Решение № 651 от 31.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. Варна, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500549 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на К. Г. П. и Х. С. П. чрез адвокат Д. В. срещу решение № 3948 от 14.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 4576 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шести състав, с което е определен режим на личен контакт на К. Г. П. и Х. С. П., с децата К. К. К.а ЕГН ********** и И. К. К.а ЕГН **********, като им дава възможност да виждат и да вземат децата при себе си, както следва: всяка първа седмица на месеца за времето от 10 часа до 19 часа в съботния ден, като същите връщат децата на адреса по местоживеенето им в ***

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като доводите основно се свиждат до това, че неправилно е определен конкретният режим на лични отношения на въззивниците с децата. Счита се, че един ден в месеца е крайно недостатъчен, за да имат достатъчно време да да общуват с децата, а освен това с оглед обстоятелството, че въззивниците живеят в К., а децата във Варна, то ще се наложи по време на осъщесктвяване на режима да ги водят по молове, 1 паркове и други обществени места в зависимост от метеорологичните условия, което не е добро решение. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен така, както е предявено.

Въззиваемата страна К. И. К. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна. Подробно се излагат аргументи за правилността и законосъобразността на обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са родители на ответницата М. Х. П., съответно баба и дядо по майчина линия на децата К. и И. К.и. С решение № 123 от 19.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 1109/2018 г. по описа на Районен съд - К. родителските права по отношение на децата са предоставени на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения контакт. След влизане в сила на решението бащата е препятствал контактите на децата с ищците, включително е блокирал телефонните разговори от и към бабата и дядото по майчина линия. Ищците правили безуспешни опити да посетят децата на адреса, на който живеят. Твърдят, че до постановяване на решението, с което на бащата са възложени родителските права, децата са били отглеждани от тях в дома им в град К.. Поддържат, че обичат децата и са полагали адекватни грижи за тях.

С отговора на исковата молба ответникът К. И. К. поддържа становище за неоснователност на молбата, като сочи, че след влизане в сила на цитираното решение на РС - К. ищците не са проявявали желание да се виждат с внуците си. В действителност преди родителските права да се предоставят на ответника за период от една година двете момичета са живели в дома на своите прародители по майчина линия, но ищците не са имали възможност да се грижата за децата, тъй като са работели. Поддържа, че през 2 този период ищците са ограничавали срещите между бащата и децата. На първия учебен ден на К. през 2018 г. бащата не бил допуснат и бил заплашван. През пролетта на 2019 г., след предварително обаждане, бащата отново е отишъл да види децата си в К., но не ги намерил и е поискал съдействие на полицията. По-късно разбрал, че децата в действителност са били в дома на ищците, които нарочно не са му отворили. Оспорва да е блокирал разговорите между децата и ищците.

В срока по член 131, алинея 1 от ГПК ответницата М. Х. П. не е депозирала отговор на исковата молба.

Не се спори между страните, че децата К. К. К.а – дванадесетгодишна – и И. К. К.а – осемгодишна - са родени от родители М. Х. П. и К. И. К.; както и, че ищците К. Г. П. и Х. С. П. са родители на ответницата М. Х. П..

С решение № 123 от 19.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 1109/2018 г. по описа на РС - К., родителските права по отношение на децата К. К. К.а и И. К.

К.а са предоставени на бащата и е определен режим на лични контакти с майката.

В изготвения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна се изразява становище, че с оглед правилното психическо развитие и емоционална стабилност на децата е в техен интерес да общуват с майка си, поради което следва бащата да стимулира тези контакти, воден от интереса на дъщерите си. Необходимо е на бабата и дядото на малолетните по майчина линия да се определи подходящ режим за личен контакт с техните внучки, за да имат възможност момичетата да общуват с членовете на разширения семеен кръг и от двете страни. Изготвен е социален доклад и от ДСП – К., съгласно който ищците живеят в собствено жилище, находящо се в ***. То представлява едноетажна постройка след извършен цялостен ремонт и подобрения. Състои се от трапезария с обособен кухненски кът, хол, детска стая с ъглови легла, две спални, вътрешен санитарен възел и сервизно помещение. Стаите са обзаведени с нови мебели и естетичен вкус. Домакинството разполага с електроуреди, улесняващи извършването на дейностите от ежедневието. Жилището е електрифицирано и водоснабдено. Поддържа се в много добро хигиенно състояние. В него са създадени подходящи битови условия за живеене. Отоплението е с локално парно и климатик. В същото жилище живее и синът на семейство П.и – С. Х.в 3

П..

