Решение № 147 от 27.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Бургас, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело № 20232100900357 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Черно море - хотелс мениджмънт груп“ АД, ЕИК 102143391, адрес: гр. Несебър, ж.к. „Младост“, бл. 62, вх. в, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори Ивалина Янкова и Димитър Йорданов, със съдебен адрес: : гр. Бургас, ул. "Георги Кирков" № 21, ет. 1, ап. 2 против „Кинг травел“ ООД, ЕИК 201211504, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур, бул./ул. ул. "Батак" № 14, представлявано от управителите Калина Йорданова Йорданова -Тодорова и Иван Радославов Тодоров, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 251 665,26 лв. с ДДС по фактури № 0000006196/31.07.2018г., № 0000006208/23.08.2018г.,

№

0000006227/31.08.2018г.,

№0000006246/30.09.2018г., № 0000006249/01.10.2018г., която сума представлява възнаграждение за предоставени туристически услуги, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между него, като осъществяващ хотелиерска дейност и ответника, като туроператор, съществували трайни търговски отношения още от 2014 година. Ищецът предоставял туристически услуги на крайни клиенти чрез посредничеството на „Кинг травел“ ООД. При настаняването си, същите не заплащали за услугите директно на хотела, а извършвали предварително плащане към „Кинг травел“ ООД, въз основа на договор за предоставяне на туристическа услуга. Ответникът правел резервации за 1 настаняване на гости в хотела на ищеца – хотел „Тракия“, находящ се в к.к.

Слънчев бряг. При настаняване на туристите, те представяли ваучери. При регистрацията им, в хотелиерската програма се посочвало и име на организатора - „Кинг травел“ ООД. В края на всеки месец ищецът издавал фактура за реализираните туристически услуги към туроператора и я представял за плащане.

Твърди се от ищеца, че през 2018 година, за реализирани туристически услуги, предоставени от туроператора „Кинг травел“ ООД, издал следните фактури с получател ответното дружество: № 0000006196/31.07.2018г. на стойност 111 512,55 лв. с ДДС, № 0000006208/23.08.2018г. на стойност 53 609,16 лв. с ДДС, № 0000006227/31.08.2018г. на стойност 39 327,61лв. с ДДС, № 0000006246/30.09.2018г. на стойност 27 610,35 лв. с ДДС, № 0000006249/01.10.2018г. на стойност 19 605,59 лв. с ДДС, на обща стойност 251 665.26 лв. с ДДС. Заявява се, че и към момента ответникът не бил извършил плащане по посочените фактури.

Ответникът е оспорил претенцията по основание и размер. На първо място, ответникът счита, че представените от ищеца доказателства се разминават с твърденията му в исковата молба. Отбелязва, че нито един документ, приложен като доказателство по делото, не е подписан, нито от представител на „Кинг травел“ ООД, нито от представител от ищцовото дружество. Сочи, че не било ясно кой е съставителят на документите „ваучер опис“ и „ваучер опис по агенти“. Подчертава и обстоятелството, че във всички фактури се съдържат неясни елементи като думи на чужд език, цифри , като включително не ставало ясно за кои периоди се отнасят.

По отношение на фактура № 0000006196/ 31.07.2018 година прави възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че е издаден период, подълъг от пет години от издаването на фактурата до предявяването на исковата претенция.

По отношение на фактура № 0000006208/23.08.2018 година заявява, че в инвойс от № 00018 до № 00022 , част от ваучерите (с посочени от ответника номера) не се съдържат във списъка „ваучери – опис“. В тази връзка навежда твърдения, че в случай че списъка „ваучер-опис“ е съставен от софтуерната програма за настаняване на туристите в хотела, то това би следвало да е първичният документ, отразяващ номерата на ваучерите, които туристите представят при настаняването си и въз основа на това да се извършва регистрацията на действително ползващите услугите на хотела туристи.

