Решение № 253 от 11.08.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. София , 11.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б в закрито заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теменужка Симеонова

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100506564 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба от 06.04.2021 год. на длъжника ЗК „У.“ АД, чрез юрисконсулт В. М. /надлежно упълномощена/, срещу постановление от 23.03.2021 год. по изпълнително дело №20218440400240 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я., с рег.№844 на КЧСИ, с което е отказана отмяна на допълнително начислените такси по ТТРЗЧСИ в размер на 136.76 лв.

Жалбоподателят поддържа, че на 22.02.2021 год. получил покана за доброволно изпълнение по процесното изпълнително дело, в която били отразени размерите на законната лихва върху задължението, дължимите такси към частния съдебен изпълнител, включително пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗСИ, изчислени към 02.03.2021 год. В двуседмичният срок длъжникът изпълнил задължението си в цялост, а именно заплатил сумата от 3 616.05 лв. /сумата по поканата/ на 25.02.2021 год. На 12.03.2021 год. получил съобщение за доплащане на сумата от 136.76 лв., в което било отразено, че заплащането й делото ще бъде прекратено. Нямало основание за събирането на допълнителни такси. За допълнителните такси не била изготвена сметка съгласно изискването на чл. 79, ал. 1 и 2 ЗЧСИ, която да е доведена до знанието на длъжника, поради което и той не можел да извърши преценка по какъв начин е формирана сумата от 136.76 лв. Начисляването на допълнителни такси обезсмисляло доброволното плащане от страна на длъжника. Всички дължими такси трябвало да фигурират в поканата за доброволно изпълнение. Единствената 1 променлива величина била законната лихва, която в зависимост от момента на плащане можела до доведе до допълнителни такси. Безспорно било, че длъжникът отговарял за сторените от взискателя разноски по изпълнението. В чл. 78, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ било предвидено, че таксите се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като размерът им се определял от ТТРЗЧСИ, а за събирането им се изготвяла сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчвал на задълженото лице. В сметката трябвало да бъдат посочени разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски, както и последиците от неплащане – чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ.

Взискателят „ДЗИ-О.З.“ ЕАД счита, че жалбата е допустима, но следва да бъде оставена без уважение. Поддържа, че след връчването на поканата за доброволно изпълнение длъжникът заплатил сумата от 3 616.05 лв. С оглед прекратяване на изпълнителното дело и допълнително сторени разноски от съдебния изпълнител на длъжника било изпратено съобщение за дължими такси, които били за негова сметка – чл. 79 ГПК. От жалбата било видно, че длъжникът не оспорвал извършените от съдебния изпълнител действия, за които били начислени таксите, а и те се доказвали въз основа на данните по делото. В случая не се твърдяло, че разноските са начислени въз основа на неправилен или недопустим акт на съдебния изпълнител.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Към момента на образуване на изпълнителното дело и изготвяне на поканата за доброволно изпълнение таксите за приключване все още били неизвестни. Същите били такива за вдигане на наложени обезпечителни мерки и уведомяване на страните за приключването на производството. Такси, които все още не били дължими, не можело да бъдат описани и изисквани – т. 11 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК. Съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК, изпълнителното производство приключвало с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Изготвена била и сметка, която била изпратена на електронната поща на длъжника на 12.03.2011 год. Допълнителните такси, които се дължали били, както следва: съобщение до взискателя за приключване на производството – 24 лв.; съобщение до длъжника за остатъчни такси – 24 лв.; съобщение до длъжника за приключване на производството, изпратено по пощата – 12 лв.; транспорти разходи за пощата – 6.40 лв.; банкова комисионна – 1.20 лв.; авансово платени от взискателя такси за образуване – 66 лв.; част от несъбрана такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – 3.16 лв. На длъжника не било изпращано официално съобщение, за да не бъде натоварван с такси. В случая не били налице изключенията по чл. 79 ГПК, поради което и разноските се дължали от длъжника.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, възраженията на взискателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

2

Изпълнително дело дело №20218440400240 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я., с рег.№844 на КЧСИ, е било образувано по молба от 10.02.2021 год. на взискателя „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, чрез адв. Г. Я. /надлежно упълномощена/, въз основа на изпълнителен лист от 03.02.2021 год. по ч.гр.дело №8694/2017 год. по описа на СРС, ГО, 142 с-в, срещу ЗК „У.“ АД за сумата от 1 301.38 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2017 год. до окончателното изплащане и за сумата от 967.38 лв. – разноски по делото.

