Решение № 116 от 16.10.2023, Районен съд - Елхово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Е., 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е., III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. К.а при участието на секретаря Н. Д. З.а като разгледа докладваното от Мартина Ив. К.а Гражданско дело № 20222310100685 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на предявени искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

Ищцата – Т. С. И. от гр.Е., обл.Ямбол, действаща чрез пълномощника си по делото – адв.Р. А. от АК-гр.Ямбол, в исковата си молба против Е. И. А. от гр.Е., обл.Ямбол и против О. Н. Т., Т. Д. Т. и Н. Д. Т., твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор № *** по КК и КР, находящ се в гр.Е. с площ 550 кв., както и на построените в него сгради, в който имот изтъква, че живее със семейството си повече от 30 години.

Собствеността върху този ПИ ищцата сочи, че е придобила: - ½ ид.ч. по силата на дарение от родителите си - С.В.М. и В.Г.М., обективирано в Нотариален акт № 140, том I, дело № 365/89г. на Елховски районен съдия; ¼ ид.ч. по наследство след смъртта на родителите си и ¼ ид.ч. чрез дарение от брат си Г. С. М. по силата на Нотариален акт № 178, том II, peг. № 2231, дело № 284 от 2011 г. на Нотариус с peг. № 451 на НК. В иск.си молба ищцата изтъква, че преди години със съседа си – ответницата Е. И. А., собственик на ПИ с идентификатор № ***, е възникнал спор относно местонахождението на общата им имотна граница, по който повод ищцата е възложила на геодезисти да трасират границите на имота й върху терена. Оказало се, че общата имотна граница между ПИ на ищцата с идентификатор № *** по КК и КР и съседния, собственост на ответницата А. с идентификатор № *** по КК и КР се намира с около 80 сантиметра на ляво, на запад, навътре в двора, ограден от ответницата А., а в дъното на имота - с 40 сантиметра навътре в двора ограден от отв.А. - с обща площ около 10 кв.м., както и около 60 сантиметра надясно, на изток, приблизително около 4 кв.м. вътре в двора, ограден от наследодателя на останалите трима ответници Д. Т. Т., представляващ ПИ с идентификатор № *** по КК и КР. В иск.молба е изложено, че геодезистите означили на място имотната граница между поземления имот на ищцата и съседните с боя и колчета и след измерването, ищцата е помолила отв.А. да преместят оградата между имотите така, че да съвпада с измереното от геодезистите местоположение, но ответницата категорично отказала с изявлението, че измерените и нанесени на терена граници не са верни и съборила колчетата, които поставили геодезистите и заличила маркираните с боя граници. Вдигнала скандал и 1 заплашила ищцата и семейството й със саморазправа, вследствие на което ищцата се изплашила и подала жалба в Районна прокуратура- Е.. Ищцата направила опит да се разбере доброволно и с другите си съседи да преместят оградата между нейния имот с идентификатор № *** и техния имот с идентификатор № *** по имотната граница, очертана от геодезистите, но без резултат. Действията на ответниците представляват според ищцата отнемане на владението на част от имота й, което обуславя правния й интерес да предяви исковете си по чл. 108 от Закона за собствеността, а именно:

- за признаване на установено по отношение на ответницата Е. А., че целият ПИ с идентификатор № *** по КК и КР с площ 550 кв.м. и по-точно: частта от този имот с площ приблизително 10 /десет/ кв.м. оцветена в жълто на приложената скица към иск.молба, е собственост на ищцата, както и да бъде осъдена ответницата Е. А. да й предаде владението върху имота и

