Решение № 3646 от 09.08.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4669/2022
- Вид
- Решение № 3646
- Подписан
- 09.08.2023
- В сила
- 16.03.2025
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 188 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 189, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 190, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 292, ал. 2, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 111 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3646 гр. Пловдив, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330104669 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от П. Н. Т. против С. М. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 189, ал. 1, предл. второ, вр. чл. 188 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 000 лв., представляваща подлежаща на връщане продажна цена, заплатена от ищеца за закупуване на часовник ** с диаметър 36 мм., корпус от **, с № на производство ** и сериен № **, по силата на договор за покупко-продажба между страните – 17.07.2021 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.
59 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 000 лв. – получена без наличие на правно основание за това от страна на ответника, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът закупил от ответника на 17.07.2021 г. от ответника, като часовникът му бил предаден в ресторант „Е.“ срещу цена от 11 000 лв., която ищецът предал на ответника, като ги хвърлил през балкона в пачка с ластик на ответника, който го чакал пред дома му.
Сочи, че свидетел на отброяването и предаването на парите станал съседът на ищеца – Г. З.. Твърди, че на ** г. дал часовника на сервиз, като два дни покъсно го взел и го предал на свой познат, който има магазин за часовници, за 1 продажба, като часовникът бил обявен за продажба чрез интернет платформата „****”. Твърди, че по този начин узнал, че часовникът е краден, тъй като с продавача се свързала собственичката на часовника. Излага твърдения, че процесният часовник е собственост на П. Г., като е откраднат от последната от страна на лицето Ю. П., който от своя страна го е предал на ответника. Сочи, че ответникът е знаел, че часовникът е предмет на кражба, като е укрил посоченото обстоятелство. Твърди, че на 23.07.2021 г. получил обаждане от полицейски служител, който го уведомил, че часовникът е предмет на кражба, поради което го предал на Първо РУ – гр. Пловдив, за което бил съставен протокол за доброволно предаване. Твърди, че във връзка с извършеното престъпление е образувано досъдебно производство по описа на Районна прокуратура – Сливен, като процесният часовник е бил предаден на неговия собственик – П. Г.. Счита, че с предаване на часовника на полицейските органи е отпаднало основанието за задържане на продажната цена от ответника, като предявява иск за нейното връщане. При условията на евентуалност предявява иск за връщане на сумата, като получена без наличие на правно основание за това от страна на ответника. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „С.
М. Б. е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че посочените с индивидуализиращата молба модел и номер на часовника, не отговарят на обективно посочените му индивидуализиращи белези. Счита, че производството по делото е недопустимо образувано, тъй като за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на процесния иск, тъй като в Наказателно-процесуалния кодекс е предвиден изричен ред за връщане на иззети вещи – по реда на чл. 111 НПК, а при спор за собственост, ищецът разполага с възможност да предяви иск срещу лицето, което твърди, че е собственик на иззетата вещ. Сочи, че дори при спор за собственост вещта би се намирала по наказателното дело до неговото приключване, като сочи, че ищецът не е изложил твърдения, че му е отказано връщане на вещта, респ. че трето лице е оспорило собствеността му върху вещта. При условията на евентуалност излага съображения за неоснователност на предявения иск.
Оспорва всички изложени от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба.
Сочи, че не може да изложи твърдения, дали часовникът, посочен в исковата молба е свързан с ответника, тъй като счита последният за ненадлежно индивидуализиран. Излага пред съда, че ищецът не сочи на какво основание действието на твърдяната от него сделка е отпаднало и откога, като счита, че протоколът за доброволно предаване не води до отпадане на придобивното основание. Твърди, че бизнесът на ищеца е да изкупува развалени часовници „Р.“ и „Т.“, да ги ремонтира и препродава. Тъй като ответникът притежавал заложна къща, имал уговорка с ищеца, която датира от преди 7-8 години, да изкупува такива часовници срещу уговорката ищецът да му заплаща това, което е платил - но не повече от 100 лв. на часовник. Твърди, че през м. юни 2021 г. му продал четири такива часовника на стойност от общо 500 лв., два 2 от които били дамски – 36 мм. Твърди, че има познат – приятел, който живее в друг град, който попитал ответника, дали познава човек, който изкупува часовници. Така ответникът предложил на ищеца този часовник, по снимки изпратени от лицето – приятел на ответника, като ищецът заявил, че има интерес и предложил цена от 13 000 лв. Така приятелят на ответника му изпратил часовника и с ищеца се видели в заведение в близост до работата на ответника, като ищецът заявил, че може да заплати 9 000 лв., тъй като на живо часовникът изглежда по-зле и няма документи. Сочи, че след няколко разговора с приятеля на ответника се договорила цена от 10 500 лв., с уговорката, че приятелят на ответника ще изпрати кутията и документите на часовника – следващата седмица. В този момент се появило лицето Г. З., като след разговор с ищеца попитали ответника дали има телевизор в заложната къща, тъй като ищецът обещал на Г. З. да му купи телевизор. Сочи, че двамата отишли в заложната къща и избрали телевизор за цена от 500 лв., за която се разбрали да бъде заплатена по-късно. Твърди, че действително покъсно вечерта минал през дома на ищеца, който му хвърлил в плик 11 000 лв., като на следващия ден предал на своя приятел сумата от 9 000 лв., като с него се разбрали да задържи останалите 1 500 лв., докато не му изпрати документите и кутията за часовника, което било условие, поставено от ищеца.
