Определение № 1911 от 18.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1911 гр. София, 18.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002902850 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата М. Г. Х. като Едноличен търговец „Нивема-96-М. Х.“ чр е з процесуален представител адвокат П. Й. срещу решение № 420 от 27.06.2024 г. по в. т. дело № 253/2024 г. на Апелативен съд - София, 13 търговски състав в частта, с която е потвърдено решение № 5 от 09.01.2024 г. по т. дело № 95/2023 г. на Окръжен съд Благоевград, 7 състав в частта, с която е отхвърлен иска на М. Г. Х. като ЕТ „Нивема-96-М. Х.“ срещу „С. Г. Груп“ ЕАД за приемане за установено, че не съществува правото на принудително изпълнение на „С. Г. Груп“ ЕАД за сумата 26 075,10 лв. - главница, дължима по запис на заповед, издаден на 03.01.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2011 г., сумата 710,75 лв. - адвокатско възнаграждение и сумата 521,51 лв. - държавна такса, за които суми са издадени заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 847/2011 г. на Районен съд Петрич и е образувано изп. дело № 599/2011 г. на ЧСИ № 701, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към 1 касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 71/24.07.2019 г. по гр. дело № 2576/2018 г. на ВКС, ГК, Ш г. о., определение № 322/21.05.2012 г. по ч. т. д. № 256/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 105/07.02.2018 г. по ч. т. д. № 62/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 50254/01.06.2023 г. по гр. д. № 3364/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о.:

1. Изчерпателен ли е кръгът на лицата по чл. 429, ал. 1 ГПК?

2. Дали чл. 429, ал. 1 ГПК допуска само приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя или допуска и приемство в образуваното по листа изпълнително дело?

3. Какъв е предметът на делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, когато ищецът твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилно чл. 429, ал.

1 ГПК, като е конституирал на мястото на първоначалния взискател лице, което след образуваното дело е погасило изпълняемото право и твърди, че е встъпило в правата на първоначалния взискател?

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част – чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът „С. Г. Груп“ ЕАД, гр. София чрез процесуален представител адвокат В. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като трите въпроса са потварящи се и са решени в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 243/2017 г. по т. д. № 3501/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. Излага, че разясненията, дадени в цитираното от касатора решение № 71/24.07.2019 г. по гр. д. № 2576/2018 г. на ВКС касаят разграничаването на една от изброените от законодателя групи частни правоприемници по силата на чл. 429, ал. 1 ГПК поръчителят и солидарният длъжник, с цел да бъде отграничено правното им положение от това на всички останали лица извън чл. 429, ал. 1 ГПК, т. е. визират се случаите, в които лицето, което не се легитимира като титуляр на вземането на нито едно от изброените в чл. 429, ал. 1 ГПК основания, ще трябва да се снабди с нов изпълнителен титул с цел удовлетворяване на 2 придобитото вземане, какъвто не е процесният случай. Ответникът релевира доводи за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че на основание заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 847/20.05.2011 г. по ч. гр. дело № 811/2011 г. на РС - Петрич на 20.05.2011 г. е издаден изпълнителен лист за осъждането на ищците да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД /„ПИБ“ АД/ сумата 26 075,38 лв., представляваща главница по запис на заповед от 03.01.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.05.2011 г. до изплащането, сумата 521,51 лв. държавна такса и сумата 710,75 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и че въз основа на изпълнителния лист по искане на кредитора „ПИБ“ АД е образувано изп. дело № 599/2011 г. на ЧСИ рег. № 701 при КЧСИ.

Предвид годината на образуване на изпълнителното производство – 2011 г., съдебният състав е приел, че приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г., поради което с образуване на изпълнителното дело давността се счита освен за прекъсната и за спряла. Позовавайки се на задължителната практика на касационната инстанция – Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК, и предвид обстоятелството, че изпълнителното дело е било висящо към 26.06.2015 г. /момента на приемане на ТР № 2/26.26.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ въззивната инстанция е счела, че давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. Съобразила е, че вземането е установено със заповед за изпълнение по реда 3 на чл. 417 ГПК, длъжниците не са упражнили правото си на възражение срещу заповедта, поради което е приложима общата петгодишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Относно прекъсването и спирането на давностния срок за вземането срещу М. Х. като ЕТ „Нивема-96-М. Х.“ са установени и следните обстоятелства: 5годишният давностен срок е бил прекъснат с подадената от взискателя молба от 17.07.2017 г., с която е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Х.; след прекъсването е започнал да тече нов 5годишен давностен срок; след последното прекъсване на давността на 17.07.2017 г. теченето на срока е било спряно по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците /загл. доп. ДВ, бр.

