Решение № 2025 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2025 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря Д.А Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110205526 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Г. С. З. против Наказателно постановление № 25-4332032289/16.01.2026 г., издадено от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 153,39 евро лева за нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗДП.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения: несъответствие между АУАН и НП) и липса на изброяване на доказателствата в НП. Моли за отмяна на атакуваното постановление. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмен вид излага становище по същество. Претендира присъждане на деловодни разноски и прави, в условията на евентуалност, възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г., около 15:17 ч., св. С. К. управлявала лек автомобил Ауди Кю 3, ДК № *** в гр.

София по ул. „Дамян Груев“, с посока на движение от ул. „Тодор Бурмов“ към бул. „Хр. Ботев“.

По същото време, в района на № 8, перпендикулярно на посоката на движение на Аудито, жалбоподателят З., управлявайки специализиран автомобил – линейка Фолксваген Транспортер, ДК № ***, излязъл от крайпътна територия (сервиз за гуми) и се включил в движението на пътното платно, но без да пропусне движещия се по него автомобил на св. К., в резултат на което реализирал с него ПТП, при което предната част на линейката осъществила удар в лява, странична 1 част на лекия автомобил. От инцидента нямало пострадали лица.

Пристигнал на място екип на ОПП-СДВР тествал водачите и отчел с техническо средство концентрация на алкохол в издишания от З. въздух, в размер на 2,14 на хиляда.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите В. В. и С. К.; АУАН; НП; талон за изследване; протокол за медицинско изследване; разпечатка от дрегер; протокол за техническа проверка; декларации; скица на ПТП; протокол за ПТП; справка за собственост; картон на водач; заповеди за компетентност.

Доказателствената съвкупност е еднопосочна, по отношение на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, като самият жалбоподател не излага доводи за фактическа обстановка, различна от инкриминираната (т. е. спорът не е по фактите), поради което и доколкото показанията на разпитаните свидетели са еднопосочни и кореспондират с изготвената документация за ПТП, по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствената не е наложителен.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Не са налице твърдените съществени процесуални нарушения.

Действително, в АУАН е изложена и установената впоследствие фактология по установена 2 концентрация на алкохол. Доколкото, обаче, тази категория деяния се преследват от Прокуратурата на Република България, а с издаденото НП е ангажирана административно наказателна отговорност, само и единствено за реализираното ПТП, то и теза за противоречие е незащитима.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата, час и място, жалбоподателят, в качеството си на участник в движението и при излизане от крайпътна територия, е предприел маневра по завой наляво, без да пропусне движещи се по пътното платно превозни средства, като в резултат на това е настъпило ПТП.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че З. не е изпълнил задължението по чл. 37, ал. 3 ЗДП – при излизане на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.

Съставът на нарушението урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие, тъй като водачът на МПС предприема маневра и причинява ПТП, при вменено задължение да бездейства – да пропусне движещите се по пътното платно участници в движението. Законът не поставя изискване - деянието по чл. 37, ал. 3 ЗДП да е извършено, при условията на пряк, евентуален, алтернативен или друга форма на умисъл, като констатацията за отсъствие на пречки за видимостта и консумирания алкохол позволяват да бъде защитена и теза за евентуален умисъл.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените 3 отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани със сигурността на пътя, като се е стигнало и до умерено тежък пътен инцидент - с материални вреди, поради което и с оглед данните за шофиране, след употреба и под влияния=е на алкохол, следва да се приеме, че обществената опасност на този комплекс от действия се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че деянието следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

По размера на наказанието

Съгласно нормата на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДП, който поради неспазване на предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 300 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Санкцията е във фиксиран размер, поради което всякакви разсъждения по индивидуализацията им са безпредметни.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 75 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4332-032289/16.01.2026 г., издадено от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДП, на Г. С. З. била наложена глоба, в размер на 153,39 евро лева за нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗДП.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Г. С. З., ЕГН ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 75 евро – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4