Твърди, че ако не съществуват в резервационната система на хотела, то ваучерите не би следвало да бъдат вписвани и в инвойса. С оглед различната сигнатура на ваучерите, счита, че не е ясно кой е издателят им.

По отношение на фактура № 0000006227/31.08.2018 година ответникът 2 сочи, че тя е издадена въз основа на документи (инвойси от 23 до 26 включително), съставени с дати, следващи тази на издаването на фактурата.

Заявява, че и в тези инвойси се съдържат ваучери със сигнатури, липсващи в списъка „ваучер - опис“.

По отношение на фактура № 0000006246/30.09.2018 година твърди, че тя е издадена въз основа на инвойс от 27 до 31 включително и инвойс 1 и 2.

Заявява, фактурата е издадена преди издаването на инвойс 30. Счита, че инвойс 1 и 2 не съществуват, а по отношение на инвойс 27 сочи, че е посочен ваучер, който не се съдържа в списъка „ваучер – опис“.

По отношение на фактура № 0000006246/30.09.2018 година се заявява, че от документа не става ясно за какво е издаден, поради което следва да се приеме, че е издаден без основание.

Ответното дружество твърди, че всичките му задължения към ищеца са заплатени.

В допълнение сочи, че не е ясно как страните били уговаряли цената на туристическите пакети. Твърди, че ищецът не е посочил механизма, по който се определя цената на туристическите пакети и начина на предоставяне на тази информация на ответника, за да може той да продава туристическите пакети на туристите.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат претенциите си и въведените оспорвания в отговорите си, ангажират доказателства.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, че ищецът предоставя туристически услуги по см.на §1т.69 от ДР на ЗТ, а ответникът е туроператор по см. на §1 т.60 от ДР на ЗТ - лице, регистрирано по реда на този закон и вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти за упражняване на туроператорска дейност, което изготвя туристически пакети и ги продава или предлага за продажба пряко или чрез посредничеството на друг търговец, или съвместно с друг търговец, или което предава данните на пътуващия на друг търговец в съответствие с § 1, т. 67, буква "б", подбуква "дд" от ДР на ТЗ.

При извършване на своята дейност туроператорът сключва договори с лица, извършващи хотелиерство и ресторантьорство в категоризирани туристически обекти, отговарящи на изискванията на съответното национално законодателство, както и с лица, предоставящи туристически услуги в сертифицирани по ЗТ туристически обекти – чл.71 т.2 и т.3 от ЗТ.

Когато на туриста се предоставя основна и/или допълнителна туристическа 3 услуга (по см.на §1 т.69 и т.70 от ДР на ЗТ) или след сключване на договора за туристически пакет, туроператорът издава туристически ваучер - документ под отчет, удостоверяващ съществуването на договор между туроператора и туриста в качеството на пътуващ във връзка с договор за туристически пакет или на продажбата на основна/и и/или допълнителна/и туристическа/и услуга/и - §1 т.64 от ДР на ЗТ.

От заключението на вещото лице Л. се установява, че в периода от 2014 година до 2018 година ищецът „Черно море - хотелс мениджмънт груп“ АД е издал фактури с получател „Кинг травел“ ООД, както следва: общо 9 фактури за 2014 година, общо 3 фактури за 2015 година и общо 5 фактури за 2016 година, които са били за рани настанявания, аванси и фактури за изравнявания, изцяло изплатени от „Кинг травел“ ООД. За 2018 г. ищецът е издал фактури за извършена туристическа услуга - хотел „Тракия“ с получател „Кинг травел“ ООД на обща стойност 251 665,26 лв., както следва: фактура № 6196 от 31.07.2018 год. на стойност 111 512,55лв.; фактура № 6208 от 23.08.2018 година на обща стойност 53069,16 лв.; фактура № 6227 от 31.08.2018 година на обща стойност 39 327,61лв.; фактура № 6246 от 30.09.2018 година на обща стойност 27 610,35лв. и фактура № 6249 от 1.10.2018 година на обща стойност 19 605,59лв.

