Решение № 2780 от 30.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2780 гр. Бургас, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120107440 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.205 от ЗЗД, предявени от “A1 България” ЕАД, гр. София, против Т. Я. Т. от гр. Б.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 4406/2023г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата 198.45 лв. – цена за предоставени електронни съобщителни услуги по Договор М4667810, идентифициран с уникален номер ....... – за периода 19.08.2020г. – 09.02.2021г.; сумата 76.50 лв. – остатък от цената за устройство по До-говор за продажба на изплащане; сумата 186.39 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; сумата от общо 116.46 лв. – сборна мораторна лихва, начислена от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до тази, предхождаща подаването на заявлението – 23.07.2023г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 24.07.2023г. до окончателното плащане, както и за деловодните разноски: 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Твърди, също така, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за вземането си. Предвид това моли Съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на Т., че дължи горни-те суми. Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. М. П., оспорва претенциите и иска от Съда да ги отхвърли. Излага съображения, че дружеството – в нарушение на ОУ, не е изключило абоната, веднага след като е спрял да плаща, а го е оставило да из-ползва телефона и да натрупва сметки, както и че не го е уведомило писмено, че разваля договора.

Възразява и за погасяване на част от вземанията – за неустойки и лихви, по давност.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

По заявление на “A1 България” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Т. за исковите суми по ч. гр. дело № 4406/2023г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищцовото дружество от водене на предявените установителни искове.

Съобразно разпоредбите на чл.146, ал.1, т.5 и чл.154, ал.1 от ГПК, в първото по делото съдебно заседание на ищеца е указано, че следва да докаже пълно и главно наличието на твърдя-ното облигационно правоотношение с ответника, изпълнението на задълженията си по него, надлежното прекратяване (разваляне) на договора за предоставяне на телекомуникационни ус-луги, както и размерите на претенциите си.

По делото е представен Договор № 504406057, сключен на 07.07.2016г. между “A1 България” ЕАД /предишно наименование ”Мобилтел” ЕАД/ и Т. Я. Т., по силата на кой-то операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, съобразно Общите условия на дружеството – чл.3, т.3.1.

В чл.3, т.3.2 от същия е предвидено, че всяка избрана от абоната услуга или пакет от такива, в това число: срок на ползване, ценови условия, приложимите Общи условия и др., се опис-ват в приложения, представляващи неразделна част от договора.

Съгласно чл.5, влизането в сила, срокът и условията за подновяване и/или прекратяване на договора за всяка отделна услуга, както и дължимите от абоната неустойки или обезщетения, се посочват в съответното приложение по т.3.2 или по друг начин, когато това е приложимо с оглед използваното средство за заявяване на конкретната услуга – т.5.1, а според т.5.2, изр.2 – договорът е в сила, докато е налице действащо приложение или друго споразумение за ползва-не на услуги, сключено към него.

Ищецът твърди, че към горния договор е сключено Приложение № 1 – без да сочи на коя дата, с което е уговорено ползването от абоната на мобилна услуга “A1 ONE Unlimited 32” – с тарифен план – 32.99 лв. месечно без ДДС, за мобилен номер .........както и че за пе-риода от 19.08.2020г. до 09.02.2021г. е изпълнявал стриктно задълженията си по него. Твърди и че ответникът не му е заплатил дължимата цена за предоставените електронни съобщителни услуги – общо 198.45 лв.

Нито с исковата молба, обаче, нито със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 4406/2023г. на РС Бургас, дружеството е представило това Приложение, както и фактурите, които твърди, че е издало за процесната сума.

При това положение следва да се приеме, че при негова тежест ищецът не е доказал по делото възникването и съществуването за исковия период на твърдяното облигационно правоот-ношение с ответника, основано на договор за електронни съобщителни услуги, както и реалното предоставяне на такива, респективно – наличието на валидно задължение за Т. да за-плати претендираната от “A 1 България” ЕАД цена. Предявеният установителен иск за сумата от 198.45 лв. е недоказан и следва да се отхвърли изцяло. В тази връзка, като неоснователен, следва да се отхвърли и искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД, за неустойката от об-що 186.39 лв. – във връзка с прекратяването /развалянето/ на договора по вина на абоната, тъй като, както беше казано, липсват доказателства такъв изобщо да е бил сключван от страните.

Акцесорните претенции, за мораторната и законната лихви върху тези две главници, също следва да се отхвърлят, като неоснователни.

Представен от ищеца е Договор, сключен с ответника на 05.12.2018г., за продажба на из-плащане на мобилно устройство – Huawei P20Lite DSBla+LHFlip HuaweP20, за цена от 2 общо 612 лв. /с включена лихва в размер на 5.05 % годишно/, платима както следва – 25.50 лв. първоначална вноска и 23 месечни вноски в същия размер.

Договорът не е оспорен от особения представител на ответника, поради което следва да се приеме, че е породил правно действие между страните.

Представен е и Приемо-предавателен протокол за закупеното крайно устройство от съща-та дата, видно от който е, че Т. е получил стоката.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства за заплаща-не на уговорените месечни вноски, в това число и претендираните от ищеца три последни та-кива – общо 76.50 лв. Установителният иск по отношение на тази сума е основателен и следва да се уважи изцяло. Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното й изплащане.

Съгласно Раздел II, т.6.2 от договора за продажба на изплащане на мобилното устройство, месечните вноски се отразяват в месечните таксуващи фактури, издавани от продавача по до-говора за услуги, а в Раздел IV, т.12.3 е предвидено, че при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаването на фактурата за тях и следва да бъдат заплатени в рамките на посочения в същата срок. Ищецът не е ангажирал доказателства, че е издал фактура за дължимите от ответника три месечни вноски, поради което сумата не е била изискуема и мораторна лихва за тях, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда, не се дължи.

На ищцовото дружество следва да се присъдят направените в заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете: 50 лв. за ДТ, 33.10 лв. – възнаграждение за особения представител, и платени адвокатски възнаграждения в общ размер от 79.59 лв. с ДДС.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Я. Т., ЕГН: **********, гр. Б ЖК ”, бл., вх., ет., ап., че същият дължи на “A1 България” ЕАД, с ЕИК: 131468980, седалище и адрес на управление: гр. С, район “, ул.“ № , сумата 76.50 лв., представляваща неплатен остатък от цена за мобилно устройство по Договор за продажба на изплащане, сключен на 05.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2023г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4406/2023г. на РС Бургас, а по отношение на сумите: 198.45 лв. – ц е н а за предоставени електронни съобщителни услуги по Договор М......, идентифициран с неговия уникален номер ......, за периода от 19.08.2020г. до 09.02.2021г., и 186.39 лв. – неустойка за предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законната лихва върху тях, считано от 24.07.2023г. до окончателното плащане, както и за сумата от общо 116.46 лв. – сборна мораторна лихва, начислена от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до тази, предхождаща подаването на заявлението – 23.07.2023г., ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, като неоснователна.

ОСЪЖДА Т. Я. Т. да заплати на “A 1 България” ЕАД направените в заповедното и настоящото производства разноски – общо 83.10 лв. за държавни такси и възнаграждение за особения представител, както и 79.59 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

3

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4