Решение № 3242 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3242 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110146960 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ***, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия в Република ** против „ГП А.“ ЕООД, ЕИК ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“, от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година /Регламент (ЕО) 261/2004/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 488,96 лева (250 евро), представляваща обезщетение за закъснял полет № ***/30.07.2024 г., излитащ по разписание от летище *** и пристигащ по разписание на дата 30.07.2024 г., около 20:50 часа на летище Прищина, , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня да депозиране на заявлението до момента на изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че лицето Е.Е.С., с дата на раждане - 06.06.2002 г. и длъжникът - авиокомпания „ГП А.“ ЕООД, са сключили договор за въздушен превоз, по силата на който длъжникът се е задължил да превози пътника с полет ***, излитащ по разписание от Летище *** и пристигащ по разписание на дата 30.07.2024 г., 20:50 часа местно време на летище Прищина.

Изтъква, че авиокомпанията е потвърдила резервацията на пътника, но процесният полет бил изпълнен със закъснение повече от три часа, изчислено спрямо часа на пристигане по разписание, а именно с 6:50 часа закъснение.

Заявява, че съгласно Решение на СЕС по съединени дела С-402/07 и С-432/07 пътниците на закъснели полети се приравняват на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение. Твърди, че дължимото обезщетение е нормативно определено в Регламента и се изчислява въз основа на разстоянието между двете летища, като в случая разстоянието между началната и крайната точка на полета е до 1500 км, което 1 попада в хипотезата на чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.

Сочи, че с договор за цесия от дата 18.08.2024 г. лицето Е.Е.С. прехвърля на ищеца по делото вземането си срещу авиокомпанията.

Поддържа, че на дата 30.01.2025 г. ищецът е изпратил до авиокомпанията уведомление за сключената цесия, както и покана за доброволното плащане на паричното обезщетение на основание чл. 7, т. 1, буква „а“ Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Изтъква, че съобразно приложимото към договора за цесия литовско право, новият кредитор има право да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, като такова уведомяване е напълно валидно и произвежда правно действие. Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба, авиокомпанията не е заплатила дължимото обезщетение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на искова молба.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са процесуално допустими и основателни.

В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни представители в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, СРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.

Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.

С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат 2 уважени.

При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца разноските в исковото производство и заповедното производство, съгласно задължителното изискване на ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС, възлизащи в размер на 425,95 евро за исковото производство и 425,95 евро за заповедното производство или сума в общ размер на 851,90 евро.

Водим от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, че „ГП А.“ ЕООД, ЕИК *** ДЪЛЖИ на „***“, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия в Република **, с рег. № ***, сумата в размер на 250 евро (равностойността на 488,96 лева), представляваща обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, за закъснял полет № ***/30.07.2024 г., излитащ по разписание от летище *** и пристигащ по разписание на дата 30.07.2024 г., около 20:50 часа на летище Прищина, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 17.06.2025г., до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 19067/30.06.2025г., по ч. гр. д. № 35720/2025 г. по описа на СРС, 66. с.с.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „ГП А.“ ЕООД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия в Република **, с рег № ***, сумата от 425,95 евро, представляваща извършени разноски в заповедното производство и сумата от 425,95 евро, представляваща извършени разноски, направени в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3