От заключението на установява, че всяка една от фактурите е издадена въз основа на инвойси, описани по номера и стойност в евро, като единствено фактура № 6249 от 1.10.2018 година е издадена за фактуриране на уточнени разлики във ваучерите. Вещото лице уточнява, че номерата на стаята, периода на престоя и името на туриста са посочени в приложените към фактурите инвойси. От отговора на задача № 1 е видно, че процесните 5 фактури, издадени за 2018 година, са осчетоводени, както от ищеца, така и от ответника. От ищеца те са текущо осчетоводени по дебита на сметка 401/01 „Клиенти“ и по кредита на сметка „Приходи от продажба на услуги“ и сметка 4532 „Начислен данък за продажбите“. Към момента на изготвяне на заключението салдото по сметка 401/01 аналитична партида „Кинг травел“ ООД е в размер на 259 595,02лв., тоест в сумата е включена в стойността на процесните фактури от 251 665,26лв. В счетоводството на ответника първите четири от процесни фактури са осчетоводени по дебита на сметка 611 „Разходи за основна дейност“, сметка 4531 „Начислен данък за покупките“ и по кредита на сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида „Черно море хотелс мениджмънт груп“ АД. Единствено последната фактура с № 6249 от 1.10.2018 година е осчетоводена по дебита на сметка 703/01 „Приходи от продажби на услуги“, сметка 4531 „Начислен данък за покупките“ и по кредита на сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида „Черно море хотелс мениджмънт груп“ АД. Към момента на изготвяне на заключението, 4 салдото по сметка 401 „Доставчици“ и аналитична партида „Черно море хотелс мениджмънт груп“ АД е в размер на 251 665,26лв., тоест по процесните фактури няма извършени плащания от „Кинг травел“ ООД. В съдебно заседание вещото лице е пояснила, че дружеството-ответник е ползвало данъчен кредит, който е отразен във фактурите, след тяхното осчетоводяване. Пояснила е също така, че при ищцовото дружество салдото на сметка 411 „Клиенти“ е в по голям размер спрямо размера на салдото по сметка 401 „Доставчици“ в ответното дружество, тъй като ищецът е осчетоводил една неустойка, която не се претендира в настоящото дело.

От заключението се установява, през 2018 година ответникът е издал фактури с получател „Черно море - хотелс мениджмънт груп“ АД - общо 3 фактури за комисионни и едно кредитно известие за банкови такси, по които няма плащане.

От заключението, както и от показанията на св.Я. се установява, че между страните са били осъществени трайни търговски отношения, датиращи отпреди 2018 година. Също от свидетелските показания (св.В.) се установява, че туристическите услуги са били заплащани от туристите предварително на туроператора, а при пристигането си в хотела туристите са предоставяли ваучери, издадени от „Кинг травел“ ООД. След края на престоя и напускането на туристите хотелиерът (ищецът) издавал ивнойс, който се изпращал на ответника, и очаквал потвърждение. Целта на инвойса била да се установи дали сумата е точна. Ако не се получело потвърждение, се приемало, че сумите са точни и се преминавало към фактуриране. Ако имало разлика в сумата, служителите от „Кинг травел“ ООД изпращали уведомление по имейл, за да бъде направена корекция. Резервациите се правели след получаване на запитване от ответника, чрез софтуерната програма „Clock EVO“ – заключение на съдебно-икономическата експертиза и показания на св.В.. При промени в пристигащите, туроператорът изпращал резервационна бланка с променени имена и това се отразявало в системата, но имената във ваучера обикновено оставали непроменени поради липса на време. Според св.В., комуникацията между страните се осъществявала чрез имейли, вкл.така се изпращали фактурите. Св.Я. сочи, че обичайно туроператорите плащат на хотелиерите около 45 дни след извършено настаняване. Фактурата се издавала около седмица след заминаването на туриста, обикновено за месеца или за повече време, но крайният момент на фактуриране е края на сезона – края на м.октомври на съответната година.