Определение № 870 от 09.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 870 гр. Благоевград, 09.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20241200500714 по описа за 2024 година

Производството е образувано по две частни жалби на адв. А.В., в качеството й на особен представител на ответника К. А..

С частна жалба с вх. № 9411/19.04.2024 г. се обжалва определение № 579 от 25.03.2024 г. по гр.д. № 2029/2023 г. на Районен съд Благоевград, с което първоинстанционният съд е определил възнаграждение на особения представител на К. А. в размер на 600 лв. за осъществено процесуално представителство по делото пред РС-Благоевград и е постановено определеното възнаграждение да се изплати на адв. А.В. от бюджета на съда.

С частна жалба с вх. № 13559/11.06.2024 г. се обжалва определение № 1050 от 03.06.2024 г. по гр.д. № 2029/2023 г. на РС-Благоевград, с което е оставена без уважение молба с вх. № 9093/17.04.2024 г., подадена от адв. А.В. в качеството й на особен представител на ответника, с която е поискано на основание чл. 248 ал. 1 ГПК да се измени решение № 218 от 27.03.2024 г. по гр. д. № 2029/2023 г. на PC-Благоевград в частта за разноските.

От ответника по частните жалби О. С. Р., ищец в първоинстанционното производство, не е постъпил отговор.

Благоевградският окръжен съд, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

1

С решение на Председателя на НБПП на О. С. Р. е предоставена правна помощ за подготовка на документи за завеждане на дело за развод, както и за процесуално представителство по същото, като адвокат М.Б.Ш. е назначена за осъществяване на посочената правна помощ. Производството пред РСБлагоевград е образувано по искова молба, подадена от О. Р., чрез адв. Ш., срещу К. А., с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 49, ал. 1 СК.

С исковата молба била представена декларация по чл. 48, ал. 1 ГПК и било направено искане за призоваване на ответника чрез публикуване в неофициалния раздел на „Държавен вестник“. Първоинстанционният съд извършил служебно справка НБД, от която се установявало, че ответникът няма регистриран постоянен и настоящ адрес в България. От писмо от ОДМВР Благоевград се установявало, че същият няма и не е имал статут на пребиваване в Република България, респ. заявен постоянен и настоящ адрес.

Затова съдът преценил, че връчването на препис от исковата молба на ответника, който е без адресна регистрация в Република България и с неизвестен адрес в чужбина, следва да се извърши публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“. По тези причини и понеже на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ГПК ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по делото, с разпореждане № 2262 от 23.10.2023 г. по гр. д. № 2029/2023 г. районният съд е разпоредил да се връчи съобщение до ответника чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, като разноските се поемат от бюджета на съда. Съобщението е връчено до ответника чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ на 10.11.2023 г. Ответникът не се е явил в деловодството на РС-Благоевград в двуседмичен срок да получи книжата. Районният съд е намерил връчването за редовно. Преценил е, че съгласно чл. 48, ал. 2 ГПК в този случай на ответника следва да бъде назначен особен представител и че понеже ищцата е освободена от внасянето на такси и разноски, адвокатското възнаграждение следва да се заплати от бюджета на съда. С определение № 2047 от 12.12.2023 г. районният съд е приложил към делото и е приел за редовно връчено съобщението до ответника, с което му е връчен препис от исковата молба и от доказателствата за писмен отговор. Със същото определение е предоставена правна помощ на ответника във вид на процесуално представителство и е указано да се изпрати искане до Адвокатския съвет на Адвокатска колегия – Благоевград за определяне на адвокат от АК – Благоевград, вписан в 2

Националното бюро за правна помощ, който да осъществи допуснатата правна помощ. На 29.12.2023 г. от АС на АК Благоевград е определен адвокат А., регистрирана в НБПП. С определение № 35 от 08.01.2024 г. по делото адв. В. е назначена за особен представител на ответника.

Особения представител е депозирал отговор на искова молба, с който не е оспорил предявения иск, изразил е становище, че същият е допустим и че ищцата с основание и по обективни причини желае бракът да бъде прекратен, без съдът да се произнася за вината за разстройството на брака. Адв. В. е посочила в отговора, че не се противопоставя да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства и да бъде допуснат поискания от ищцата свидетел. Този свидетел е разпитан на съдебно заседание, проведено на 20.03.2024 г.

След като устните състезания били обявени за приключени, първоинстанционният съд с протоколно определение приел, че ще се произнесе в закрито заседание относно възнаграждението на особения представител на ответника. По този въпрос РС-Благоевград се е произнесъл с определение № 579 от 25.03.2024 г., което е обжалвано с частна жалба с № 9411/19.04.2024 г. С него съдът е определил възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 600 лв. за осъщественото процесуално представителство по делото пред първата инстанция и е постановил определеното възнаграждение да се изплати на адв. В. от бюджета на съда. В мотивите си съдът е посочил, че понеже ищцата е освободена от внасянето на такси и разноски по делото, адвокатското възнаграждение за особения представител е платимо от бюджета на съда и съгласно чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв., но не по-малко от една втора от него. Отбелязал е, че чл. 36 ЗАдв. препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а според чл. 7, ал. 1, т. 2 от нея минималния размер е 1 200 лв. Районният съд е взел предвид и Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. от СЕС, съобразно което съдът вече не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в наредбата. РС-Благоевград е изразил становище, че този минимум следва да се приеме като само един от ориентирите, спрямо които следва да се 3 преценява справедливия размер, при това незадължителен. Приел е, че случая касае иск за развод, при който липсва искане за произнасяне по вина, няма родени от брака деца, производството по делото е приключило в едно съдебно заседание и се отличава фактическа и правна сложност, която е изключително ниска за този вид дела. Затова е преценил, че следва да се определи размер на адвокатското възнаграждение в размер на 600 лв. В полза на адв. В. бил издаден разходен касов ордер за сумата от 600 лв., платими от бюджета на съда.

