Присъда № 5 от 10.01.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 561/2023
- Вид
- Присъда № 5
- Подписан
- 10.01.2024
- В сила
- 29.08.2024
- Състав
- Димитър Христофоров Кирилов
Цитирани разпоредби
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.2, т.4 · Наказателен кодекс
- чл.325 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.308, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
М О Т И В И към присъда №5/10.01.2024г., постановена по НОХД №561/2023г.по описа на РС-Плевен.
Обвинението е против П. К. В., с ЕГН:********** от гр. Плевен за това, че:
На 01.06.2019г. в гр. Плевен, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм – престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК.
На 01.06.2019г. в гр.Плевен, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия – натъртване в областта на дясна ръка, довела до болки и страдания, без разстройство на здравето на К. П. К., *****, **** във **** РУМВР-Плевен при изпълнение на службата му – престъпление по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Плевен поддържа изцяло повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия П. К. В. за извършени престъпления по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК. Твърди, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които по категоричен начин потвърждават извършените от подсъдимия две престъпни деяния.
Защитникът на подсъдимия, адв. А. З. моли да бъде оправдан подсъдимия П. К. В., тъй като не се установява категорично, същият да е осъществил от обективна и субективна страна основния и квалифицирания състав на чл.325 от НК. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява деянието по чл.325, ал.2 от НК, да е започнало преди намесата на органите на властта и да е продължило при тяхното пристигане. Пледира, че не се установява с категоричност К. да е обиждал, псувал и нанасял удари върху полицаите, за да се приеме, че е осъществен състава на чл.325, ал.2, пр.2 от НК и да е налице извършване на непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред, като деянието по своето съдържание да се отличава с изключителен цинизъм. Не може да се приеме, че с поведението си К. е извършил действия, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в невъзпитаност и други прояви скандализиращи обществото, както и изискващото се кумулативно грубо нарушение на обществения ред, брутална демонстрация против установения ред.
По отношение на повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК, защитникът на подсъдимия счита, че от събраните по делото доказателства не може да се установи с категоричност, че на свидетеля К. К. е установена травма на ръката в следствие на действията на П. К. В.. Изразява становище, че не следва да се цени заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, тъй като не дава точни данни за вида и мястото на травмата, нито за механизма на 1 евентуалното й получаване. Защитникът на подсъдимия моли да бъде признат за невиновен по това обвинение, тъй като не се установява категорично той да е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК.
В своята защитна реч подсъдимият П. В. твърди, че не се признава за виновен и иска да бъде оправдан.
Съдът като прецени обясненията на подсъдимия П. К. В., показанията на свидетелите К. П. К., Ц. И. К., Е. М. К., Я. П. К., К. М. М., прочетените показания на свидетеля К. М. дадени в хода на досъдебното производство, прочетените показания на свидетеля К. К. дадени по НАХД №1180/2020г. по описа на ПлРС, заключението на вещите лица по изготвените тройна съдебно психолого-психиатрична експертиза, изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни по отношение на свидетеля К. К., изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни по отношение на подсъдимия П. К. В., както и останалите писмени доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК, намира за установено следното:
На 01.06.2019г. подсъдимият П. К. В. бил в дома си в гр. Плевен, ул.
****. Заедно с жената, с която живеел на *** Е. К. и двамата им *** – поголемият П. П. К. и по-малкият Я. П. К.. Първоначално възникнал конфликт между П. К. и неговият *** – подсъдимият П. К., относно нежеланието на младежа да учи. В този конфликт се намесила и *** Е. К.. При разразилият се скандал в резултат на нагнетеното емоционално напрежение подсъдимият сигнализира на ***. Пристигнали полицейски служители, които успокоили обстановката. По-късно вечерта, след като подсъдимият В. употребил алкохолни напитки и се получило обаждане от неговата майка, на което отговорила К., но след това тя дала телефона на подсъдимия, конфликтът между двамата, който започнал с неразбирателството между тях по отношение на обучението на *** им П., се разразил с нова сила. Подсъдимият хвърлили телефона, изправил се от стола, при което наклонил масата за хранене и от нея изпадала посудата, започнал да крещи по отношение на К. – Защо е прехвърлила разговора на него, а не е разговаряла тя. К. се притеснила и се обадила на телефон 112, обяснила на оператора, че в дома им възникнал конфликт и „****“ й употребил алкохол и се чувства застрашена. В порядъка на 10-15 минути или половин час, на място се отзовали полицейските служители К. К. и К. М. от **** РУ на МВР – Плевен. През това време по показания на К., подсъдимият се е бил успокоил и се е приготвял за сън.
Свидетелите М. и К., след като снели информация от К., отишли в хола на жилището, където се намирал подсъдимият В.. Поискали му личната карта.
Предупредили го, че ако не им я предостави ще му сложат белезници.
Разразил се вербален конфликт. К. била помолена да отиде в другата стая, където се намирал по-малкият *** Я.. Подсъдимият, след като останал насаме с полицейските служители, им хвърлил калъфчето с документи, сред които се намирала и личната му карта. Полицейските служители предприели действия по задържането му. След като успели да му сложат белезници, вече 2 обърнат по гръб В. наплюл свидетелят К. по лицето. По време на предвижването му от жилището до полицейския автомобил В. не оказвал съпротива, не разговарял, като единствените му думи били към свидетелката К. „Видял ли моме, сега какво направи!“, които думи били чути от свидетелите Ц. К., К. К., К. М.. Бос бил откаран в сградата на **** РУ на МВР – Плевен. Там била издадена Заповед за задържане №***г. с час на издаването 22:50 часа, бил издаден и протокол за личен обиск, била издадена и Заповед за конвоиране /л.14 - л.16 от ДП/. Свидетелката К. отишла в сградата на **** РУ на МВР - Плевен, за да занесе обувки на подсъдимия В., както и да изготви сигнал. В същият е отразила, че конфликта е поредния за предходните няколко месеца, като агресията на В. е към нея и към *** им П.
