Поддържа, че не са взети предвид изобщо аргументите, че диспозитивът на решението касае премахване на дървета, за които по делото е безспорно установено, че са декоративни и за отсичането им е предвидена специална процедура по реда на чл. 63, ал. 2 ЗУТ, която е преюдициална по отношение на чл. 52 вр. чл. 109 ЗС. Твърди, че съдът неправилно е приел, че молбата за 1 тълкуване следва да се остави без уважение, тъй като подлежат на тълкуване решения, които са неясни от гледна точка на приложение на правните им последици, което в случая е свързано с изпълнителната сила на постановеното решение. Поддържа, че искането за тълкуване се свежда единствено до съдържанието на термина „премахване“, обективиран в диспозитива на решението, но в контекста на изложените от ВКС доводи за недопускане до касация на въпрос, отнасящ се до приложимостта на специалната норма на чл.

63 ЗУТ към общата норма на чл. 109 ЗС. Иска се от съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да допусне тълкуване на термина „премахване“ в диспозитива на решение № I – 31 – 18302/31.07.2017 г., постановено по гр. д. № 52053/12 г. по описа на СРС, 31 състав. Претендира разноски.

Въззиваемите страни – Р. Р. В. и М. К. В. са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Считат, че чрез молбата за тълкуване се иска пререшаване на правния спор, което е недопустимо. Твърдят, че в Определение № 68/13.02.2020 г. по гр. д. № 2827/19 г. на ВКС, II г. о. са изложени съображения относно изсичане или изкореняване при приложение на разпоредбата на чл.

63, ал. 2 ЗУТ, които обаче не касаят влязлото в сила решение, в което е разгледан спора по същество, прилагайки разпоредбата на чл. 52 ЗС.

Поддържат, че дали премахването ще се извърши чрез преместване или изкореняване или отсичане зависи единствено от волята на нарушителя, а ако той бездейства, от волята на взискателя в изпълнителното производство по привеждане на съдебното решение в изпълнение. Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемите страни и материалите по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадена е молба с правно основание чл. 251 ГПК от Р. И. Т. за тълкуване на решение № I – 31 – 18302/31.07.2017 г., постановено по гр. д. № 52053/12 г. по описа на СРС, 31 състав, в частта, в която е влязло в сила, по отношение на израза „премахване“, използван в осъдителния диспозитив на решението.

Молителката Р. И. Т. твърди, че влязлото в сила решение подлежи както 2 на доброволно, така и на принудително изпълнение, поради което следва да бъде изяснено на страните какво е вложил съдът в термина „премахване“, т. е. дали се има предвид преместване на дърветата и другите растителни видове или само отсичането им, респ. изкореняването им. Поддържа, че тълкуването се налага и поради факта, че в решаващите мотиви на Определение № 68/13.02.2020 г. на ВКС, II г. о., съдът не е допуснал до касационно обжалване въпроси, свързани с това дали административното производство по чл. 63, ал.

2 ЗУТ е преюдициално по отношение на чл. 52 вр. чл. 109 ЗС, като в определението е изложил съображения, обуславящи в значителна степен необходимостта от тълкуване на използвания в решението на съда термин „премахване“. Твърди, че в посоченото определение на ВКС е прието, че ако дърветата подлежаха на отсичане или изкореняване, то решението би било недопустимо и като такова би следвало да бъде обезсилено, а съдебното производство – прекратено поради необходимостта да бъде приложен специалния ред, предвиден в чл. 63, ал. 2 ЗУТ. Иска се от съда да постанови решение, с което да допусне тълкуване на термина „премахване“ по отношение на описаната в диспозитива на решението растителност, с изключение на частта относно бор, засаден на 3 м. от сградата с височина 15 м.