В производството пред първата инстанция е изслушано лично от съда детето К. К. К.а на основание член 15, алинея 1 от ЗЗДт. Детето е споделило, че от три години живее с баща си, а преди това е живяло една година при баба си и дядо си по майчина линия в К.. През последните три години не е поддържала връзка с прародителите си, както и сестра й. Заявява, че за годината, през която живеели заедно в К., те се отнасяли зле с нея и сестра й, без да посочва конкретни примери, а само че двете със сестра й са спели на едно твърдо легло. Имали са собствена стая, но в нея спял дядо й Х.. Не желае да разговаря с тях, тъй като три години не са я търсили. Разочарована е от майка си. Поддържа, че ако дойдат да я видят, сигурно ще се види с баба си и дядо си.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством показанията на разпитаните по делото свидетели Г. П. П., С. В. В.,Ц. Т. Х. и О.П.В.. Съгласно показанията на свидетеля Г. П., същата познава ищците от 30 години, както и внуците им. През периода, в който децата били отглеждани от тях в К., има наблюдения, че те били безгрижни, весели и щастливи.

Идвали са на работа с баба си, боядисвали са заедно яйца. Докато живели там, имали детска стая. През последните три години, откакто децата не са идвали в К., не минавало и ден, в който ищцата да не плаче за тях. Знае, че К. многократно е звъняла на телефона на бащата, но разбрала, че е блокирана и не може да се свърже с него, за да чуе момичетата. През месец юли 2022 г. придружила ищците до Варна с идея да посетят „Ретро музея“, като вземат и децата с тях. Отишли до кооперацията, където живеят, звънели на външната врата, но не ги открили. Описва К. като добра домакиня, която от 12 години се грижи за 500 човека и тяхната прехрана. Никога не е виждала Х. пиян или в неадекватно състояние. Той отключил диабет покрай тези разправии около децата. Свидетелката С. В. познава ищцата от детството си, а Х. – след като се оженил за К., познава и внучките им. Имало период от около две години, в който двете били отглеждани в дома на прародителите си. Основно грижи за тях полагала К.. Били добре облечени, нахранени, ходели на разходки, от нищо не били лишени. Били безгрижни, свободни. Посещавала е дома на ищците в К., където има всички удобства, необходими за едно семейство и за деца. Според нея К. е добра домакиня, общителна е. Не е виждала Х. пиян.

Посочва, че лично е пътувала с К. през месец август 2021 г. до Варна, за да 4 види децата, но не намерили никого на адреса. Знае, че ищцата постоянно търси връзка с децата и винаги се разстройва, когато говори за тях. Лично е възприемала как К. звъни по телефона и търси бащата К., но телефонът й е блокиран. Съгласно показанията на свидетеля Ц. Х. /майка на ответника/, които съдът цени при условията на член 172 от ГПК, момичетата са живели в К. преди 3-4 години за около година, докато по-голямото дете К. завършило първи клас. Всеки месец или два пъти в месеца придружавала сина си, за да ги видят. При посещенията им почти винаги се стигало до полиция, защото имало съпротива от страна на ищците - правели скандали, не искали да дават децата, заключвали ги, отлагали срещите им. Смята, че условията в дома им не са „цветущи“. Имало е случаи, при които децата били със скъсани пантофи и стари дрехи, което наложило да отидат до Б. и да купят дрехи и обувки.

Относно децата посочва, че същите все ядели „зелена манджа“, тоест ориз и спанак. В последните две години не е контактувала с ищците. Свидетелят О.В. разказва, че познава К. от 10-15 години, като през последните 4 му е служител. Знае, че децата са при него след раздялата със съпругата му.

Срещал е много пъти децата, идвали са на работа, но не може да назове имената им, защото не си говорят на имена. За да скъси разстоянието, ги е питал какво им е подарил дядо Коледа, баба и дядо. Момичетата му отговаряли, че не са се обаждали, не се интересуват от рождени дни, празници. По детски са му споделили това. Чувал е, че ищците са възпрепятствали К. да присъства на първия учебен ден на по-голямото му дете.

Съгласно член 128, алинея 1 от СК дядото и бабата могат да поискат от съда да определи мерки за лични отношения с дете, ако това е в негов интерес. В тази връзка следва да бъде посочено, че отношенията между внуци и баба и дядо са самостоятелна категория семейни отношения, отделни от връзката дете – родители. Регламентираното от разпоредбата на член 128, алинея 1 от СК право на ищците като баба и дядо на лични контакти с внучките им К. и И. следва да бъде съобразено с интереса на децата като конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, който винаги трябва да е водещ. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието "интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на член 59, алинея 4 от СК във връзка с член 124 и член 125 от СК се налага извода, 5 че интересът на детето е то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт е дефинирано съдържанието на понятието "най-добър интерес на детето", което налага извод, че подходът следва да бъде индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на конкретното дете - физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и други.

Поради това настоящият състав на въззивния съд намира, че не следва да постановява решение, ръководейки се от общите принципи, че интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува и с роднините от майчина и бащина страна; че отчуждението от дядо и баба не е в интерес на детето; че бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес; че утвърдените родови отношения не трябва да бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между родителите на детето.