Решение № 157 от 19.03.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Разград, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330101728 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Депозирана е искова молба от Г. Б. Ф., с която са предявени обективно съединени искове срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за установяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 7053342828 от 12.09.2022 г. поради противоречието му със закона и осъдителен иск за сумата 5954.24 лева. представляваща недължимо платена Сума по договор за потребителски кредит №7053342828 от 12.09.2022 г. Сочи, че в ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, като конкретно сочи застрахователната премия, че в договора не е посочени какви разходи са включени при изчисляването на ГПР и какви допускания са взети предвид, както и че в погасителния план не е посочено всяка от вноските каква част от главницата и акцесорните плащания погасява, че в договора не е посочено дали ГЛП е фиксиран или референтенкоето води до недействителност на договора и задължение за ищеца да върне само чистата получена сума по кредита.

Ищецът твърди като обстоятелства, от които произтичат претендираните от него права и задължения: че на 12.09.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №7053342828 от 12.09.2022 г. за сумата 15 000 лв. със застрахователната премия 7169.36 лв. с фиксиран лихвен процент, в размер на 30.39%, и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 34.82%, за срок от 60 месеца; че сумата 7 169,36 лв. е включена в главницата по кредита, при което изчисленията започват от 22 169,36 лв.; че застраховката е била задължително условие за сключването на договора, че ако същата е включена като разход, това би увеличило значително ГПР, посочен в договора, че в погасителния план не е записано каква част от всяка част от задължението се погасява със съответната вноска; че е платил сумата 20 954,24 лв., от които 5 954,24 лв. е недължимо платена.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор. Счита искът за 1 неоснователен по основание и размер, т.к. при сключването му са спазени законовите разпоредби. Счита, че не е необходимо назначаване на съдебносчетоводна експертиза, т.к. спорният между страните въпрос – дали разходите по застр. договор следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР е правен.

Ответникът твърди, че договорът отговаря на законовите изисквания; че в чл.12 от договора е предвидена възможността при писмено поискване потребителят да получи погасителен план за извършените и предстоящите плащания с разбивка на всяка от вноските, че ГПР е правилно изчислен; че кредитополучателят не е бил длъжен да сключва договор за застраховка, че той сам е заявил такова желание; че е дал съгласие ответникът да преведе част от сумата по кредита като застрахователна премия, че е имал право да прекрати договора по всяка време, поради което същата не е включена в общите разходи за кредита, съответно не е включена при изчисляването на ГПР.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства, съобразявайки становищата на страните, прецени следното от фактическа страна:

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 12.09.2022 г. между ищцата като кредитополучател и ответника като кредитодател е сключен договор за потребителски кредит №310348123, по силата на който ответникът се задължава да предостави на ищеца кредит в размер на 15 000 лв. Посочено е в чл. 7. 1, че се дължи и застрахователна премия от 7 169,36 лв. и общият размер на кредита става 22 169,36 лв. със срок за погасяване до 15.09.2027 г. В чл. 9. 1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 30,39%. В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 34,82%, а общата дължима сума от потребителя на 43353,60 лв. В чл. 11. 2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък.

По делото е представена декларация /л.68/ от страна на ищцата за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от "Ти би ай банк" ЕАД и допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставена от Mediguide International. Представен е сертификат № 170533428282022 /л.76/ за застраховане на ищеца по застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" и ползващо се лице по допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение". В него е посочено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит, както и че общата еднократна дължима сума възлиза на 7128,60 лв. Отбелязано е, че застраховката е сключена със застрахователното посредничество на "Ти би ай банк" ЕАД. Както договорът за кредит, така и застраховката са подписани и потвърдени на 12.09.2022 г., тоест едновременно, което показва тяхната свързаност и взаимна зависимост.

Видно от представената от ответника справка в счетоводството му са отразени плащания на ищцата по процесния договор в размер на 22 546,89 лв. Същите са повече от твърдените като платени от ищеца 20 954,24 лв., поради което Съдът намира твърдението на ищеца за платена сума от 20 954,24 лв. за 2 доказано.

Дори и при изчисления на ГПР направени с кредитен калкулатор, достъпен в интернет пространството е видно, че при заложена главница от 15 000 лв. за 60 месеца при лихвен процент от 30,39% ГПР е посочените в договора 34,82%, но дължимата сума следва да бъде 29, 118 лв. В случая със залагане на задължение за заплащане общо на 43 353,60 лв. действителния ГПР е много по-голям от посочения в договора. Следователно посочения в договора ГПР е верен, само ако застрахователната сума бъде отчетена като част от главницата.

Въз основа на така изложените обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.9, ал.1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

Според чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК , годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Спорен по делото е въпросът дали застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, дали същата се явява задължително условие за сключване на договора и дали въобще тя представлява разход по него или е част от главницата.

Както се посочи, ответникът е включил дължимата застрахователна премия като част от главницата и по този начин посочения ГПР в договора не надхвърля максимално допустимия размер според закона. Съгласно чл. 7.2.2.

3 от договор за потребителски кредит, премията е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя. Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 2300 лв. Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са реално получените от него заемни средства. Сумата от 1017, 64 лв. представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита. Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.

Чрез нейното добавяне, действителният процент на разходите по кредита възлиза на 104, 21% според приетото експертно заключение, което значително надвишава максимално допустимия такъв според чл.19, ал.4 от ЗПК и се различава съществено от посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР от 47, 92%. Следва да се има предвид и че посоченият такъв в договора ГПР не е коректен, тъй като според вещото лице правилният ГПР при прибавяне на застрахователната премия към главницата би бил 49, 80%, което показва, че е налице недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на кредитодателя относно точно, информирано и пълно запознаване на потребителя с параметрите на договора. За пълнота следва да се посочи, че липсва и допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Оставят неясни компонентите, които са взети при формирането на годишното оскъпяване на заема. Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г., че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула.

Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл.22 от ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се 4 приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК и същият се явява недействителен, в който смисъл е и установената национална съдебна практика по идентични дела – Решение №2428 по в. гр. д. № 3706/2023 г. на СГС, Решение №397 по в. гр. д. № 6564/2023 г. на СГС, Решение №395 по в. гр. д. № 5786/2023 г. на СГС и др. В Решение от 21.03.2024 г. по дело С714/2022 г.