В., от което тя се чувства заплашена и притеснена.
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка, се установява от обясненията на подсъдимия П. К. В., от показанията на свидетелите Е. К., Я. П. К. и частично от показанията на свидетелите Ц. К., К.
К., К. М..
В своите обяснения подсъдимият В. отрича извършването на престъпленията, в които е обвинен. Признава, че е наплюл свидетелят К., но е бил афектиран от действията по задържането му от страна на полицейските служители и именно в това състояние се е обърнал и наплюл свидетел К. в лицето. Отрича умишлено да го е ритал по ръката, твърди че съпротивата от негова страна е била преустановена веднага, след като са му били поставени белезници.
В своите показания свидетелката Е. К. дава подробни сведения относно предисторията на конфликта и причините, поради които се е обадила на ***.
Твърденията на подсъдимия, че е минал тихо по коридора на жилището им, стълбищната площадка и през входа, до качването му в полицейския автомобил, се потвърждават и от показанията на свидетелката К..
Единствената реплика, която тя е чула от него в това време била „Видели, какво направи бе моме“.
От обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелката К. се установява, че подсъдимият не е имал агресивно поведение след задържането му.
От показанията на свидетеля Я. К. се установява, че той е чувал разговора между полицейските служители и *** му, като на подсъдимия гласът е бил по-висок.
От показанията на свидетеля К. К. се установя, че заедно със свидетеля К. М., след получен сигнал на *** са посетили дома на подсъдимия и свидетелката К. по повод сигнал за домашно насилие, като след като са се представили на подсъдимия В., първоначално той им е отказал да им даде документите си, защото според него е било очевидно, че той живее в този дом, след което той им е хвърлил документа за самоличност поставен в калъфче заедно с други документи. Те са пристъпили към задържането му, по 3 време на което се е разразила борба, свидетелят е бил наплют в лицето от подсъдимия и в последствие е бил ритната в ръката. От този ритник тя е била травмирана, за което е посетил ЦСМП.
От показанията на свидетеля К. М. се установява сходна фактология с тази на свидетеля К.. Като едва в прочетените си показания свидетелят си спомня за ритник от страна на подсъдимия.
От показанията на свидетеля Ц. К. оказал съдействие на колегите си, преразказва показанията на свидетеля К..
От заключението на назначената и изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни на свидетеля К. П. К., е видно, че на същият е причинено контузия-натъртване в областта на дясната ръка. Няма описани при прегледа подробности дали е имало нарушена цялост на кожата и други увреждания. Приема се, че е възможно да се получи при ритане. На К. е причинено само болка и страдание.
От заключението на назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни по отношение на подсъдимия П. К. В. е видно, че на същия е причинено множество насинявания по главата-окосмената част и лицето, гръдния кош, поясната област, крайниците. Насиняванията се резултат от действието на твърд тъп предмет и е възможно да са получени при боричкането и упражняване на насилие с ръце, като тези на мишниците най-вероятно са от стискане на китките-охлузванията са от белезниците, възможно охлузване на крака и от падане, блъскане, ритане и пр. Причинено е болки и страдания. Няма медицински данни за по-тежки увреждания.
От заключението на назначената и изготвена по делото тройна съдебно психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия П. К. В., което съдът приема за обективно и компетентно се установява, че същият е с нормално развитие на интелекта и няма данни за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, както за минало време, така и конкретно на 01.06.2019г. Предвид това той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, към датата на деянието на 01.06.2019г. **** не е довела до болестна зависимост. П. К. В. никога не се е обръщал за психиатрична помощ и/или за психологични консултации. Няма данни за психично разстройство в миналото и понастоящем, поради което към настоящият момент може да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпите си. Акцентираните черти на характера му не го дезадаптират трайно в широк кръг от социални ситуации и се приемат за екстремен вариант на норма. Предвид нормалното развитие на интелекта и липсата на продължително и/или краткотрайно състояние на съзнанието подсъдимият П. В. може правилно да възприема фактите, които имат значение по делото определен от предмета на доказване в обвинителния акт и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае.
При така установеното от фактическа страна, съдът счита, че с действията си подсъдимият П. В. не е осъществил нито един от двата 4 престъпни състава, в които е обвинен, поради следните съображения:
Общото събрание на наказателните колегии и Пленума на Върховния съд, имат изключително богата практика по отношение на престъплението по чл.325 от НК. Тази практика, настоящият съдебен състав счита, че е найдобре обобщена в Постановление №2 от 29.06.1974г., по нак. дело №4/1974г. на Пленума на Върховния съд, като промяната на обществените отношения не оказва влияние върху правните изводи изложени в това постановление и съдът приема, че указанията дадени в него са напълно релевантни към настоящият случай.
От установената по делото фактическа обстановка се установява, че действията на В. по заплюване на полицейския служител са невъзпитани, обидни. Те обаче са изолирана проява от неговото поведение. Съдът не приема, че те грубо нарушават обществения ред и изразяват брутална демонстрация против него. За да е налице хулиганство по смисъла на чл.325 от НК е необходимо действията да са извършени с пряк умисъл, евентуалният умисъл е допустим, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото при нанасяне на обида и причиняване на телесна повреда по чисто личен мотив. В случая не е налице грубо нарушаване на обществения ред – действията са се развили в дома на подсъдимия и са станали достояние само на свидетелите К. и М..
Разпечатката съдържа 32 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef8ee506-39d1-4742-98b8-b1eb251dbc46