Решение № 1313 от 16.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1313 гр. П., 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330204756 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-007819 от 17.01.2024 г. издадено от **** в ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на К. С. Д. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и са били отнети десет броя контролни точки, както и ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Жалбоподателката К. Д., чрез процесуалния представител адв. К. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото му на защита. Били наложени две наказания за едно и също нарушение, също така липсвала индивидуализация на наказанието.

Въззиваемата редовно уведомена за насроченото съдебно заседание не изпрати представител, депозира становище по съществото на делото с което оспорва подадената жалба, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери 1 за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 04.12.2023 г. в 10:34 часа в с. П., ул."С.*** с посока на движение от юг към север, управлява лек автомобил марка ,,Мерцедес Г 500‘‘ с рег. № ****, собственост на Д.В.В. с ЕГН: **********, като допуска следните нарушения: управлява МПС от категория М1 като по време на движение не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът и не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, като по този начин бил извършил нарушения по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан ***** М. Д., който заяви, че не си спомня за случая с оглед обема на работа. След предявяване на АУАН заяви, че отново не си спомня за случая, но поддържа отразеното в него. Описа принципният модел на работа и по какъв начин се спират автомобилите и се установява нарушението и щом било посочено, че жалбоподателката управлява без поставен обезопасителен колан, значи било така.

Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни. Въпреки, че ***** не си спомни за конкретния случай, съдебният състав е на мнение, че следва да се даде изцяло вяра на заявеното от него, тъй като се явява незаинтересован от изхода на делото и описа принципният модел на работа, още повече заяви, че щом е посочено за наличието на извършени нарушения значи било така. В случая е налице и редовно съставен АУАН с бл. 943834 от 04.12.2023 г., който с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното по делото копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Ето защо, съдът споделя изцяло възприетата от актосъставителя и 2 наказващият орган фактическа обстановка.

От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателката е правоспособен водач, като по отношение на същата има издадени 1 брой наказателно постановление и 4 броя фишове.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Относно нарушението по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП:

Тази разпоредба предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението, жалбоподателката е била без обезопасителен колан се установява, от редовно съставеният АУАН и от показанията на актосъставителя М. Д.. Нарушението по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП е на просто извършване и се довършва при боравене с приборите на лекия автомобил, който е в такова състояние, че може да се приведе в движение. В конкретния случай, след като е управлявала лекия автомобил и е била поставен обезопасителен си колан тя е извършила вмененото й нарушение в този смисъл.

Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП вменява задължение на водачите на МПС да носят в себе си свидетелство за регистрация на МПС. Същото отново е на просто извършване и фактическият състав се осъществява чрез привеждане в движение на лекия автомобил, като по същото време водачът не носи свидетелството му за регистрация.

Случаите не могат да бъдат определени като маловажни, доколкото поставянето на обезопасителен колан има за цел запазване живота и здравето на водача и пътниците, още повече, че дори и в покой, но при стартиран двигател част от системите за безопасност /т. нар. въздушни възглавници/ сработват при поставен колан. От друга страна е налице разпоредбата на чл.

189з ЗДвП, която е в насока, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради което и въобще не бива да бъдат обсъждани възражения в този смисъл. В тази насока, са Решение № 5070 от 6.06.2024 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 710/2024 г., Решение № 4852 от 31.05.2024 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 664/2024 г. и др.

3

Правилно на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя за нарушението по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева, както и са били отнети 10 броя контролни точки, което отнемане не подлежи на съдебен контрол, а за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер от 10 лева. Размерът на наказанията са фиксирани и не подлежат на индивидуализация, поради което неоснователно се явява наведеното възражение от процесуалния представител в тази насока.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушенията са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да се потвърди.

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1030-007819 от 17.01.2024 г. издадено от **** в ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на К. С. Д. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и са били отнети десет броя контролни точки, както и ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4