Решение № 825 от 22.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 825 гр. Варна, 22.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110204077 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД гр. София, ЕИК 204830885, срещу Наказателно постановление №80 от 11.08.2023 г., издадено от Началник на ГПУ „Летище Варна“, РД „Гранични пунктове – Аерогари“ към ГД „Гранични пунктове“ при МВР, с което за нарушение по чл.20, ал.1, т.1 от Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2000.00 лв.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в АУАН и НП не е посочено времето и мястото на установяване на нарушението, но не и време и място на неговото извършване, доколкото нормата на чл.20, ал.1, т.1 ЗЧРБ съдържа изискване превозвачът да установи съответните обстоятелства преди да извърши услугата. Твърди също, че превозваното лице е притежавало валидно разрешение за пребиваване, издадено от държава-членка на ЕС – Германия, валидна до 09.05.2025 г. като излага становище, че в случая е приложимо Решение №284 от 12.04.2023 г. за изменение и допълнение на Решение №459 на МС от 2014 г. за одобряване прилагането на Решение №565/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. и за отмяна на Решение №48 на МС от 2012 г. за прилагане на безвизов режим за притежателите на валидни единни (шенгенски) визи, валидни визи за дългосрочно пребиваване разрешения за пребиваване, издавани от държавите-членки, които прилагат изцяло достиженията на правото на Шенген и следва да считат за равностойни на своите национални визи, за транзитно преминаване или за планиран престой на своята територия, не надвишаващ 90 дни в рамките на 180 дни. Навежда и аргументи за приложение на чл.28 ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на 1 оспореното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД, осъществява дейност като въздушен превозвач на пътници и организира полети на пътници от и към Република България.

На 16.06.2023 г., около 08.10 ч., на Летище Варна пристигнал полет BUC 5018 на авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД с направление от гр. Хановер до гр. Варна.

След слизане на пътниците, същите били подложени на входящ граничен контрол от служители на ГПУ „Летище Варна“. При проверка на пътника LISA HASO, родена на 14.03.2010 г., гражданин на Сирия, тя представила на граничните власти разрешение за пребиваване в Германия №YZ25KL2K2, валидно до 09.05.2025 г. При физическата проверка било установено, че пътникът LISA HASO е превозена от въззивното дружество, без лицето да носи валиден документ за пътуване (паспорт).

Поради установеното, на 19.06.23 г., до управителя на авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД била изпратена покана за явяване за съставяне на акт, която изпълнителният директор отказал да получи и това обстоятелство било отразено в докладна записка рег.№4064р-8760 от 23.06.2023 г.

При тези констатации, на 14.07.2023 г., при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН, свид. М. И. – мл. експерт в ГПУ „Летище Варна“ съставил срещу въззивника АУАН №80 за нарушение по чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 ЗЧРБ, за това, че на На 16.06.2023 г., около 08.10 ч., ГКПП „Аерогара Варна“, при извършване на гранична проверка за влизане в Р България на пътниците, превозени с полет BUC 5018 на авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД от гр. Хановер до гр. Варна било установено, че е бил превозен пътника LISA HASO, родена на 14.03.2010 г., гражданин на Сирия, представила за гранична проверка единствено разрешение за пребиваване в Германия №YZ25KL2K2, валидно до 09.05.2025 г. и че превозвачът не е установил наличието на валиден документ за пътуване (паспорт) и е извършил услугата, превозвайки пътника по линията Хановер – Варна.

Екземпляр от акта е бил връчен на представляващия въззивното дружество срещу подпис на 21.08.2023 г., като последният отправил възражение рег.№539400-996 от 03.08.2023 г. срещу съставения АУАН като изтъкнал, че нарушението е извършено в чужбина, като извършеният полет от гр. Дюселдорф до гр. Варна се явява вътрешен.

На 11.08.2023 г. наказващият орган издал спрямо въззивника оспореното НП, с което изцяло възприел и възпроизвел фактическите и правни констатации по АУАН и наложил наказание „имуществена санкция“ в размер 2000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите М. И. и Д. П., така и от приобщените документи – НП №80 от 11.08.2023 г., АУАН №80 от 14.07.2023 г., докладна рег.№5394р15215 от 14.07.2023 г., заповед №8121з-378 от 06.04.2020 г., покана рег.№539400-725 от 19.06.2023 г., покана за доброволно изпълнение №539400-1076 от 11.08.2023 г., възражение рег.№539400-996 от 03.08.2023 г., пълномощно, съобщение №УРИ5394р-12427 от 16.06.2023 г., докладна рег.№4064р-8670 от 23.06.2023 г., писмо рег.№4064р-11340 от 25.08.2023 г., писма рег.№5394р-12675 от 19.06.2023 г., рег.№5394р-17901 от 11.08.2023 г., рег.№5394р-15579 от 19.07.2023 г. и рег.№4064р-8791 от 27.06.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета 2 от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на ГПУ „Летище Варна“, РД „Гранични пунктове – Аерогари“ към ГД „Гранични пунктове“ при МВР, съгласно заповед №8121з-378 от 06.04.2020 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са съобразени с нормите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. В случая правото на защита не е нарушено по никакъв начин, включително и чрез непосочване на доказателствата, на които установяват и потвърждават изложеното в НП, което се установява от съдържанието на жалбата срещу постановлението. Посочени са датата, мястото и обстоятелствата на извършването им, доказателствата които ги потвърждават, конкретизирани са нарушените правни норми.

