Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3519 от 16.05.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2447/2019
Вид
Решение № 3519
Подписан
16.05.2019
В сила
14.11.2019
Състав
РОСЕН БОРИСЛАВОВ ДИМИТРОВ, ГАЛЯ ГОРАНОВА ВЪЛКОВА, МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 495 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.76,ал.2 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 16.05.2019 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова Галя

Вълкова като разгледа докладваното от съдия Димитров ч.гр.д. №. 2447 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по реда на чл. 463 във вр. с чл. 278 от ГПК.

Образувано е по жалба от длъжниците „Д.С.” ООД, ЕИК ********, Д.П.К., ЕГН: **********, М.И.И., ЕГН: ********** всичките чрез адв. А.И.И.–

САК, против разпределение извършено по изп.д.

20178400400646 на сума от публична продан на съвкупност от движими вещи, представляващи оборудване за шивашката промишленост, предявено на жалбоподателите на 04.01.2019г.

Жалбоподателите не са доволни от разпределението в частите, в които се удовлетворяват вземанията на взискателя „Б.П.Б." АД, с твърдения,че е неправилно и незаконосъобразно, както и че е изготвено при неспазване реда на законово определените привилегии.

Твърдят,че неправилно съдебните разноски, сторени в заповедните производства,тъй като те не се ползват с право на привилегия по чл.136,ал.1,т.1. ЗЗД,а също неправилно се погасяват и вземания за изтекли до момента на влизане в сила на предходното разпределение суми за законни лихви.

На следващо място твърди ,че неправилно са определени и разноските по осъществения способ, в общ размер на 7315 лева и таксите на ЧСИ от 516 лв.

В допълнителнатга жалба възразява срещу това,че частично е погасено вземането по Договор за кредит

№ 714 от 16.11.2006г., а е следвалода се погасят изцяло вземанията по другите два договора - по Договор за инвестиционен кредит №

259/2004г. и по Договор за кредит № 633/2003г.

Моли съда да отмени обжалваното разпределение и да изготви ново такова, или да върне делото на ЧСИ с указания за извършване на ново разпределение.

Ответникът по жалбата „Б.П.Б." АД я оспорва неоснователна и необоснована предвид факта,че при изготвяне на разпределението ЧСИ М.Ц.е действала в съответствие със законовата уредба, като е взел предвид дължимите към взискателя суми, за събиране на които е образувано изпълнителното дело и е взел предвид и привилегиите, с които се ползва всяко то вземанията, които се събират по делото съгласно разпоредбата на чл. 136 от

ЗЗД.Моли съдът да отхвърли жалбата.

Присъединения взискател

„Т.” ЕООД не е взел становище.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна , тъй като разпределението е извършено съобразно законовите изисквания.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 463, ал. 2 ГПК от легитимирано да обжалва лице и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнително дело

№ 20178400400646 е образувано по писмена молба на взискателя „Б.П.Б.” АД, ЕИК *******и въз основа на три изпълнителни листа срещу

„Д.С.” ООД, Д.П.К. и

М.И.И..

В хода на производството и на основание чл. 456 ГПК, като взискател по делото е присъединен „Т.” ЕООД, ЕИК*******, гр.

София с хирографарно вземане по два изпълнителни листа в общ размер на в размер на 13 873,21лева.

След проведена публична продан на недвижим имот и извършено разпределение изготвено от съда са удовлетворени вземания по заповед за изпълнение от

29/06/2017 г. по гр.д. №

38920/2017 г., по описа на СРС, 60 с-в., произтичащи от договор за инвестиционен кредит № 259/2004 г. от

09/09/2004 г. в общ размер към 22/01/2018 г. от 528 543.13 лв., и Вземания по заповед за изпълнение от 21/06/2017 г. по гр.д. № 38919/2017 г. на СРС, 140 с-в., произтичащи от договор за кредит № 633/2003 г. от 05/12/2003 г., в общ размер към 22/01/2018 г. от 1 663 112.79 лв., обезпечени с втора, четвърта и пета поред ипотека, се удовлетворяват частично в размер от 1 647 082.37 лв.

