Решение № 584 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100600235 по описа за 2023 година при участието на секретаря Пенка Цанкова, като разгледа докладваното от съдия Младенов в.н.ч.х.д. № 235/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 10.11.2020 г., постановена по н.ч.х.д. № 2547/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122-ти състав, подсъдимият Д. Т. Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Г. е осъден да заплати на ЧТ Л. В. И. сумата от 1272 (хиляда двеста седемдесет и два) лева разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок е депозирана жалба и допълнение към същата от подс. Г., чрез защитника му адв. Т., както и жалба лично от подсъдимия. Подсъдимият и адв. Т. релевират възражения, първият съд е анализирал превратно доказателствената съвкупност, поради което и е достигнал до грешни фактически изводи. Навеждат се доводи, че изготвената и приета СМЕ не кореспондира с вменените в отговорност на подсъдимия телесни увреждания, подробно описани в частната тъжба. Подс. Г. и адв. Т. в заключение искат от СГС да отмени атакувания съдебен акт, като вместо него постанови нов – оправдателен такъв.

Прави се и алтернативно искане да се отмени присъдата, а делото да бъде върнато за ново разглеждане.

По делото е постъпило и възражение срещу жалбата и допълнението й от страна на повереника на частния тъжител – адв. Ц. И.. Повереникът изтъква аргументи досежно правилността на атакувания съдебен акт, като излага и съображения в 1 противовес на релевираните такива от защитата. Адв. И. намира първоинстанционната присъда за правилна, поради което и моли съда да я потвърди.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода по същество адв. Т. – защитник на подс. Г. поддържа аргументите в посочени въззивната жалба. Отново инвокира аргументи, че СРС е допуснал фактически грешки при изписването на мотивите към присъдата. Защитникът излага пред съда, че и неправилно първата инстанция е кредитира показанията на свидетелите И. и П., а не не се е ползвала от тези на свид. Г.а. В заключение моли съда да отмени присъдата и да върне делото за разглеждане от друг състав на СРС. В условията на алтернативност, адв. Т. отправя искане към СГС да отмени атакувания съдебен акт, като вместо него постанови нов, оправдателен такъв.

Повереникът на частната тъжителка – адв. И., от своя страна, намира доводите на защитата за неоснователни. По отношение на посочените от защитата фактически несъответствия, повереникът счита, че в голямата си част такива изобщо не съществуват, а дори да се приеме, че е налице несъответствие, то същото според адв.

И. се явява явна фактическа грешка, но не и основание за отмяна на атакуваната присъда. В заключение моли въззивната инстанция да постанови акт, с който потвърждава първоинстанционната присъда.

ЧТ И. се присъединява към заявеното от повереника си.

Подсъдимият Герасимоя в правото си на последна дума заявява пред съда, че намира себе си за невинен, както и че присъдата на СРС не отговаря на истината.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ХII-ти въззивен състав, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Подс. Т. Г. с ЕГН ********** е българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно специално образование, работи, живее в гр. София, ул. ****.

ЧТ Л. И., подсъдимият Г. и всички свидетели по делото се познават.

Свидетелят Т. Г. е баща на подсъдимия и дядо на ЧТ И.. Живее на етаж 1 в къщата, намираща се на ул.****, в кухнята на чието жилище е извършено престъплението.

Подсъдимият е вуйчо - брат на майката на ЧТ и също живее в тази къща.

Двамата имали влошени отношения с ЧТ отпреди да се реализира инкриминираното деяние. Свидетелката В. Г.а е съпруга на подсъдимия, с когото живеят на втория етаж в семейната къща на горепосочения адрес. Свидетелят И. И. е съпруг на ЧТ, като последните двама обитават жилището, находящо се на етаж 3 от същата къща.

Свидетелят Б. П. е в близки приятелски отношения със семейството на ЧТ.

На 21.08.2019 г. ЧТ е имала уговорка със свид.П. да доведе майка й в дома й. В същия ден свид. Т. Г. имал насрочен лекарски преглед, в резултат на който му били предписани конкретни лекарства, които пострадалата имала ангажимент да занесе в жилището. Около 13,30 часа тя се прибрала в процесната къща, като първо посетила апартамента на дядо си, за да му остави закупените лекарства. По това време в къщата 2 са се намирал и подсъдимият, и свидетелите Т. Г. и П.. Свидетелите И. и свидетелката Г.а са били по това време все още на работа.

ЧТ Л. И. се качила на първия етаж на кухнята, за да остави лекарство на дядо си свид.Т. Г.. Непосредствено след това между двамата възникнал спор относно кучето на пострадалата, което според свид. Г. нямало добри хигиенни навици. Последният упреквал пострадалата, че тя не упражнява достатъчен контрол върху животното, като разговорът между двамата бил на висок глас, тъй като свидетелят Г. не чувал добре.

Привлечен от разговора за кучето, подсъдимият се качил до жилището на баща си.

Застанал в близост до ЧТ И. и се включил в разговора, упреквайки я за поведението на животното. Вербалната му агресия прераснала и във физическа - той нанесъл множество удари с ръка по главата, вкл. и по лявото ухо, както и по тялото на ЧТ.

Стискал я за китките. Вследствие на ударите и стискането, подсъдимият причинил на ЧТ кръвонасядане на ограничена площ по ръба, в горната част на лявата ушна мида; малко кръвонасядане по лигавицата на долна устна на устата вляво; ограничени по площ кръвонасядания по външно- странична повърхност на лявата предмишница към китката и подобни кръвонасядания по вътрешната повърхност същата предмишница в долната й трета; ограничено по площ кръвонасядане на вътрешната повърхност на дясната предмишница в долната й трета; възпаление на зъбозадържащия апарат на долната челюст.