Твърдяното нарушение е довършено на територията на Република България, в гр. Варна, където е приключил полетът, поради което съгласно чл.4 ЗАНН приложимо е българското законодателство, в случая са нарушени материалноправните норми на ЗЧРБ, поради което настоящият състав прима, че РС Варна е местно компетентен да разгледа делото, като не споделя становището в жалбата, че нарушението е извършено в чужбина.

Правилно е определена и датата на нарушението – 16.06.2023 г., когато е осъществен процесния полет.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

По делото не е налице спор за това, че гражданина на Сирия е влязла в РБ представяйки при граничния контрол единствено разрешение за постоянно пребиваване в Германия. Съгласно чл.8, ал.1 ЗЧРБ, проверената гражданка на Сирия може да влезе в Р България, ако притежава виза, когато такава се изисква, а виза се изисква, тъй като съгласно чл.3, §.1 от Регламент /ЕС/ 2018/1806 на ЕП и на Съвета от 14.11.2018 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, Сирия е посочена в Приложение I, представляващо списък на третите страни, чиито граждани трябва да притежават визи при преминаване на външните граници на държавите членки, т. е. по отношение на нея не е предвидено в Регламент /Е0/ №539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор по който РБ е страна, или в акт на Министерския съвет, освобождаване от това задължение по смисъла на чл.8, ал.2 ЗЧРБ.

В чл.2, §.1 и §.2 от Регламент /ЕС/ №399/2016 на ЕП и на Съвета от 9.03.2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите / Кодекс на шенгенските граници/, се дават легални определения на понятията "вътрешни граници" и "външни граници", смисълът на които е даден в чл.1, а именно: премахване на граничния контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите членки на Съюза и установяване на правилата за граничния контрол на лицата, които пресичат външните граници на държавите членки на Съюза. В този смисъл, видно и от самото наименование Кодекс на шенгенските граници , вътрешни граници са тези между държавите членки, включени в Шенгенското пространство, респективно – външни са границите на тези държави членки, които не са присъединени към държавите от Шенгенското споразумение.

Общоизвестен е факта, че за РБ все още не е налице пълноправно присъединяване към Шенгенското пространство, поради което границите на страната са външни такива, включително и по смисъла на Регламент 2018/1806 и Регламент 539/2001. По тази причина, полетът от Хановер, Германия до Варна РБ пресича външна граница на държава членка, 3 поради което за гражданите на трети страни, каквато е въпросната пътничка, се изисква наличие на виза и то независимо от притежаваното от нея разрешение за постоянно пребиваване в Германия – това разрешение дава право на свободно движение само през вътрешните граници на Съюза по причина, че там няма граничен контрол, а за влизане през външна граница е необходимо валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване, издадено от държавата-членка, имаща такава граница. Именно в този смисъл е разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗЧРБ, като в случая не е спорно, че гражданката на Сирия не е имала регламентираното от тази норма разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в РБ. По тези съображения за необходимост от виза, в случая за превозвача е съществувало задължението по чл.20, ал.1, т.1 ЗЧРБ, преди да извърши услугата, да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата. Това задължение е изпълнено само по отношение на документа за пътуване, но не и по отношение на необходимата за влизане в РБ виза, като второто сочи на осъществен състав на взираното в НП нарушение.

Съответстващата на нарушението санкционна разпоредба на чл.51 ЗЧРБ предвижда наказание „имуществена санкция“ от 2000 до 10000 лв като наложеното наказание е в минималния установен размер и не подлежи на редукция.

Съдът счита, че в случая не може да намери приложение института „маловажен случай“ съобразно чл.28 ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които да отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид и да сочат липсваща или явно незначителна обществената опасност на нарушението. Нарушението е формално и с неговото осъществяване всякога се засягат конкретните обществени отношения, които е призвана да гарантира нормата на чл.20, ал.1, т.1 ЗЧРБ - спазване на изискуемия контрол върху лицата, преминаващи въздушните граници на РБ и европейското пространство. Същевременно, на съда е служебно известен факта, че въззивното дружество нееднократно е наказвано с влезли в сила НП за извършени нарушения от същия вид, което сочи и завишена степен на обществена опасност при конкретното нарушение.

С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минималния установен размер 80.00 лв.