- за признаване за установено по отношение на ответниците О. Т., Т. Т. и Н. Т., явяващи се наследници на Д. Т. Т., че целият ПИ с идентификатор № *** по КК и КР с площ 550 кв.м., и по-конкретно - частта от този имот в източната му част с площ приблизително 4 /четири/ кв. м., оцветена в розово на приложената към иск.молба скица, е собственост на ищцата Т. И., както и за осъждане на тези ответници да предадат на ищцата владението върху имота. Заявена е с иск.молба и претенция за присъждане на направените от ищцата разноски по делото. С иск.молба съобразно процесуалните правила са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и чрез пълномощника си – адв.А. заявява, че поддържа изцяло предявенит е искове на същите основания и със същите искания. В хода на съдебните прения и в представена писмена защита, пълномощникът на ищцата развива в пълнота доводите и съображенията си, позовавайки се на приобщените по делото писмени доказателства, поради които счита, че исковите претенции – предмет на настоящото производство, са основателни и доказани и се прави искане същите да бъдат уважени изцяло. Взема се становище по отношение на възраженията за изтекла придобивна давност в полза на ответниците, като се изтъкват аргументи за неоснователност и недоказаност. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно представените разходни документи, изразяващи се в заплатено адв.възнаграждение и депозит за вещо лице за изготвяне на назначената съдебно-техническа експертиза.

Ответникът – Е. И. А. от гр.Е., обл.Ямбол, чрез пълномощника си – адв.Д. П. от АКЯмбол в отговора си на исковата молба твърди, че по силата на Нотариален акт № 146, т.1, дело № 396/29.12.1988 г., парт. книга том 52, стр.540 на ЕРС, е собственик на дворно място, находящо се в гр.Е., на ***, цялото състоящо се от 561 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Е., одобрена със Заповед РД -18-103/28.11.2008г. С отговора си отв.А. твърди, че по отношение на тази част от имота й, където се намира спорната имотна граница с ПИ с идентификатор № ***, собственост на ищцата, е налице пълно съвпадение между кадастралната карта и ПУП-ПРЗ от 1980 година, като се позовава на приложената към отговора й като писмено доказателство Комбинирана скица № С-472/09.09. 2022г. на АГКК-Ямбол. В същото време, позовавайки се на тази именно скица, за която се сочи, че е изготвена от технически специалист - вещо лице към Окръжен съд-Бургас, отв.А. визира, че действително е налице разлика от 3 кв.м. между границата на имота й по кадастрална карта/ПУП и съществуващата ограда по геодезическо изследване, за която площ релевира възражение за придобИ.ето й по давностно владение, с довода, че от 29.12.1988г., от както е собственик на ПИ с идентификатор № *** до настоящия момент владее дворното място в границите на съществуващата ограда, която не е променяла местоположението си в тази част, а именно от т.29 до т.36 от Комбинираната скица. В тази насока в отговора си отв.А. изтъква, че в продължение на повече от 30 години, 2 е демонстрирала чрез ограждението на имота си, че счита цялата площ навътре от него за своя, грижила се е за тази площ, като неразделна част от дворното си място, владяла го е необезпокоявана и без възражение до 2019-2020 година, от когато датират проблемите й с ищцата Т. И. по повод процесната имотна граница. В отговора си отв.А. сочи, че ищцата Т.

И., преди време е построила на границата между двата имота, на т.37 от комбинираната скица, стопанска постройка, в която гледа прасета, като в тази част се твърди, че стопанската постройка навлиза в дворното място на ответницата. Т.е. според отв.А. дори да има няколко квадратни метра разлика в площта в т.31 от комбинираната скица, то тази разлика е компенсирана в т.37, като единствено към т.37 има промяна в оградата между двата имота и тази промяна се твърди, че е направена от ищцата с построяването на свинарника й.

В съдебно заседание ответницата Е. А., редовно призована, се явява лично и чрез пълномощника си по делото – адв.Д. П. от АК-гр.Ямбол, заявява, че поддържа направеното с писмения отговор оспорване на основателността на предявената против нея искова претенция, като счита, че съща т а се явява и недоказана от приобщената по делото доказателствена съвкупност. В хода на устните прения и в депозирани писмени бележки адв.П. въз основа на анализ на приобщената доказателствена съвкупност, доразвива аргументите и съображенията си, с които се цели отхвърляне на предявения против доверителката й ревандикационен иск като неоснователен и недоказан. Заявява се искане за присъждане в полза на ответницата А. на направените от нея по делото разноски.

