Решение № 61 от 19.05.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Силистра, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Д. Великова

Членове:

Ана Аврамова

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Ели Ст. Николова в присъствието на прокурора П. Хр. П. като разгледа докладваното от Ана Аврамова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263400600075 по описа за 2026 година и вземайки предвид данните по делото, прие за установено следното:

Предмет на въззивното производство е Присъда №1/2026 постановена от РС-Тутракан по НОХД №136/2025, с която М. М. Й. е признат за невинна в това, че в периода от юли 2024 до юни 2025, след като е била осъдена да издържа свои низходящи – Б. П. Б., родена на 20.12.2015, и Ц. П. Б., роден на 25.08.2017, на ежемесечна издръжка в размер на 234,00 лева за всяко от децата, чрез техния баща П. Ц. Б., съзнателно не изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а имено – за двете деца общо 24 месечни вноски по 234,00 лева, възлизащи на обща стойност 5616,00 лева, и оправдана по повдигнатото обвинение по чл.183 ал.1 НК.

Против така постановената присъда е подаден въззивен протест, в който се заявява наличие на интелектуалния и волеви момент на вменяемостта. Иска се постановяване на нова осъдителна присъда.

В хода на пренията, прокурорът запознавайки се със становището на 1 вещите лица, оттегля протеста. Извършването на това процесуално действие на този етап, при проведено съдебно следствие, обаче е недопустимо съгласно нормата на чл.324 ал.1 НПК, поради което позицията на прокурора следва да бъде ценена като неподдържане на протеста.

Служебният защитник изразява становище, че след като подсъдимата страда от заболяване, което не и дава възможност да разбира и ръководи постъпките си, моли присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимата заявява, че „ще почва работа да се спират парите“.

Силистренски окръжен съд, наказателно отделение, след като извърши цялостна проверка относно правилността на постановената първоинстанционна присъда, съобразно правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, констатира следното:

Протестът е неоснователен.

Спор по фактическата обстановка по делото няма. Безспорно е установен размерът на издръжката, неплащането й в периода на обвинението, наличието на частично плащане до приключване на съдебното следствие, поради което и изричното преповтаряне на фактите не е необходимо.

Въззивния съд изцяло възприема фактическите изводи на първоинстанционния съд, тъй като са установени по безспорен начин обстоятелствата, относими за правилното решаване на делото, а при оценката на доказателствената съвкупност не са допуснати процесуални нарушения.

Спорът е свързан с вменяемостта на подсъдимата.

В хода на съдебното следствие бяха изслушани вещите лица дали заключение по назначената от съда КСППЕ, които категорично заявиха, че лицето страда от лека умствена изостаналост, елементарно престъпление – кражба, убийство е годна да разбере, че са противоправни, но конкретно това деяние, по което е проблема не може да го разбере, не може да го осъзнае.

Сложни неща не може да разбере. Измамата не може да разбере.

Подсъдимата не разбира до какви последици ще доведе непращането на издръжка, нито осъзнава промените, които нейното поведение ще предизвика в действителността. Макар да може да разбира оценката каквато обществото ще даде на нейното поведение, тя не може да си наложи извършването на определено действие-заплащането на дължима издръжка, няма капацитет да 2 го осъществи

Легалното определение на понятието невменяемост е дадено в нормата на чл.33 ал.1 НК, според която наличието на само един от посочените интелектуални и волеви способности обуславя извода за невменяемост. В случаят подсъдимата разбира единствено значението на извършеното, но не и свойството му, и няма капацитет, и не може да ръководи постъпките си и своята воля.

Следователно, изводът, направен от първата инстанция, че подсъдимата не е наказателно отговорна поради невменяемост е правилен.

Горното обосновава и становището, че постановената присъда е правилна, и като такава следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 НПК, настоящият състав на Силистренски Окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №1/2026 по НОХД № 136/2025 постановена от РС-Тутракан.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3