Взискателят заплатил авансови такси по т. 1, 5 и 9 ТТРЗЧСИ в общ размер на 66 лв., за което частният съдебен изпълнител издал сметка на 16.02.2021 год.

На 22.02.2021 год. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на сума в общ размер на 3 616.05 лв., от която: 1 301.38 лв. – главница, 535.36 лв.

– законна лихва за периода от 10.02.2017 год. до 02.03.2021 год., 967.38 лв. – присъдени разноски, 473.30 лв. – разноски по изпълнителното дело /за адвокатско възнаграждение/ и 338.63 лв. – такси по ТТРЗЧСИ /по т. 26/.

На 26.02.2021 год. длъжникът заплатил по сметка на частния съдебен изпълнител сумата от 3 616.05 лв.,

На 10.03.2021 год. частният съдебен изпълнител изготвил сметка за сумата от 269.74 лв.

/с ДДС/ – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, определена въз основа на материален интерес от 3 280.31 лв.

На 11.03.2021 год. частният съдебен изпълнител определил допълнително дължими от длъжника такси в размер на 136.76 лв., за което му било връчено съобщение на 15.03.3021 год., а на 12.03.2021 год. му било изпратено електронно съобщение, че посочената сума включва, както следва: съобщение до взискателя за приключване на производството – 24 лв.; съобщение до длъжника за остатъчни такси – 24 лв.; съобщение до длъжника за приключване на производството, изпратено по пощата – 12 лв.; транспорти разходи за пощата – 6.40 лв.; банкова комисионна – 1.20 лв.; авансово платени от взискателя такси за образуване – 66 лв. /за които е посочено, че са изплатени на взискателя със сумата, която е преведена за погасяване, за да се изплати задължение към взискателя и да не текат лихви и да останат за събиране само таксите за частния съдебен изпълнител/; част от несъбрана такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – 3.16 лв.

На 17.03.2021 год. длъжникът подал възражение до частния съдебен изпълнител, с което заявил, че е заплатил задълженията си по процесното изпълнително дело в цялост и че няма основание за допълнително начисляване на такси, поради което поискал отмяната им.

С обжалваното постановление /наименовано „разпореждане“/ от 23.03.2021 год., частният съдебен изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и 3 срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 год./, и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Настоящият съдебен състав приема, а и не се спори между страните, че по процесното изпълнително дело длъжникът дължи начислените от частния съдебен изпълнител на конкретно основание /с ДДС/ обикновени такси в общ размер на 66 лв. и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 269.74 лв. /за които са били издадени и сметки/, или общо 335.74 лв. Посочената сума очевидно е била включени в посочените в поканата за доброволно изпълнение 338.63 лв. – такси по ТТРЗЧСИ. На 26.02.2021 год. длъжникът е превел по сметка на частния съдебен изпълнител сумата от 3 616.05 лв., а на 10.03.2021 год. на взискателя е била преведена сумата от 3 346.31 лв., включваща и заплатените от него авансови такси от 66 лв. Останалата в полза на частния съдебен изпълнител разлика от 269.74 лв. е равна на дължимата такса по т. 26 ТТЗЧСИ, която както вече бе посочено е определена въз основа на материален интерес от 3 280.31 лв. /сборът от главницата, законната лихва и разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение е по-нисък – 3 277.12 лв., като следва да се има предвид, че размерът на законната лихва е определен до 02.03.2021 год., която дата следва момента на осъщественото от длъжника доброволно погасяване на дълга – 26.02.2021 год./. При това положение се налага извода, че няма основание за завишаване на размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТЗЧСИ, за събиране от длъжника на обикновените такси в размер на 66 лв., което би се явило 4 повторно, както и за начисляване в тази връзка на такса по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв.

/с ДДС/.

На следващо място, длъжникът не дължи и такси за връчването на съобщения за приключване на принудителното изпълнение. Няма нормативно основание за начисляването н а такива, тъй като т. 4 ТТРЗЧСИ предвижда такса само за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, а т. 5 ТТРЗЧСИ – само за покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК. Отделно от това следва да се отбележи, че допълнителните разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството, какъвто в частност липсва.

Ето защо СГС приема, че обжалваното постановление, с което е отказана отмяна на допълнително начислените на длъжника такси по изпълнението по ТТРЗЧСИ в размер на 136.76 лв. се явява незаконосъобразно.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника ЗК „У.“ АД постановлението от 23.03.2021 год. по изпълнително дело №20218440400240 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я., с рег.