Ответниците – О. Н. Т., Т. Д. Т. и Н. Д. Т. , с отговора си твърдят, че с ищцата притежават два съседни имота, съответно – тримата ответници са собственици на ПИ с идентификатор ***, а ищцата на ПИ с идентификатор ***, като сочат, че тези имоти имат обща граница - източна за ищцата и западна за тримата ответници.

Ответниците излагат в отговора си, че са придобили имота си по силата на Нот. акт за покупко-продажба №34, т.IV, дело № 2782/1997г., и съгласно същия, имота им представлява дворно място от 588 кв.м., съставляващо урегулиран парцел Х-868, в кв.79 по плана на гр.Е., утвърден със Заповед №1-А-666/25.07.1980г., който е идентичен с ПИ с идентификатор ***. Твърди се, че този имот ответницата О. Т. е владяла заедно със съпруга си от датата на придобИ.ето му - 03.12.1997г. до смъртта на съпруга Д. Т. през 2021г., и в последствие по наследствено правоприемство заедно с двете им деца – ответниците Т. и Н.

Т.и непрекъснато, спокойно, необезпокоявано и несмущавано при тези граници, за период повече от 25 години, като по никакъв начин ответниците не са променяли местонахождението на оградата от датата на закупуването на имота до настоящия момент. В отговора се твърди, че не отговарят на действителността твърденията на ищцата, че ответниците са премахнали колчетата. Оспорват се действията на ищцата по трасиране на границата при наличието на кадастрална карта и регистри и вече съществуваща и нанесена граница между двата имота, като се сочи, че ответниците не са били уведомявани, въпреки, че са заинтересовани лица. Ответниците излагат, че дори да е имало някакво разминаване, то на основание на гореизложеното и чл.79, ал.1 от ЗС, те се явяват собственици на целия ПИ с идентификатор *** по КК и КР в съществуващите му в момента граници, в това число и на претендираната от ищцата част от 4 кв.м., по давностно владение.

В съдебно заседание от тримата ответници О. Т., Т. Т. и Н. Т., ред.призовани се явява лично единствено ответницата О. Т. и с пълномощника си – адв.Д. И. Д. от АК-Ямбол.

Останалите двама ответника - Т. Т. и Н. Т., не се явяват и не се представляват. Чрез пълномощника си ответницата Т. з аявява, че поддържа депозирания от горепосочените трима ответника писмен отговор на иск.молба на ищцата, с който се оспорва основателността на предявена т а искова претенция. В хода на устните прения и в представена писмена защита адв.Д. доразвива аргументите и съображенията си, с които се цели отхвърляне на предявения против доверителката му и синовете й ревандикационен иск като неоснователен и недоказан. В тази насока се изтъква, че от изслушаното в с.з.

3 заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, се установи, че в действителност с оглед местоположението на оградата между двата съседни имота, е налице навлизане, но не в имота на ищцата, а обратното – в имота на ответниците Т.и в опредЕ. част на оградата, както и с част от изградената в имота на ищцата постройка с №4 по схема №2 от заключението на в.лице. Заявява се и искане за присъждане в полза на ответницата Т. на направените от нея по делото разноски, съгласно представен списък на същите по чл.80 от ГПК.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед изявленията на страните, съдът с доклада си по чл.146 ал.1 т.3 от ГПК, е приел за безспорно обстоятелството, че описаният в иск.молба на ищцата ПИ с идентификатор № *** е нейна собственост, както и че съседните на този имот други два имота, имащи обща граница с имота на ищцата, са собствени на ответниците – съответно ПИ с идентификатор № *** е собственост на ответника Е. А., а ПИ с идентификатор № *** е собственост на останалите трима ответници – О. Т., Н.