Определение № 1252 от 29.04.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 757/2026
- Вид
- Определение № 1252
- Подписан
- 29.04.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1252 гр. Бургас, 29.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500757 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК и е образувано по жалбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление: гр. София против Определение №279 от 03.04.2026г.по ч.гр.д.№572/2026г.по описа на КРС, с което е отхвърлено изцяло заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. С. Т..
В жалбата разпореждането се сочи за незаконосъобразно и неправилно,като постановено в нарушение на материалните и процесуални правила. Моли се за отмяната му и уважаване от въззивната инстанция на заявлението,като се върне делото на първата инстанция с указание да издаде исканата заповед за изпълнение.Оспорен е като неправилен решаващият извод на КРС,че заявителят не се легитимира като кредитор на В. Т.,тъй като към подаденото заявление не е представен договорът за цесия и доказателства за уведомяването на длъжника по чл.99 ЗЗД.Според жалбоподателя,в заповедното производство заявителят не е длъжен да представя доказателства за фактите,от които произтича заявеното от него вземане,с изключение на договора,когато страна по него е потребител. Развити са съображения в подкрепа на тезата,че заявителят няма задължение да представя доказателства за уведомяването на длъжника съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД в заповедното производство. Счита,че в производство по чл.410 ГПК съдът дължи проверка само дали договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК,а всички останали въпроси са извън дължимата от съда проверка. По тази причина в заповедното производство заявителят не е длъжен да представя доказателства за фактите,от които произтича вземането,с изключение на договора за кредит,когато страна по него е потребител.
1
С обжалваното определение първоинстанционният РС-Карнобат е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. С. Т. поради неотстраняване на констатирани от съда в заявлението нередовности в указания от съда законоустановен срок.
От правна гледна точка въззивният съд съобрази,че разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 1-3 от ГПК задължават сезирания заповеден съд при произнасянето по отправеното му заявление да извърши служебна проверка за наличие на изискванията по чл.410 от ГПК, с даването на указания за допълване и поправка в тридневен срок, ако констатира пропуски в тази насока; за наличието на противоречие на искането със закона или с добрите нрави и дали искането не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.Нормата на чл.410 ал.3 ГПК гласи,че когато вземането произтича от договор,сключен с потребител,към заявлението се прилагат договорът,ако е в писмена форма,заедно с всички негови приложения и изменения,както и приложимите общи условия,ако има такива.
Пред КРС заявителят е подал заявление по чл.410 ГПК,в което е посочил,че вземането му произтича от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28. 11. 2025 г., сключен на основание чл.
99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "Вива Кредит" АД и подписано Приложение № 1 от 28.11.2025 г. към този договор, по силата на който вземането на "Вива Кредит" АД срещу В. С. Т., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 6045706 и договор за поръчителство и двата от дата 05. 06. 2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.
Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК заявителят е представил: Договор за паричен заeм Standard_14 № 6045706 – сключен между „Вива Кредит" АД, ЕИК 207343548, като заемодател и В. С.
Т., ЕГН:********** като заемател за сумата от 1100 лева и погасителен план към него. Към заявлението не е представен договор за поръчителство.
КРС с Разпореждане рег. № 995 / 26. 03. 2026 г. е оставил производството по делото без движение, като е разпоредил на заявителя да представи договор за цесия, с който са му прехвърлени вземанията по Договор за потребителски кредит№ 6045706 и договор за поръчителство и двата от дата 05. 06. 2024 г., сключени между "Вива Кредит" АД и В. С. Т., както и доказателства, че длъжника е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата.
Разпореждането е било изпратено по ЕПЕП в съответствие с искането на заявителя и е получено от него на 01. 04. 2026.
В указания от съда законоустановен срок,заявителят е подал молба,в която е изразил становище,че не следва да представя на съда изисканите му документи- договор за цесия и приложение №1 към него,както и че не е необходимо за целите на заповедното производство да представя и доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия.
2
С обжалваното определение КРС е отхвърлил изцяло на основание чл.411 ал.2 т.1 ГПК заявлението поради неотстраняване на нередовностите в законоустановения срок.
Правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.410 ал.3 ГПК и чл.411 ал.2 т.1-3 ГПК съдът е констатирал нередовност на заявлението и е дал указания на заявителя да представи договора за цесия,от който черпи правата си,както и доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия.
Неоснователни и лишени от опора в закона са възраженията на жалбоподателя,че съгласно разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК заявителят има задължение да представи само договора за потребителски кредит. Нормата гласи,че освен договора за потребителски кредит,заявителят следва да представи и всички негови изменения и приложения. Прехвърлянето на вземането по потребителски договор с договор за цесия също представлява изменение на същия,тъй като със сключването му се променя кредиторът по договора за потребителски кредит. Следователно заявителят,който твърди,че е цесионер и черпи правата си по потребителския договор от сключен с кредитора договор за цесия,следва да го представи по заповедното производство.
Правилно и законосъобразно КРС е изискал и доказателства за уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия. Нормата на чл.99 ал.4 ЗЗД гласи,че прехвърлянето има действие спрямо длъжника и третите лица от деня,когато то е съобщено на длъжника от предишния кредитор.
При тези констатации въззивният съд намери, че определението на КРС ,с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД на основание чл.411 ал.2 т.1 ГПК следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №279 от 03.04.2026г.по ч.гр.д.№572/2026г.по описа на КРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3