Съдът изрично е подчертал,че в размера на погасените по-горе вземания не са включени изтеклите до момента на разпределението суми за законна лихва.

Вземането по

Договор за кредит № 714 от 16.11.2006г.,по издаден третия Изпълнителен лист от 27.06.2017г. по гр.д. № 38964/2017г. на CPC, 126 с-в. изобщо не е било погасявано със събраните и разпределени суми при първото разпределение.

Впоследствие е извършена публична продан на движими вещи /подробно описани в протокола за разпределение/, заложени в полза на банката,като същите са продадени за сумата от 461 814.90 лева с ДДС, /384 845.75 лева е стойността на вещите и 76969.15 лева е ДДС/. Тъй като горната сума е била недостатъчна да удовлетвори банката и присъединения взискател ЧСИ е пристъпил към разпределението й по реда на чл.460 ГПК.

Съдия-изпълнителя е разпределил сумата от 384 845.75 лева по следния ред:

Вземания по чл. 136, т.1 ЗЗД

Вземания за разноски по принудителното изпълнение на банката от 7315 лева Вземане за разноски в полза на ЧСИ от 516 лева.

ІІ.Вземания по чл. 136, т.З ЗЗД - привилегировано вземане /особен залог/ Вземане на взискателя „Б.П.Б.” АД по гр.д. № 38964/2017г. на СРС, 126 с-в / Общо: 569 299,76лева/ - удовлетворява се частично до размера на сумата от 319 228 лева,

Дължима такса по т.26 ТТЗЧСИ в размер на 3 883 лева с ДДС.

ІІІ. Хирографарни вземания по чл. 136 ЗЗД

Вземане на банката по Договор за кредит № 714 и 715 от

16.11.2006г. в размер на 23 853.88 лева, вземане на банката по кредит № 259/2004г. от

09.09.2004г. в размер на

5 999 лв., вземане на банката по договор за кредит 633/2003г. от

05.12.2003г. от 20

344.83 лева и вземания на Т. ЕООД от

521,00 лева и от 719,67 лева.

Такси по т.26 върху удовлетвореното вземане в общ размер на 2465.37 лв.

Общо са погасени 326 543 лева като привилегирован кредитор,50 197,71лева, като хирографарен кредитор , 1 240,67 лв. От вземането на присъединилия се взискател и дължими суми за такси и разноски в полза на ЧСИ: 6 864,37лева.

При тази фактическа обстановка съдът намира следното.

Съгласно чл.

460 ГПК разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях.

Разпределението по чл. 495 от ГПК е изключение от общо и принципно уредения случай на разпределение

,тъй като е един вид е предварително разпределение на бъдещи суми – тези, които се дължат от обявения за купувач взискател.

Оплакванията на жалбоподателите направено с допълнителното уточнение на жалбата за удовлетворяване на вземанията е неоснователно,тъй като правилно ЧСИ е извършил удовлетворяване на задължението по този изпълнителен лист,който е бил издаден във връзка с договор за кредит обезпечен с особен залог върху продадените движими вещи. При условие,че единствено договора за кредит от 2007 год. е бил обзпечен със залога на движимите вещи е без значение,че другите два договора са със по-задни дати,или че по задълженията свързани с тях е извършено вече погасяване.

Неоснователно е и оплакването,че по реда на чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД са удовлетворени вземания на банката за разноски пред СРС за издаване на изпълнителен лист - държавна такса и адвокатски хонорар.От протокола за разпределение е видно,че в привилегията на т.1 са включени разноските на взискателя за описа на движимите вещи,а не други различни. Тези разноски съгласно Тълкувателно решение

№ 2/2013г., по т.д.№2/2013г. но