Решение № 93 от 21.09.2026, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Каварна, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко П. Г. при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Живко П. Г. Гражданско дело № 20263240100064 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правна квалификация е по чл.26, ал.1ЗЗД, във връзка с чл.22, вр. с чл.10а, ал.2, вр. с чл.11и чл.19 от ЗКП вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.143, ал.1 и ал.2 от ЗЗП

Гражданско дело №64/2026г. е образувано по искова молба с вх.

№244/20.01.2026г., подадена от С. П. З. с ЕГН **********, с адрес: гр.Каварна, ул.“***“ № 3 чрез адв.Б. Й. - АК София срещу „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, ул.“Балша“ № 1,бл.9, ет.2, представлявано от ЦПК с правно основание: прогласяване нищожността на Договор за кредит „Бяла Карта“ с платежна карта № *** от 30.05.2024г.

Ищцата е изложила твърдения, че на 30.05.2024г. е сключила Договор за кредит „Бяла Карта“ с платежна карта № *** с „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК *** при следните условия и параметри по чл.4, ал.1: максимален кредитен лимит по картата:600лв.; вид на ползвания паричен заем: револвиращ потребителски кредит; фиксиран годишен лихвен процент – 50,40; дневен лихвен процент – 0,14% годишен процент на разходите /ГПР/: 64,96% Общата сума, съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК представлява сборът от следните суми: 1. Усвоената и непогасена главница; 2. Договорна лихва върху усвоената и непогасена главница; 3. Такси за ползване на картата, дължими от кредиполучателя, посочени в Тарифата; Срок на кредита – сключва се за неопределен срок.

В исковата молба е посочено, че съгласно чл.5, ал.1 от договора, предмет на този договор е револвиращ с максимален размер, посочен в чл.2, ал.1, който е равен на максималния кредитен лимит на картата, а съгласно чл.15, ал.1 от договора, кредитополучателят е задължен в срок пет дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент до предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: - банкова гаранция с 1 бенефициер – кредитодателя, за сумата от 914,58лв. със срок на валидност – 2 години от датата на сключване на договора или – едно ФЛ, което да отговаря на следните изисквания: 1. Да е над 21г. и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; 2. Брутният размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1500лв.; 3. Да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца; 4. Да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Аксес Файнанс“ АД; 5. Да няма кредитна история в ЦКР към БНБ и 6. Да не е член на домакинството на кредитополучателя.

Твърденията на ищеца са, че съгласно чл.20 от договора, в случай, че кредополучателят не предостави обезпечението в посочения срок, то дължи неустойка в размер на 15% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява на шесто число всеки месец до момента на предоставянето на изисканото обезпечение.

Съгласно чл.21, ал.5 от договора след настъпване на предсрочна изискуемост кредитополучателя дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120лв.

Съгласно чл.26, ал.1 от договора за кредит: Застраховката се предлага от „Аксес Файнанс“ АД, в качеството му на необвързан застрахователен агент на застрахователя „ Застрахователно дружество Инстинкт“ЕАД, като застраховката е допълнителна незадължителна за кредита доброволна услуга като при подписването на процесния договор, кредотополучателят изрично заявява, че е избрал да сключи договор за застраховка.

Ищецът счита, че са налице следните основания за нищожност на целия Договор за кредит „Бяла Карта“ с платежна карта № *** от 30.05.2024г., а именно: 1. Разпоредбите на чл.15, ал.1 и чл.20, ал.1 от договора за кредит въвеждат крайно обременяващо и практически неизпълнимо задължение за кредитополучателят за предоставяне на обезпечения по кредита, които са несъразмерно спрямо предоставения кредит в размер на 600лв. В този смисъл предвидената по чл.20, ал.1 от договора неустойка в размер на 15% от усвоената и непогасена главница нямала обезпечителен характер, а представлявала скрита форма на допълнително възнаграждение за кредитора.

Подобна договорна конструкция противоречала на принципа на добросъвестност по чл.63, ал.1 ЗЗД и представлявала злоупотреба с право по см. на чл.289 ЗЗД, както и неравноправна клауза по чл.143, т.5 и т.18 от Закона за защита на потребителите.

Твърденията на ищеца, че клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търсело с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Неустойката излизала извън присъщите й функции и имала за цел единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредитора.

Излага, че посочената в чл.21, ал.5 от договора такса в размер на 2

12лв.,дължима след настъпване на предсрочна изискуемост , не кореспондирала с предоставянето на каквото и да е реална услуга или разход, извършен от кредитора, а се начислявала автоматично, което представлявало допълнително парично задължение, което по своето естество представлявало санкция за забава, надхвърляща допустимото от закона и заобикаляне на чл.33, ал.1 ЗПК.

Ищецът твърди, че договорът е нищожен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1; чл.11, ал.1, т.7-т.12 и т.20 и ал.2; чл.12, ал.1, т.7– т.9 ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, а в случая клаузата за неустойка не била включена в ГПР, което водело до неправилност на самия ГПР. Освен това в договора само формално е посочен ГПР в процентно изражение, но от съдържанието му не ставало ясно кои точно разходи са включени, нито как е формирана тази стойност.

