Определение № 683 от 07.12.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 683 гр. Враца, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20231400500555 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр чл.577, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ В.

Й., рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Враца, срещу Определение № 26/01.11.2023 г. на съдия по вписванията към РС –Оряхово, с което е отказано вписване на частично заличаване на възбрана, наложена върху поземлени имоти, находящи се на територията на Община Мизия, собственост на В. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ***, по изп.д.№ 2023***0400009 по описа на ЧСИ В. Й..

В жалбата се поддържа, че определението е необосновано и противоречи на чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове, на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ и на Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) /наричан понататък за краткост Регламент (ЕС) № 910/2014 г./. Навеждат се доводи, че разпоредбите на чл.7а от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията /ТДТСАВ/ и чл.3 от Закона за държавните такси /ЗДТ/, на които се основава обжалваният отказ, противоречат на Регламент (ЕС) № 910/2014 г., който следва да намери приложение като нормативен акт с по-висша юридическа сила и според който писмената форма се счита спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Развиват се съображения, че представената разписка № 0200019936471851 материализира електронно изявление по смисъла на чл.2 ЗЕДЕУУ и съдържа всички необходими реквизити на електронен документ, поради което от същата съдията по вписванията е могъл да направи справка за пратената държавна такса но 02.10.2023 г., както по сума, така и по име на 1 наредител и задължено лице. Изтъква се, че в разписката като основание е отразен номера на изпълнителното дело, което означава, че тази такса не може да се използва по друго изпълнително дело. Излагат се и аргументи, че представената разписка за платена държавна такса е годно доказателствено средство за извършено платежно нареждане и платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, както и че плащането на държавна такса по електронен път придава на разписката сила на електронен документ, с който се удостоверява извършената услуга и в този смисъл платежният документ се явява оригинал, тъй като не се изисква квалифицирана писмена форма или подписване с електронен подпис.

Прави се искане за отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката с указание за извършване на исканото вписване. Претендира се присъждане на направените разноски за заплатена държавна такса.

Към жалбата е приложено заверено копие от разписка № 0200019936471851 на Easy Pay.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, съгласно т.8 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 7/2012 г., ОСГТК , срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 във вр. с чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което съдът приема, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните съображения:

Служба по вписванията при Районен съд-Оряхово е сезирана с молба вх.№ 2288/01.11.2023 г. на ЧСИ В. Й., с която последният уведомява съдията по вписванията, че вдига частично – за ½ ид.ч. наложената възбрана върху недвижими имоти. В молбата е извършено подробно описание на недвижимите имоти и е посочено, че възбраната запазва действието си по отношение на В. Г. М. до ½ ид.ч. от недвижимите имоти, които са съсобствени с М. Е. М. и Г. Е. М., притежаващи останалата ½ ид.ч. от имотите, по отношение на която възбраната е заличена.

Към молбата е приложено копие от разписка № 0200019936471851 на Easy Pay, от която е видно, че на 02.10.2023 г. М. Е. М. е наредил заплащане на такса в размер на 10,00 лв. по сметка на Агенция по вписванията – имотен регистър. Като основание за плащането е посочено: "Дело номер 9 от 2023 г. на ЧСИ В.Й. частично заличаване на възбрана". Разписката е приложена като незаверено копие.

С Определение № 26/01.11.2023 г. съдията по вписванията е постановил отказ за вписване на частично заличаване на възбрана, тъй като съгласно чл.3, ал.1 ЗДТ, държавната такса следва да бъде заплатена при предявяване на искането за извършване на действието, като изпълнението на това законово изискване се удостоверява от молителя с оригинален платежен документ, а съгласно чл.7а ТДТСАВ, когато държавната такса е заплатена по електронен път, в служба по вписванията се представя заверен препис от електронния документ, възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страна по акта, от нотариус или от банката, получила или извършила плащането. Изложени са мотиви, че в случая представеното копие от платежно нареждане не притежава доказателствената сила на оригинален документ и не удостоверява наличието на валидно плащане, както и че не представлява годен документ по смисъла на ГПК.

2

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Възбраната на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложена в хода на образувано производство по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 и чл.452, ал.2 ГПК, се подчинява на правила, установени в ГПК и Правилника за вписванията /ПВ/.

Касае се до акт от категория на тези, за които по закон е предвидено вписване (чл.4, б."л" ПВ). Наложената от съда или в изпълнението възбрана се вписва въз основа на властнически акт на компетентно длъжностно лице или учреждение и не се погасява. Вписването на възбрана има за цел да се даде гласност на подлежащите на вписване актове. Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в ПВ /в този смисъл мотивите на т.2 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и т.3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.

