Решение № 416 от 15.11.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Б.град, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н.а при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно наказателно дело № 20241210200451 по описа за 2024 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Т. Х. с местоживеене в Б. , против НП№231116-002127/07.09.2023г. , издадено от Началник на група в ОДМВР-Б.град, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложена санкция „Глоба“ в размер на 100.00лв., във връзка с административно нарушение по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се застъпва становището за незаконосъобразност на обжалваното постановление като се твърди, че то е издадено в нарушение на процесуалните правила за това по ЗАНН, както и при неспазен срок по чл.34 от ЗАНН. Наред с това се сочи, че жалбоподателят не е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение, а издаденото НП е резултат на тенденциозно и субективно отношение към жалбоподателя от страна на полицейските органи. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият, редовно и своевременно призован, не ангажира свой представител по делото, в придружително писмо към процесната административна преписка, застъпва позицията за неоснователност на жалбата и законосъобразност на НП. Прави се и искане за 1 намаляване на адвокатското възнаграждение за защитник на жалбоподателя заради прекомерност и по аргумент на чл. 63д от ЗАНН.

Районна прокуратура –Б., надлежно призована, не ангажира представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и след като анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН./ НП е връчено на жалбоподателя на 07.03.2024г.- и в законният срок срещу него е депозирана процесната жалба на 20.03.2024г./

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните аргументи:

Безспорно се установи с ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, че на 11.08.2023г., длъжностно лице при сектор“Пътна полиция“ към ОДМВР-Б – младши автоконтрольор св.М. Б., в присъствието на св.Г. Н. Б., е издал на жалбоподателя АУАН№162717, за това, че на 15.01.2023г. , около 15.20 часа, на пътен възел „З “ на кръгово кръстовище с път III-106, паркирал лек автомобил с марка „Р “ и с рег.№ , собственост на „Т “ООД, с което създавал пречки за останалите участници в движението. В акта е посочено също, че се издава във връзка с преписка №1116р-454/16.01.2023г. по описа на сектор“Пътна полиция“-Б.град. Това описано деяние е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя на 11.087.2023г., лично и срещу негов подпис, като последният е отразил писмени възражения, а именно, че е бил затворен от други автомобили в колона от такива и не е било възможно да се придвижва с автомобила си.

Въз основа на АУАН, на 07.09.2023г., Началникът на група при ОДМВР-Б. , „Сектор“-Пътна полиция, е издал обжалваното НП№23-1116-002127, с което за посоченото в акта нарушение, описано от фактическа страна и с посочена негова правна квалификация, на основание чл. 180, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00лв. НП е връчено лично на жалбоподателя с разписка на 07.03.2024г.

2

След издаването на АУАН, жалбоподателят е поискал с нарочна молба от 14.08.2023г. той да се отмени, но това не е сторено от санкционния орган .

Към делото е приложена и цитираната в АУАН преписка с рег.№1116р454/16.01.2023г. по описа на санкционния орган, в която се съдържа докладна записка от тази дата на Началник група „О “, старши инспектор –св.Г. Б., Декларация по чл.188 от ЗДвП и снимков материал, на който е заснето процесното кръстовище с колона от автомобили навлезли в него, между които и автомобила на жалбоподателя, както и множество полицейски служители, които видимо регулират и /или охраняват в страни от кръстовището и извън пътното платно в него. В докладната записка на св.Б. е посочено, че на 15.01.2023г., за времето от 14.00ч до 18.00 часа , във връзка с провеждане на „М“ на ПВ“З “ и кръговото кръстовище“ “ на Е-79 и осигуряване на обществен ред и допълнителна организация на движението за обезпечаване на безопасни маршрути за движение, са констатирани нарушения само на леки 3 автомобила, между които и този посочен като управляван от жалбоподателя и нарушенията са свързани с паркиране и престой. Заради последното е предложил и да се образуват административно-наказателни производства именно срещу водачите на тези конкретни 3 автомобила. С приложената към тази преписка Декларация по чл. 188 от ЗДвП, жалбоподателят е удостоверил, че именно той е бил водач на посоченият в акта и в НП лек автомобил на датата на твърдяното негово нарушение.

При разпита на свидетелите по акта Б. и Б. се установи, че процесният АУАН е изготвен във връзка с организиран и провеждан протест на кръговото кръстовище, което е на АМ“С “ при с.З, при който протестиращите били с автомобили в колона, като същите в определен момент спрели в това кръгово кръстовище и при моста преди него. Въпросното кръгово кръстовище било в параметъра на обявения протест, но въпреки това, свидетелите приели, че жалбоподателят е извършил нарушение по ЗДвП, защото бил спрял в кръстовището , с което бил блокирал движението в него. Св.Б. макар да е актосъставител, твърди, че не е очевидец на нарушението, а изготвил АУАН по преписката на св.Б. в офиса на санкционния орган и в отсъствието на дееца, като в последствие му го връчил лично. Св.Б. уточнява, че на мястото на протеста по негова информация е имало около 50 автомобила, които са били участници в същия.

