Определение № 22136 от 07.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22136 гр. София, 07.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20251100511593 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274-чл. 279 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК вр. чл. 32б от ПВ.

Образувано е по частна жалба с вх. № 120269/15.10.2025 г. по описа на СГС /вх. № 18-00-76/30.09.2025 г. по описа на Служба по вписванията - гр. София/, подадена от „Беркут Корпорейшън“ ЕООД, срещу отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение № 885 от 31.07.2025 г., с който е отказано заличаване на възбрана, наложена по изпълнително дело № 20258050400013 на ЧСИ С.Н., с район на действие ОС-гр. Бургас, рег.

№ 805 на КЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че извършеното вписване е порочно, като е извършено без да бъде спазен съответният ред, предвиден в Правилника за вписванията. Посочва, че определението е порочно, тъй като отказът е постановен на основание чл. 31, ал. 1 от ПВ, а жалбоподател не се е позовавал на тази разпоредба. Твърди, че актът на съдията по вписванията е вътрешно противоречив, като е направено позоваване на чл. 32а, ал. 1, пр. 1 от ПВ, съгласно което искането е направено в противоречие със закона, докато в обстоятелствената част на акта е изложено, че не е отпаднала нуждата от обезпечителната мярка. Излага съображения, че вписването не е направено по начините, предвидени в закона, съгласно изискването на чл. 1, пр. 2 от ПВ. Поддържа, че възбраната е неправилно наложена, тъй като вписването на акта, с който длъжникът се легитимира като собственик на имота, е отказано от СВ-гр. София. Този акт – съдебно решение за обявяване на предварителен договор за окончателен, е вписан единствено по партидата на праводателя му. Намира, че с порочното вписване не е осъществена охранителната и обезпечителната цел на закона. Моли съда отмени определението на съдията по вписванията и да постанови заличаване на възбраната.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Производство пред Службата по вписванията - гр. София е инициирано по молба с вх. № 65239/31.02.2019 г., подадена от „Беркут Корпорейшън“ ЕООД, с която е поискано заличаване на възбрана върху следния недвижим имот - самостоятелен обект в сграда, представляващ Ателие № 2, с площ 106,78 кв.м. находящо се в област София-град, Столична община, гр. ****, с прилежащо мазе № 2 и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, с идентификатор ***, стара партида 522553 по КККР за гр. София, наложена по изпълнително дело № 20258050400013 на ЧСИ С.Н., с район на действие ОС-гр. Бургас, рег. № 805 на КЧСИ.

1

Към молбата са приложени копие от искането за възбрана. Представено е също така и Определение вх. рег. № 505 от 05.05.2025 г. на съдия по вписванията към СВ-гр. София, с което, по молба на жалбоподателя „Беркут Корпорейшън“ ЕООД, е отказано вписването на Решение № 260297/27.07.2023 г. на СГС за обявяване на окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК.

С обжалваното определение съдията по вписванията при СРС, се е запознал с депозирана от „Беркут Корпорейшън“ ЕООД молба, приложените към нея доказателства и справка от книгите на Служба по вписванията. Отбелязал е, че вписаните възбрани се заличават при условията на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ПВ. Намерил е, че в случая към искането за заличаване на възбрана не е представен акт, подлежащ на отбелязване за заличаване от страна на съдията по вписванията, който следва да се подреди в книга заличавания. По тази причина е отказал заличаване на наложената възбрана.

При така установеното от фактическа страна, Софийски градски съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

На първо място, съдът намира, че не е налице противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на определението. Разпоредбите на чл. 31 и чл. 32а са общи и касаят съответно заличаване на възбрани и обжалване на отказ на съдията по вписванията. Без значение е дали жалбоподателя изрично се е позовавал на тези разпоредби, задължение на съда е да квалифицира исканията на страните и да ги подведе под съответния процесуален ред, като не е обвързан от предложената от страната правна квалификация.

Настоящият съдебен състав намира, че съдията по вписванията правилно е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за заличаване на възбраната, наложена по изпълнително дело № 20258050400013 на ЧСИ С.Н., с район на действие ОС-гр. Бургас, рег.

№ 805 на КЧСИ. Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ПВ заличаването на вписана възбрана става или по нареждане на органа, който я е наложил, респ. пред който е представено обезпечението или по заявление на заинтересованото лице, към което се прилага удостоверение от надлежния орган, че вписването може да се заличи. Ето защо наличието на изразена от компетентния орган воля е условие за заличаване на възбраната. Този подход съответства на положението, че вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Като се има предвид основната цел на вписването – осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен, нито пък той би имал право да откаже вписване под предлог, че съществуването на такъв спор му е известен или защото би могло да възникне такъв. В горепосочения смисъл т. 6 от ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС.

С оглед изложеното, съдията по вписванията не би могъл да контролира дейността на съдебния изпълнител и в този смисъл да извършва проверка за наличието на предпоставките за налагане, респ. за заличаване, на възбраната по горепосоченото изпълнително дело. В жалбата се посочва, че съдията по вписванията е следвало да откаже вписването на възбраната поради факта, че придобивното основание на жалбоподателя не е вписано. Това обстоятелство не може да се подведе под допустимите основания за отказ посочени в ТР № 2

7/2012 на ОСГТК на ВКС (доколко актът подлежи на вписване; съображения за местна компетентност; порок във формата или съдържанието и прочие). Въпросът за наличието на предпоставките за налагането на възбраната следва да бъде разрешен в изпълнителното производство, респ. в производствата по обжалване на актовете на съдебния изпълнител, в които ще бъде дадена възможност да участват всички заинтересовани лица.

Доколкото в случая молбата за заличаване на възбраната се подава от заинтересовано лице – собственик на имота, върху който е наложена възбраната, не е представено изисканото от закона удостоверение по чл. 31, ал. 2 от ГПК, което следва да бъде издадено от съдебния изпълнител. По тази причина съдията по вписванията правилно е отказал да заличи вписаната по партидата на жалбодателя възбрана.

Единствено за пълнота следва да се отбележи, че вписването на придобивното основание на жалбоподателя - решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен, има единствено оповестително, но не и конститутивно действие.

Тоест приобретателят става собственик по силата на влязлото в сила решение и може да се разпорежда с вещта. Ето защо е допустимо вписването на възбрана върху имота по личната партида на приобретателя, независимо, че не е вписано придобивното му основание.

При така изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 120269/15.10.2025 г. по описа на СГС /вх. № 18-00-76/30.09.2025 г. по описа на Служба по вписванията - гр. София/, подадена от „Беркут Корпорейшън“ ЕООД срещу отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение № 885 от 31.07.2025 г., за заличаване на възбрана, наложена по изпълнително дело № 20258050400013 на ЧСИ С.Н., с район на действие ОС-гр. Бургас, рег.

№ 805 на КЧСИ.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3