Същевременно, в разпоредбата на чл.31 ПВ е предвидено, че възбраната на недвижим имот може да бъде заличена с "писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението" или "по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи". С оглед възможността за надлежно извършване на вписването, разпоредбата на чл.6, ал.1 ПВ предвижда актовете, подлежащи на вписване, да съдържат определени реквизити. Според разясненията, дадени в т.6 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва по чл.32а, ал.1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично определени от закона случаи. В разпоредбата на чл.32б вр. чл.32а, ал.1 ПВ е посочено, че съдията по вписванията може да откаже заличаване по депозирана молба, ако тя не отговаря на изискванията на закона. Ето защо в т.6 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, дадените задължителни разяснения са в смисъл, че от съдията по вписванията може да бъде отказано вписване, ако не е внесена дължимата за това такса.

В случая съдията по вписванията е извършил посочената формална проверка, при която е достигнал до извод, че представеният акт е в предвидената от закона форма и подлежи на вписване, но не отговаря на изискванията на закона, тъй като молителят не е представил надлежни доказателства за внесена държавна такса в полза на Агенция по вписваниятаимотен регистър, поради което е налице основание да бъде отказано исканото действие.

Правната уредба относно признаване на доказателствената сила на електронни документи в гражданския процес е в Регламент (ЕС) № 910/2014 г., ГПК, ЗЕДЕУУ и Закона за електронните съобщения. Съгласно разпоредбата на чл.3 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., а писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ 3 електронно изявление (чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ). По смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В разпоредбата на чл.184, ал.1, изр.1 ГПК е уредено, че електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната.

Разпоредбата на чл.7а ТДТСАВ частично възпроизвежда разпоредбата на чл.184 ГПК, която е с императивен характер относно формалната доказателствена сила на електронния документ. Доколкото нормата на подзаконовия акт частично възпроизвежда разпоредбата на ГПК, досежно заверка от страната по акта за вписване, а чл.184, ал.1 ГПК се явява съответно приложим, съгласно чл.540 ГПК, за всички охранителни производства предвидените в ГПК и други закони /чл.530 ГПК/, същата следва да бъде изпълнена стриктно.

В конкретния случай жалбоподателят е представил всички необходими документи, за да бъде извършено вписването, но е приложил незаверен препис от платежно нареждане за извършено плащане на дължимата държавна такса чрез Easy Pay. Към подадената частна жалба вх.№ 7188/13.11.2023 г. обаче е приложен заверен препис от същото платежно нареждане.

В практиката на ВКС се приема, че производството по обжалване на отказ за вписване е охранително, като съдът съгласно чл.533 ГПК е длъжен служебно (вкл. при отсъствие на изрично оплакване за това) да провери дали са налице предпоставките за издаване на охранителен акт, като съобрази и представените с частната жалба доказателства. При обжалване на отказ да се издаде охранителен акт, съгласно чл.538, ал.2 ГПК вр. чл.278 ГПК въззивният съд може да събира и обсъжда нови доказателства, представени за първи път с частната жалба срещу отказа, включително когато с тях се отстраняват нередовности на молбата за вписване, което позволява да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от съдията по вписванията, но и тези, допуснати от молителя. Приема се, че ограничения за попълване на делото с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция в закона не са предвидени, тъй като законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало. При отказ на съдията по вписванията окръжният съд, на който е подсъдна частната жалба против него, в изпълнение на принципа на законност (чл. 5 ГПК), на служебното начало (чл.7 ГПК) и на задължението му да установи истината (чл. 10 ГПК), действа като въззивна, а не като контролноотменителна инстанция, и като такъв може и сам да събира и обсъжда доказателства за изясняване на повдигнатия с частната жалба въпрос, включително и когато с тях се отстраняват нередовности на молбата за вписване. В този смисъл Определение № 157 от 01.10.2019г. по ч.гр.д. №3014/2019г. на I г.о. на ВКС;

Определение №131 от 31.03.2009г. по ч.гр.д. №123/2009г. на II г.о. на ВКС;

Определение №163 от 20.04.2010г. по ч.гр.д. №61/2010г. на II г.о. на ВКС;

Определение №314 от 16.11.2016г. по ч.гр.д. №4190/2016г. на I г.о. на ВКС;

Определение №2 от 03.01.2019г. по ч.гр.д. №3113/2019г. на II г.о. на ВКС.

Както бе посочено, с частната жалба ЧСИ Й. представя заверен препис от разписка № 0200019936471851 от Easy Pay. Именно тази разписка 4 е била представена, макар и без заверка, при подаване на молбата за вписване.