44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./; спрените давностни срокове по силата на чл. 3, т.

2 ЗМДВИП са продължили да текат, считано от 21.05.2020 г., съобразно предвиденото в разпоредбата на § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“; следователно след спирането за срок от 2 месеца и 7 дни, считано от 21.05.2020 г. е продължил да тече остатъкът от давностния срок, започнал да тече от 17.07.2017 г.

Въззивният съд е приел, че давността не е прекъсната с подаването на молба от 18.08.2020 г. за замяна на първоначалния взискател „ПИБ“ АД с цесионера и настоящ ответник „С. Г. Груп“ ЕАД, защото в подадената молба липсва посочване на изпълнителен способ или възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Намерил е за неоснователно оплакването на ищците /въззивници във въззивното производство/ за неправилно конституиране на цесионера по съображения, че със сключения договор за цесия от 07.12.2018 г. цесионерът е придобил качеството на частен правоприемник на цедента, доколкото предмет на прехвърлянето са определени вземания, в резултат на което приложение намира разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК, като издаденият изпълнителен лист в полза на взискателя представлява изпълнителен титул и в полза на неговия частен правоприемник - цесионера, без да е необходимо последният да се снабдява с такъв в негова полза.

Установено е, че течащият давностен срок отново е бил прекъснат с подадената от цесионера „С. Г. Груп“ ЕАД нова молба за образуване на изпълнително дело на 09.02.2021 г., в резултат от което е образувано изп. дело № 111/2021 г. на ЧСИ рег. № 891, защото в посочената молба се съдържа изявление за 4 възлагане извършването на изпълнителни действия по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Прието е, че е налице ново прекъсване на давностния срок на 21.07.2021 г., когато по силата на възлагането ЧСИ е наложил запор върху установените банкови сметки на длъжника Х. и в качеството й на ЕТ „Нивема-96-М. Х.“.

Направен е извод, че към момента на предявяване на иска по чл. 439 ГПК, на 16.05.2023 г. от страна на длъжника ЕТ „Нивема-96-М. Х.“ течащият в негова полза 5-годишен давностен срок не е изтекъл и искът на този солидарен длъжник за отричане на изпълняемото право на взискателя е неоснователен.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора първи и втори процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора, включени са в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав съобразно правомощията си съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на

ВКС, ОСГКТК конкретизира поставения от касатора трети процесуалноправен въпрос по следния начин: Намира ли приложение разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК по отношение на цесионера, който не фигурира в изпълнителния лист и е конституиран на мястото на първоначалния взискател след образуване на изпълнителното дело въз основа на договор за цесия, сключен в хода на изпълнителното производство?

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд – София по трите релевантни процесуалноправни въпроса по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в нарушение на константната практика 5 на ВКС.

В цитираното от касатора решение № 71/24.07.2019 г. по гр. д. № 2576/2018 г. на ВКС, ГК, III г. о. е прието, че разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК допуска взискател по изпълнителното дело да е лице, което не фигурира в изпълнителния лист. Персоналният обхват на разпоредбата е ограничен до универсалните и частните правоприемници на кредитора по изпълнителния лист. Когато обаче частното правоприемство е обосновано с материалните предпоставки по чл. 74 ЗЗД /със законна суброгация/, само поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга и които фигурират в изпълнителното основание, са правоприемници на правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, но не и всяко трето лице, за което законът предвижда да се суброгира в неговите права. В конкретния случай не се касае до законна суброгация, а до хипотезата на частно правоприемство, произтичащо от договор за цесия. Съгласно константната практика по релевантните процесуалноправни въпроси, обективирана в решение № 50069/03.07.2024 г. по т. д. № 1470/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50094/16.11.2023 г. по т. д. № 770/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение 50026/17.02.2025 г. по т. д. № 2040/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, е допустимо конституирането на взискател /цесионер/ по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането след образуване на изпълнителното производство. Разпоредбата на чл. 429, ал. 1, изр. 1 ГПК легитимира субектите, включени в персоналния му обхват, да поискат образуване на изпълнително дело с представяне на изпълнителния лист, в който не фигурират, както и да поискат заместване на взискателя по изпълнително дело, образувано по молба на кредитора по изпълнителния лист. Посочената разпоредба намира приложение по отношение на цесионера, който не фигурира в изпълнителния лист и е конституиран на мястото на първоначалния взискател след образуване на изпълнителното дело въз основа на договор за цесия, сключен в хода на изпълнителното производство.