ЧТ успяла да се отскубне от него и напуснала кухнята. Пострадалата се е качила в апартамента, обитаван от нея, където и се намирал към този момент и свидетеля П.. Видимите следи от нараняванията върху частната тъжителка били забелязани от свид. П.. ЧТ позвънила на съпруга си, за да му съобщи за насилието и да го помоли да се прибере от работа веднага. Първоначално свидетелят не обърнал внимание на уврежданията по свидетелката, но малко след това той възприел, че китките и шията й са червени, косата раздърпана, а устната зачервена. Свидетелката в това време позвънила на съпруга си – свид. И. И., на когото започнала да разказва за случилото се. Тогава свид. П. предприел действие, като взел телефона на И. и довършил разговора със съпруга й, за да му обясни, че тя е била удряна от вуйчо си.

През това време ЧТ била изключително разтроена, изплашена, а също и разплакана.

Около 20 мин по-късно ЧТ и свид. П. се отправили към сградата на 05 РУ - СДВР, където се разбрали да се чакат със свид. И.. Около 14,30 часа пред сградата на 05.РУ СДВР се срещнали свид.И., свид П. и ЧТ И. ЧТ. От служителите на 05. РУ - СДВР са били насочени към КСМД, за медицинско освидетелстване. Видно от СМУ, приложено към частната тъжба, травмите са документирани в 16,45 часа, а след издаване на СМУ, ЧТ се е върнала в 05 РУ - СДВР за подаване на сигнал, за което в 18,10 часа е съставен приложеният към частната тъжба Протокол за прием на гражданин в 05 РУ - СДВР.

Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи с извода на районния съдия, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил съответен доказателствения анализ. Изводите относно правно-релевантните факти са основани на достатъчен анализ на събраната доказателствена маса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не деянието от подс. Г., контролираният съд е обсъдил подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства и приетото заключение от изготвената съдебно-медицинска експертиза. Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и, ал. 5 НПК.

В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира нарушения в 3 доказателствената дейност на основния съд при извеждане на фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимия, както и по отношение на фактите, обуславящи съставомерността на инкриминираното деяние по чл. 130, ал. 1 НК.

Настоящата съдебна инстанция се съгласява изцяло с направените от първоинстанционния съд доказателствени изводи, като при собствения си прочит на доказателствата по делото достигна именно до същите. В контекста на съвпадението между фактическите констатации на двете съдебни инстанции, неоснователни са доводите на жалбоподателите за неправилност на първоинстанционната присъда.

На първо място, градският съд в този му състав напълно се доверява на показанията на свидетелите И. И. и Б. П.. Доказателствата събрани посредством коментираните гласни доказателствени средства се явяват от една страна преки, но от друга вторични, като обхващат целия предмет на доказване, рамките на който са поставени с частната тъжба. Нещо повече, заявеното от свидетелите се явява както напълно подкрепено от останалите гласни доказателствени средства, така и взаимно не се противоречи. И двамата свидетели заявяват еднопосочно, че скандалът между страните по делото е започнал във връзка пререкания между свид. Т. Г. (баща на подсъдимия и вуйчо на пострадалата) и частната тъжителка, както и че именно в този словесен конфликт се е намесил подсъдимия, който започнал физическа саморазправа с ЧТ И.. Действително информацията, която и двамата свидетеля доставят на съда се явява деривативно доказателство. Това е така, тъй като те не са били очевидци на инкриминираното деяние. Последното, обаче, категорично не води на извод, че показанията им следва да бъдат изключени от доказателствената маса, приета от съда като достоверна. Напротив, показанията на тези свидетели основно служат на съда да се провери и прецени достоверността на първичните доказателства, каквито са СМУ, както и частично с разказа на свид. Т. Г..Отделно от това в показанията на свидетеля П., съдът съзира и първични доказателства, макар и косвени такива – свидетелят е възприел непосредствено след нападението нараняванията на ЧТ И.. Разказа му в тази връзка напълно кореспондира с приложеното СМУ, както и с изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза. П. е видял и психическо състояние на пострадалата непосредствено след инцидента, а именно че същата е била изплашена, разтроена и трепереща. Показанията и на И., и на П. се явяват еднопосочни, логични, последователни и не съдържащи съществени противоречия, поставящи под съмнение правдивостта им, поради което и напълно резонно първият съд ги е поставил в основата на изводите си.

В мотивите на контролираната съдебна инстанция правилно са оценени показанията на свидетеля Т. Г.. На първо място, съдът правилно е отчел обстоятелството, че този свидетел се явява баща на подсъдимото лице, а на второ, Т. Г. се намира в изключително влошени отношения с пострадалата И., въпреки че тя също има роднинска връзка с него (внучка). Последните две обстоятелства водят СГС на сходен на първата инстанция извод, а именно, че Г. се явява заинтересовано от изхода на делото лице. Последното ясно проличава от заявеното от него в хода на разпита му пред първия съд, че подсъдимият единствено се е опитвал да се отбранява от нападението, осъществено от частната тъжителка. Възпроизведените от Г. твърдения в тази насока, обаче, остават напълно неподкрепени от останалите доказателства по делото, в това число и от СМЕ, разпитите на П. и И.. Свидетелят Г. все пак в разказа си пред първия съд възпроизвежда и правдоподобни сведения, които правилно са ползвани при изграждане на фактическите изводи, а именно че спорът е започнал между него и пострадалата във връзка с навиците на кучето на последната. В тези части показанията му са правдоподобни, поради което и акуратно ценени от първата инстанция.