Сочи, че ако ищецът има предвид този случай, ответникът никога не му е казвал, че действа от свое име и за своя сметка, а му обяснил, че действа от името на свой приятел, като твърди, че той няма от къде да притежава такъв часовник. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 189, ал. 1, предл. второ, вр. чл. 188 ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на главния иск се обуславя от следните юридически факти (материални предпоставки): 1) наличие на сключен между страните договор за покупко-продажба на движима вещ - часовник ** с диаметър 36 мм., корпус от **, с № на производство ** и сериен № ** ; 2) уговорена продажна цена на вещта от 11 000 лв., която е заплатена на ответника; 3) наличие на претенции по отношение на правото на собственост върху вещта от страна на трето лице и 4) договорът за покупко-продажба между страните да е развален – т.е. да е отпаднало основанието на ответника за получаване на продажната цена на вещта.
От представеното по делото пр.пр. № 9164/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив се установява, че последната е образувана по подаден 3 сигнал от страна на ищеца, в която са изложени твърдения, идентични с тези, посочени в исковата молба. В хода на разследването по прокурорската преписка са снети обясненията на ответника, които могат да бъдат ценени единствено в частта, в която съдържат изявления на ответника за неизгодни за него факти, които следва да бъдат съобразени като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. В хода на досъдебното производството ответникът е поддържал, че на 16.07.2021 г. е получил от лицето Ю. П. часовник „Р.“ с уговорката, че Б. ще направи проверка, за да намери най-добрата цена, на която да може да се продаде, тъй като познава човек, който е колекционер и търговец на „Р.“. Часовникът, който получил бил марка „Р.“ – дамски с ** на циферблата. Ответникът е посочил, че още същия ден е отишъл в ресторант „Е.“, където е имал среща с ищеца, като му предал часовника срещу цена от 11 000 лв., за която цена уведомил Ю. и последният бил съгласен, поради което предал часовника на ищеца и получил от него сумата от 11 000 лв., които ищецът му хвърлил от терасата на дома си в хартиен плик. С постановление от 08.11.2021 г. е постановен отказ за образуване на досъдебно производство, като прокурорската преписка е прекратена.
По делото е представено дос.пр. № ** г. на РУ на МВР – Сливен, вх. № 3768/2021 г. на Районна прокуратура – Сливен, водено за престъпление по чл.
194, ал. 1 НК, което е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.
6 вр. ал. 5, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.03.2022 г. В постановлението за прекратяване на досъдебното производство е посочено, че като извършител на деянието е установен Ю. А. П., който отнел от фактическата власт на П. Г. К. часовник „Р.“, нейна собственост, който впоследствие продал на С. М. Б., който го продал на П. Н. Т.. В хода на досъдебното производство е установено, че извършителят на деянието и пострадалата живеят в едно домакинство, поради което наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съда, която не е подадена в установения 6-месечен срок, което обстоятелство е станало повод за прекратяване на наказателното производство по образуваното досъдебно производство. В постановлението е посочено, че вещта е върната на пострадалата срещу разписка.
В хода на досъдебното производство е представен протокол за оглед на веществено доказателство, в който е установено, че е представен за оглед часовник с надпис „**”, на циферблата на който има само две цифри „6“ и „9“ с камъни по тях, като е установено, че верижката е от бял метал, като при сваляне на верижката от страната на короната на 12 часа има надпис “**. ** **” и № **. В хода на досъдебното производство е постановено извършване на експертиза за определяне стойността на вещта, в която е посочено, че часовникът е дамски „Р.“ с реф. № ** – стомана с бяло злато, представляващ “** ** **”. В хода на досъдебното производство предметът на кражбата е описан като часовник „Р.“ с референтен номер, като не е установен цвета на циферблата.
4
В хода на производството по делото са снети показанията на свидетеля Г. С. З., но доколкото в исковата молба са изложени твърдения, че установената с договора продажна цена е от 11 000 лв. тези гласни доказателствени средства не могат да бъдат ценени досежно сключване на договора за покупко-продажба на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.
В производството по делото и на основание чл. 176 ГПК са снети обясненията на ответника Б., дадени в съдебните заседания, проведени на 19.05.2023 г. и на 11.07.2023 г, който отговаря утвърдително на зададените въпроси в смисъл, че на 17.07.2021 г. е получил от ищеца сумата от 11 000 лв., като посочва, че е предавал на ищеца часовник Р., но не може да си спомни точната дата и вида на часовника.
В практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 23 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 920/2017 г., IV г. о., ГК, се приема, че в кръга на доказателствата, които следва да бъдат обсъдени са и обясненията на страната, когато съставляват изявление за неизгодни за нея факти. Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата не само когато изявленията на страната съдържат признание за неизгодни за нея факти, но и когато тя не се е явила, за да отговори или е отказала да отговори без основателна причина, или когато е дала уклончиви или неясни отговори. Съдът е длъжен да цени обясненията на страната, съответно поведението и във връзка с обясненията, наред с всички доказателства по делото, излагайки мотиви кои факти следва да се считат за доказани при условията на чл. 176 ГПК.
Разпечатката съдържа 27 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef922797-75e1-4047-8eb2-cc7019e42ac1