Невключването на клаузата за неустойка в ГПР означавало, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Излага също, че в чл.26 от договора за кредит застраховката е формално обозначена като доброволна услуга, но липсвал отделен договор със застраховател, както и индивидуално договаряне и изразена воля на потребителя, което прави посочената клауза в договора неравноправна по см.на чл.143, т.10 и т.18 ЗЗП.

Моли съда, да постанови решение, с което да обяви недействителността на целия Договор за кредит „Бяла Карта“ с платежна карта № *** сключен на 30.05.2024г между С. П. З. с ЕГН ********** с „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ***, на основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД евентуално предл.3, във връзка с чл.10, ал.1 от ЗПК, във връзка с чл.19, ал.2, във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.2 3 от ЗПК, както и вр. с чл.143 от ЗЗП.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът – „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК *** депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, като счита исковете за неоснователни. Твърдят, че между тях и ищеца е сключен Договор за кредит „Бяла Карта“ с платежна карта № *** сключен на 30.05.2024г, като по силата на договора, „Аксес Файнанс“ АД е предоставило на С. З. револвиращ кредит в максимален размер на 600лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – платежна карта, а кредополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора.

Счита, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен само в случаите, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1 т.7-9 от закона. Ответникът счита, че твърденията на ищеца за нищожност на договора, като сключен в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК вр. чл.10, ал.1, във вр. с чл.1, ал.1, ал.2 и ал.4 вр. с чл.22 ЗПК са неоснователни, като посочват, че ГПР и общата дължима сума по договора за кредит са изчислени към момента на сключване на договора, както е 3 изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и че разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗКП не вменявала задължение за описване на компонентите, включени в ГПР. Посочва, че в ГПР по договора са включени всички разходи по кредита в съответствие с чл.19, ал.1 от ЗПК, като същия е изчислен съобразно изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК и неговия размер е в съответствие с изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди, че ГПР не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на МС на Р България.

Оспорват твърденията на ищеца, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК като несъстоятелни. Посочва, че присъединяването към застрахователния договор не е условие за сключване на Договор за кредит или усвояване на средства по договора за кредит, тъй като кредиторът нямало как да знае кой кредитополучател ще пожелае да се присъедини към застрахователния договор за определени рискове, за да го включи при изчислението на ГПР.

Оспорват твърденията на ищеца, че липсва яснота относно лихвения процент на ден и годишния лихвен процент като неоснователни с мотив, че към момента на сключване на договора в действащото законодателство нямало ограничение относно допустимите размери на възнаградителната лихва не е предвидено и нямало правила за определяне на възнаграждението на кредитора.

На четвърто място оспорват твърденията на ищеца, че невключването на застрахователната премия в ГПР било заблуждаваща търговска практика като неоснователно, с мотИ., че ищецът сам се е обърнал към дружеството за кредитиране, като въз основа на предлаганите от дружеството условия и съобразно изразените от ищеца предпочитания, дружеството е предоставило на ищеца предложение за кредит, в които параметрите на съответния кредит са изрично посочени, както и изисканите обезпечения.

На пето място оспорват твърденията, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен заем не е включена неустойката за неизпълнение и е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като неоснователни, с мотив, че съгласно чл.15, ал.1 от договора, ищецът се е съгласил в срок от 5 дни след датата на активиране на предоставения платежен инструмент да предостави обезпечение поръчител.

Излага, че неустойката се начислява единствено при неизпълнение на задълженията на клиента, т.е. задължението за заплащане на неустойка е условно и възникването му зависи изцяло и само от действията на потребителя. Оспорва твърдението на ищеца, че неустойката заобикаля ограничението на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК като незаконосъобразно, т.к. предвидената в договорите за кредит “Бяла Карта“ неустойка не представлява такава, санкционираща неплащане от страна на потребителя, а е такава, свързана с неизпълнение на друго договорно задължение на кредитополучателя, за което чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК не се прилагало.

Молят исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и 4 недоказана. Възразяват срещу искането на ищеца за назначаване на експертиза. Претендират разноски.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приетите писмени доказателства се установява, че по силата на сключен между страните Договор за кредит „Бяла Карта“ с платежна карта № *** от 30.05.2024г. валиден за неопределен срок от 6 години, ответното дружество, се ангажирало да отпусне на ищцата револвиращ потребителски кредит под формата на разрешен кредитен лимит от 600 лева (306,78 евро), срещу задължението за възстановяване на кредитора на заетите средства и заплащане на възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 50,40 % и дневен такъв от 0,14 %, начисляван ежедневно върху усвоената и непогасена главница при условна продължителност на календарния месец от 30 дни, както и такси за ползване на платежния инструмент, съгласно Тарифа, поместена в Общите условия.