Решение № 2424 от 23.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2424 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело № 20241100503745 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от Столична община срещу постановление за разноски от 29.12.2023 г. на ЧСИ М.П. по изп.дело N 20238510403924, с което са приети допълнителни разноски в полза на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 212 лв. Според жалбоподателят, който е длъжник в изпълнението, постановлението за разноски на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, защото не е налице основание да се кумулират двете адвокатски възнаграждения, доколкото не са извършвани изпълнителни действия, а процесуалният представител на взискателя е извършил единствено действието по подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Излага се и съображения за прекомерност. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваното постановление за разноски на съдебния изпълнител, както и да се редуцира размерът на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Ответникът по жалбата „Д.Р.И.Д.“ ЕООД /взискател в изпълнението/ не е подал възражение и не взема становище по жалбата.

Представени са мотивите на съдебния изпълнител, в които се сочи, че приетите допълнително разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя се дължат, защото с подаването на молба от 22.12.2023 г. е извършено действие по процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, насочено към удовлетворяване на вземането. С представения допълнително договор за правна защита е възложено на процесуалния представител на взискателя процесуално представителство във връзка с водене на изпълнителното дело, а с молбата от 22.12.2023 г. процесуалният 1 представител е посочил способ за изпълнение – запор на банковите сметки, който е наложен със съобщение изх.N 389/03.01.2024 г.

Изп.дело N 20238510403924 на ЧСИ М.П. е образувано по молба на „Д.Р.И.Д.“ ЕООД от 28.11.2023 г. въз основа на изп.лист от 27.11.2023 г. на СРС, 148 с-в, по гр.дело N 65253/20 г., с който длъжникът Столична община е осъден да заплати сумата от 3240 лв. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл.18 ЗЧСИ.

Представен е договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено между взискателя и адв.П. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. – за образуване на изп.дело.

С постановление от 28.11.2023 г. съдебният изпълнител е приел разноски в полза на взискателя, сред които и 200 лв. – за процесуална защита.

С молба от 22.12.2023 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банковата сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД и е заявил разноски за още 212 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.12.2023 г. – за водене на изп.дело.

С обжалваното постановление от 29.12.2023 г. са приети от съдебния изпълнител разноски за 212 лв. – адв.възнаграждение на взискателя за водене на изп.дело.

Със запорно съобщение от 03.01.2024 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника, а на 09.01.2024 г. сумата по изп.лист е платена.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на производството пред съда е постановление на съдебния изпълнител за разноски в изпълнението.

Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване – чл. 435 ал.2, т.7 ГПК.

Жалбоподателят длъжник не е изпълнил задълженията си по издадения срещу него изп.лист, поради което е станал причина за образуване на изп.дело. Това означава, че на основание чл.79 ал.1 ГПК сторените от взискателя разноски по изпълнението са за сметка на длъжника.

С молбата от 28.11.2023 г. за образуване на изп.дело процесуалният представител на взискателя не е посочил изпълнителен способ като начин на изпълнение, а начинът на изпълнение е задължителен реквизит на молбата. Доколкото в молбата се съдържа възлагане по чл.18 ЗЧСИ, молбата е била редовна, защото съдебният изпълнител е овластен от взискателя да определи способът за изпълнение. Подаването на втората молба от 22.12.2023 2 г., в която е поискано от взискателя да се наложи запор върху банковата сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД, не представлява действие по водене на изпълнителното дело, защото с посочването на способа „запор“ по същество се отстранява непълнотата на молбата за образуване на изпълнителното дело, което не е било дължимо от взискателя процесуално действие, защото е овластил съдебния изпълнител по чл.18 ЗЧСИ. В този смисъл съдът приема, че подаването на втората молба, в която взискателят е поискал да се наложи запор, не представлява действие по процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело или извършване на действие с цел удовлетворяване на парично вземане.

На взискателя не се дължат разноски за водене на изп.дело, защото след образуване на изпълнението не са били предприети принудителни действия срещу имуществото на длъжника, различни от посочения от него в молбата от 22.12.2023 г. способ, с който е отстранил непълнотата на молбата за образуване, в която не е бил посочен начин на изпълнение.

Следва да се спомене, че при наличие на овластяване по чл. 18 ЗЧСИ действията по определянето на начина на изпълнението са предоставени да се извършат от съдебния изпълнител, поради което на взискателя не се дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие.

По делото няма данни, че спрямо имуществото на длъжника са били извършени процесуални действия по водене на изп.производство, свързани с прилагането на определен изпълнителен способ, който да е различен от посочения способ в молбата от 22.12.2023 г., а по сметка на съдебния изпълнител е постъпила преведената от „Общинска банка“ АД сума в резултат на наложения запор, посочен с молбата на взискателя от 22.12.2023 г., с която е отстранил непълнотата на молбата по чл.426 ГПК.

При тези факти съдът приема, че по същество процесуалният представител на взискателя освен да подаде молбата от 22.12.2023 г., в която е посочил способ на изпълнение като задължителен реквизит на молбата по чл.426 ГПК, в която е липсвал този реквизит, не е извършил процесуални действия по защита и съдействие при извършване на принудителни действия, които да са довели до погасяване на задължението. В този случай взискателят има право на адв.възнаграждение само за образуване на изп.дело, защото спрямо имуществото на длъжника не са предприети принудителни действия, различни от посочения способ в молбата от 22.12.2023 г.

С оглед на изложеното съдът намира, че постановлението за приемане на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение от 212 лв. следва да се отмени.

С постановлението за разноски от 28.11.2023 г. съдебният изпълнител е начислил такса по т.26 ТТРЗЧСИ за сумата от 354,24 лв., която е включил в поканата за доброволно изпълнение, но тъй като този акт за разноски не е бил обжалван от длъжника, съдът не разполага с правомощието да ревизира този размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. След приемането на разноски за допълнително адвокатско възнаграждение от 212 лв. съдебният 3 изпълнител е преизчислил размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, който е определил на 374,59 лв. – този размер на такса се получава при база от 3652 лв., в която е включена сумата на допълнително адвокатско възнаграждение от 212 лв. Поради отмяната на постановление от 29.12.2023 г. за приемането на разноски за допълнително адвокатско възнаграждение от 212 лв., отпада основанието за начисляване на такса по т.26 ТТРЗЧСИ за разликата над 354,24 лв. Това означава, че следва да се отмени таксата по т.26 за разликата над 354,24 лв. – за този размер на таксата не е обжалван актът на съдебния изпълнител.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното постановление за разноски следва да се отмени, както и следва да се отмени начислената такса по т.26 ТТРЗЧСИ за разликата над 354,24 лв.

Мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 29.12.2023 г. на ЧСИ М.П. по изп.дело N 20238510403924, с което са приети разноски в полза на взискателя „Д.Р.И.Д.“ ЕООД в размер на 212 лв. – за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на длъжника Столична община, както и начислената такса по т.26 ТТРЗЧСИ за разликата над 354,24 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4