3

В своите обяснения жалбоподателя категорично оспорва извършването на вмененото му нарушение и наведените в НП и АУАН фактически обстоятелства. Същият заявява, че на процесната дата отишъл на протест, организиран легално и разрешен предварително, за да изрази своята гражданска позиция, без да е негов организатор. Протеста бил с леки автомобили и той за това отишъл на мястото на протеста със своя автомобил първона паркинга на „В “ в близост до Б. и с.П . След което в посочения час, протестиращите тръгнали с автомобилите си като образували колона от около 70 автомобила, между които бил и самият жалбоподател със своя автомобил.

Х. уточнява, че неговия автомобил е бил 21-ви по ред в тази колона от автомобили. Докато се придвижвали през двете кръстовища от с.П към процесното място, колоната от автомобили спряла, тъй като водачите на колоната /първите три автомобила/ спрели именно в едното кръстовище и това принудило всички останали автомобили след тях, в това число и автомобила на жалбоподателя да спрат също но място, кой до където е стигнал, като мястото на спиране на Х. било също в кръстовище. По този начин, жалбоподателят твърди, че бил блокиран да се движи, защото и зад него и пред него имало други автомобили. Така останал в автомобила си на място, докато се разместят първите автомобили в колоната и отново се позволи придвижване на останалите автомобили, в това число и неговият .

Категорично отрича да е пречел на движението на други автомобили, защото други извън тези в самата колона не е имало, а останалите автомобили в колоната също били спрели и водачите им стояли в автомобилите си или близо до тях. Х. посочва също така, че на място не му било съобщено, че върши нарушение, а получил акта за това месеци по късно, като се информирал, че избирателно и не на всички водачи в тази колона от протестиращи автомобили бил съставен акт за нарушение, а само на няколко, между които и на него, което именно счита за тенденциозно и субективно отношение от органите на полицията. В подкрепа на тази своя теза в процеса представи и флаш памет със запис на въпросният протест, както и гласни доказателства, чрез разпит на св.Х, предавал на живо протеста чрез негова медия „П “ на процесната дата и място.

При разпита на св.Х и предявяване на съхраненото предаване на същият на флаш-памет, представена по делото от жалбоподателя, но записана му 4 лично от този свидетел, се потвърди изцяло тезата на жалбоподателя Х., че неговото присъствие на процесното място и на посочената в НП дата е било свързано с участието му в граждански протест, като протеста бил с автомобили и действително протестиращите били една колона от множество автомобили, от която Х. бил 21-ви автомобил. На мястото на протеста и двете кръгови кръстовища в близост до с.П , имало организация за провеждането му, както и представители на полицията, които да обезпечават реда по време на този протест. При навлизането на колоната от автомобили в двете кръстовища, първите два автомобила, които са водели тази колона спрели на място, а водачите им слезли от автомобилите, заключили ги и се отдалечили от тях, с което именно тези водачи и автомобили са попречили на останалите да се придвижат напред и така се наложило всички други в колоната да останат по местата си, включително и в самите кръстовища, в това число и жалбоподателя със своя автомобил. Св.Х също както и жалбоподателя е категоричен, че местонахождението на автомобила на Х. към този момент в самата колона е било такова, че той обективно не е могъл да излезе от нея и да се придвижи с автомобила си нанякъде, тъй като не е имало място за това на пътното платно. Този свидетел, както и записа на предаването му, излъчен от него на живо по време на протеста обаче опровергават като място на извършване на твърдяното нарушение заснетото в преписката на св.Б. , защото жалбоподателят не е спрял, а само преминал през заснетото кръстовище в снимковия материал към процесната административна преписка. След което, той се е придвижил заедно със самата колона към второто кръстовище на мястото, оставащо извън кадър в приложеният снимков материал по случая, където именно се е наложило и принудителното спиране на жалбоподателя. В тази връзка св.Х изрично пояснява, че той е заснемал протеста от първото кръстовище, заснето в снимковия материал на св.Б., но спирането на автомобилите, в това число и автомобила на Х. е станало във второто кръстовище след него , останало на практика извън кадъра и на неговото предаване. Именно и за това в записа на предаването по процесното кръстовище автомобила на жалбоподателя само преминава през посоченото кръстовище в НП, а не спира в него. Това спиране на автомобилите, според св.Х е продължило около 5-10 минути, след което първите автомобили от колоната отново са тръгнали и така цялата колоната е преминала през кръстовищата в това число и жалбоподателя с автомобила си. Св.Х е 5 категоричен също, че е бил през цялото време на протеста, от започването до завършването му и го е предавал на живо през своята медия, от което направил и оставил запис в Интернет /фейсбук страницата на медията/, като именно този запис предоставил на процесната флаш-памет на жалбоподателя за нуждите на настоящото дело.

С приетата по делото Справка за нарушител/водач, се установява, че жалбоподателят е санкциониран няколкократно за нарушения по ЗДвП до датата на вмененото му нарушение по настоящият казус .

По делото е представена и приета като доказателство Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която са делегирани правомощия на полицейските служители на длъжност младши автоконтрольори при ОДМВР, във връзка с изготвяне на фишове и актове за нарушения по ЗДвП, както и правомощия на санкционният орган по издаване на НП .

Изложените фактически обстоятелства се обосновават от цитираните гласни, писмени и веществено доказателство, които не се оспорват от страните в процеса и съдът ги кредитира като годни за изясняване на обективната истина в настоящото производство.

При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че жалбоподателят незаконосъобразно е санкциониран за извършване на нарушение по чл.98, ал.1 т.1 от ЗДвП .