По първоинстанционното дело било постановено решение № 218 от 27.03.2024 г., с което е прекратен гражданския брак, сключен на 30.07.2019 г., между О. Р. и К. А. поради дълбоко и непоправимо разстройство. С решението на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е определена окончателна държавна такса по иска за развод от 50 лв., като ответникът е осъден да заплати по сметка на РСБлагоевград сумата от 50 лв., представляваща окончателна държавна такса по допускане на развода и сумата от 600 лв., представляващa заплатено възнаграждение за особен представител на ответника, както и сумата от 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горните суми.

С молба с вх. № 9093/17.04.2024 г., подадена от адв. В., е поискано на основание чл. 248 ГПК да се измени първоинстанционното решение в частта за разноските. В молбата са наведени доводи, че държавната такса следва да бъде определена в минимален размер и ищцата да бъде осъдена за нейното внасяне. По отношение на възнаграждението за особен представител е изразено становище, че ответникът следва да бъде осъден да го заплати в размер на 1 200 лв., както и че на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК същото трябва да бъде внесено и изплатено в размера, посочен в уведомителното писмо от АК Благоевград.

Особеният представител е подал и частна жалба с вх. № 9411/19.04.2024 г. срещу определение № 579 от 25.03.2024 г., с което съдът му е определил възнаграждение в размер на 600 лв. и е постановил същото да му се изплати от бюджета на съда. В тази частна жалба адв. В. навежда доводи, че съдът незаконосъобразно е намалил адвокатското възнаграждение, като не е взел предвид чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Счита, че следва да се 4 вземе предвид и че съгласно чл. 9 от Наредбата за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, както и за проучване на гражданско дело, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не помалко от 400 лв. Поддържа, че възнаграждението следва да бъде внесено и изплатено в посочения от АК Благоевград размер и да му бъде изплатено.

Посочва, че с акта за назначаването на особен представител не е указвано, че посоченото в уведомителното писмо възнаграждение е прекомерно или че ще бъде намалено, поради което на адв. В. не е била дадена възможност да откаже назначаването. Намира за неотносими аргументите на съда, че липсва искане за произнасяне по вината и че няма родени от брака деца. Посочва, че от ищеца не е навеждано възражение за прекомерност на възнаграждението.

Моли съдът да отмени определение № 579 от 25.03.2024 г. и да й определи възнаграждение в размер на 1 200 лв., което да й бъде изплатено.

По молба с вх. № 9093/17.04.2024 г. районният съд се е произнесъл с определение № 1050 от 03.06.2024 г. по гр.д. № 2029/2023 г., с което я е оставил без уважение. В мотивите си съдът е посочил, че липсват основания да бъде променен размера на държавната такса по делото или това, че същата следва да бъде възложена на ответника. Относно възнаграждението съдът е посочил, че с определение № 579 от 25.03.2024 г. е приел и изплатил възнаграждение в размер на 600 лв. от бюджета на съда и с решението си не би могъл да постанови нещо различно, като е отбелязал, че това искане на особения представител е в противоречие с интересите на представлявания от него ответник. Срещу това определение е подадена частната жалба с вх. № 13559/11.06.2024 г.

Частна жалба с вх. № 9411/19.04.2024 г. е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите изрично предвидени в закона. С обжалваното определение № 579 от 25.03.2024 г. по гр.д. № 2029/2023 г. на РС-Благоевград е определено възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 600 лв. и е постановено същото да се изплати на адвоката от бюджета на съда.

С определение № 586 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 4441/2018 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване по въпроса: допустимо ли е 5 съдът в производство по чл. 248 от ГПК, след като вече се е произнесъл и е обявил решението си по съществото на спора, да отмени на основание чл. 253 от ГПК свое, постановено преди решението, определение, с което е определил адвокатско възнаграждение на назначен процесуален представител на страна по делото. Съгласно трайно установената съдебна практика, по реда на чл. 248 от ГПК (поради липсата на друг уреден в ГПК процесуален ред за това) съдът се произнася и по молба на адвокат, представлявал страна по делото, който твърди, че съдът неправилно се е произнесъл или не се е произнесъл с решението си (респ. с определението или разпореждането си, слагащо край на исковото производство) относно присъждането на адвокатско възнаграждение, което се дължи лично на адвоката (а не на страната, която той е представлявал, като направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото).

С чл. 253 от ГПК законодателят е въвел принципна оттегляемост на определенията (респ. и разпорежданията), с които съдът не слага край на делото, а именно - те могат да бъдат изменяни или отменяни (както по искане на страна или неин представител по делото, така и служебно) от същия съд поради изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В мотивите на своето определение ВКС изрично посочва, че такова е и определението, с което съдът предварително е определил адвокатско възнаграждение на назначен процесуален представител на страна по делото, тъй като това определение (подобно на множество други определения относно разноските; например - по чл. 76 от ГПК за предварително внасяне на разноски от страната или по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на страната от внасяне на разноски и пр.) по никакъв начин не влияе на произнасянето на съда с решението по съществото на материалноправния спор между страните (тъй като макар и обусловен от изхода на спора съгласно чл. 78 от ГПК, въпросът за разноските стои извън предмета на делото), то няма никаква процесуална пречка съдът на основание чл. 253 от ГПК да отмени (включително служебно) това свое определение както преди постановяването и обявяването на решението си (респ. на определението или разпореждането си, слагащо край на исковото производство), така и след това - в рамките на производство по чл.