Ответниците по молбата за тълкуване – Р. Р. В. и М. К. В., конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на производството по делото Р. И. В., са подали отговор на молбата в срока по чл. 251, ал. 3 ГПК, с който оспорват молбата като неоснователна. Поддържат, че решението не се нуждае от тълкуването, тъй като е ясно и категорично. Твърдят, че това, че ВКС е изложил съображения относно отсичане или изкореняване при приложение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗУТ по никакъв начин не касае влязлото в сила решение, по което е разгледан иск с правно основание чл. 52 вр. чл. 109 ЗС. Поддържат, че нито един от изводите на ВКС, съдържащи в Определение № 68/13.02.2020 г. по гр. д. № 2827/19 г. на ВКС, II г. о., не внася съмнение за тълкуването на думата „премахване“. Твърдят, че преди да се пристъпи към принудително изпълнение на съдебното решение ответникът може да изпълни доброволно, като дали премахването на противоправно засадената растителност ще бъде изпълнено чрез отсичане или чрез преместване зависи от волята на осъденото лице.

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 3

ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК.

За да остави без уважение молбата за тълкуване на първоинстанционното решение относно употребения в диспозитива на решението термин „премахване“, първоинстанционният съд е приел, че предмет на иска с правно основание чл. 109 ЗС е премахването на създадените от ответника пречки пред ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Посочил е, че начинът и средствата, чрез които ще бъде изпълнено дължимото, не са предмет на иска – те се определят от ответника, който е длъжен да изпълни съдебното решение, а ако задължението не бъде изпълнено доброволно – от взискателя в изпълнителното производство.

Посочил е, че вмененото на ответника задължение е за извършване на заместимо действие – премахване на дървета и растения, които ответникът е посадил в отклонение от законовите изисквания за отстояние, т. е. да предприеме такива действия, които да имат за резултат липсата на процесните дървета и растения в рамките на забраненото от закона отстояние. Изложил е съображения, че искането да бъде определен конкретния начин, чрез който задълженито следва да бъде изпълнено, не е свързано с неяснота на употребения от съда термин, а с волята на ответника ищецът да бъде задължен да предприеме точно определени действия по принудително изпълнение, в случай че ответникът не изпълни задължението си доброволно.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, постановено по реда на чл. 251 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното:

Правната теория и съдебната практика приемат, че за да допусне тълкуване на съдебния акт, следва да е налице неяснота в смисъла на 4 съдебния акт, която да поражда съмнение във формираната воля на съда. На тълкуване подлежи само диспозитива на решението. Мотивите на решението могат да служат само за указание при тълкуването на диспозитива му.

Съгласно разпоредбата на чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С предявяването на иска по чл. 109 ЗС се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.

Настоящият съдебен състав намира, че изразът „премахване“, употребен в диспозитива на решение № I – 31 – 18302/31.07.2017 г., постановено по гр. д.

№ 52053/12 г. по описа на СРС, 31 състав, в частта, в която е влязло в сила, не се нуждае от тълкуване, тъй като не е неясен или двусмислен. Обективираната в диспозитива на решението воля на съда съответства на искането на ищеца и на закона. Конкретният начин на изпълнение на вмененото на ответника задължение, а именно – дали ще премести процесните дървета и други растителни видове или ще ги отсече, респ. изкорени, в срока за доброволно изпълнение на решението, зависи от неговата воля, а след изтичането на срока за доброволно изпълнение – от взискателя в изпълнителното производство.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на въззивника, че тълкуването на решението се налага и с оглед решаващите мотиви на Определение № 68/13.02.2020 г. по гр. д. № 2827/19 г. на ВКС, I I г. о., в които били съображения, обуславящи в значителна степен необходимостта от тълкуване на използвания в решението на съда термин „премахване“. В мотивите на посоченото от въззивника определение не са изложени съображения за евентуална недопустимост на решението при различно тълкуване на понятието „премахване“, а изрично е посочено, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението по въпроси 1, 2, 3 и 5, както и че „премахането“ на процесните дървета и растителност може да се извърши по различни начини, в т. ч. и чрез преместване.

Предвид изложеното по – горе, молбата за допускане на тълкуване на първоинстанционното решение по отношение на израза „премахване“, използван в осъдителния диспозитив на решението, следва да се остави без уважение като неоснователна.

5

Тъй като крайните изводи на въззивния и първоинстанционния съд съвпадат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

В полза на въззиваемите не следва да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като няма данни да сторени такива по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20150952/03.07.2021 г., постановено по гр. д. № 52053/12 г. по описа на СРС, 31 състав.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1 – месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6