Решение № 62 от 20.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000501454 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищцата в първоинстанционното производство Н. Ж. К. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 16.02.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 28.02.2024 г.) обжалва Решение № 14/12.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 321/2022 г. по описа на Окръжен съд-Видин, в частта, с която съдът е отхвърлил искът й за неимуществени вреди за сумата от 49 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 81 000 лв. до пълния претендиран размер от 130 000 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат К.

Г. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.15 от първоинстанционното дело. Въззивницата-ищца е освободена на основание чл.83, ал.2 от ГПК от държавна такса и разноски с Определение № 428/05.12.2022 г. на първоинстанционния съд.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.

1

Въззивницата-ищца счита, че съдът е определил неимуществените вреди неправилно и й е присъдил такива под установените от трайната съдебна практика и без да е взел предвид инфлационните процеси, които се развиват в страната от завеждането на иска през 2022 г. до произнасянето на съда през 2024 г. Поддържа, че присъденото обезщетение от 81 000 лв. не покрива критерия за справедливост въведен в чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика на съдилищата. Във връзка с така въведеното възражение развива подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което уважи исковата претенция в пълния й размер.

Адвокат Г. претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Ответникът в първоинстанционното производство

ЗАД

„ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 22.02.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 01.03.2024 г.) обжалва Решение № 14/12.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 321/2022 г. по описа на Окръжен съд-Видин, в частта, с която съдът е уважил искът на Н. Ж. К. за неимуществени вреди за сумата от 46 000 лв., представляваща разликата над сумата от 35 000 лв. до присъдената сума от 81 000 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат И. Ц. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.44 от настоящото дело. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 21.03.2024 г., представен по делото с молба от 22.03.2024 г.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.

Въззивникът – ответник счита, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда като подведе на самостоятелна проверка правилно установената от решаващия съд фактическа обстановка, да приеме, че пътното поведение на водача В. не единствена причина за настъпИ. пътен инцидент. Счита, че приносът на ищцата се 2 равнява на 70%, а не така както е приел първоинстанционния съд 10%. Във връзка с така въведените с въззивната жалба възражения, ответникът развива подробни съображения по същество на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като намали присъденото обезщетение и приеме принос от страна на ищцата в размер на 70%. Претендират се разноските и пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ищцата чрез процесуалния й представител адвокат Г., с който оспорва въззивната жалба на ответника по подробни съображения изложени в отговора. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ответника.

Потвърждава, че по сметката на клиентката му е постъпила сумата, изплатена от застрахователя, но представя доказателство, удостоверяващо, че същата е върната на ответника с превод от 29.02.2024 г.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 14/12.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 321/2022 г. по описа на Окръжен съд-Видин в частта, с която съдът е уважил иска за неимуществени вреди за сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г., в частта, с която е уважил иска за имуществени вреди в размер на сумата от 8 652,05 лв., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г., в частта, с която е отхвърлил иска за имуществени вреди за разликата над присъдената сума от 8 652,05 лв. до претендираната от 8 836,39 лв. е влязло в сила на 15.03.2024 г., поради необжалването му от страните.

В съдебно заседание, въззивницата-ищца и чрез своя процесуален представител поддържа своята въззивна жалба съобразно представена писмена молба, съответно оспорва въззивната жалба на ответника.

Съображения са изложени в писмена защита депозирана по делото от адвокат Г., който претендира адвокатско възнаграждение, определено от съда на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

В съдебно заседание, въззивникът-ответник, чрез своя процесуален представител поддържа своята въззивна жалба и моли съда да я уважи изцяло.

Претендира разноски, за което представя списък.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа 3 страна:

Окръжен съд - Видин е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Н. Ж. К. против ЗАД „ ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 35 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и за имуществени вреди в размер на сумата от 8 652,05 лв., ведно със законната лихва върху двете главници от 16.11.2022 г., между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

На 03.10.2022 г. в гр. Видин, на ул. «Цар Иван Асен ІІ», в участък от пътя до блок № 5 на ж.к. «Баба Тонка», В. К. В., при управление на МПСл.а.м. «Мазда 323Ф» с рег.№ ********, с валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/30/122002127703, валидна към 03.10.2022 г., движейки се със скорост от 59 км/ч по ул. «Цар Иван Асен ІІ» в посока към кръстовището с бул. «Панония» нарушил правилата за движение-чл.чл.21, ал.1, 116, ал.1, чл.5, ал.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1, чл.20, ал.2 ЗДвП, в следствие на което ударил с предната част на автомобила пресичащата пътното платно на ул. «Цар Иван Асен ІІ» в посока от тротоара пред магазин «Иван Александров» към отсрещния тротоар пешеходка Н. Ж. К., с което по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на десен долен крайник в резултат на счупване на горния край на дясна раменна кост и трайно затруднение на движението на десен долен крайник в резултат на счупване на рамена дясна срамна кост.

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, 4 дали е противоправно и дали деецът е виновен. Съдът като взе предвид утвърдената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, включително и т. 15 от Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, съобразно които решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача В. К. В. и вида на телесните увреждания на ищцата са установени в настоящия процес с влязлото в сила на 23.07.2023 г. Решение № 265/06.07.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 679/2023 г. по описа на РС-Видин.

Непосредствено след произшествието, на ищцата е оказана първа помощ в МБАЛ Видин, след което на 04.10.2022 г. е транспортирана до УМБАЛСМ «Н.И.Пирогов» ЕАД гр.София, където постъпва за лечение. След стабилизиране на състоянието на ищцата в шокова зала, е пристъпено към оперативно лечение на фрактурата на подбедрицата, като на 07.10.2022 г. е направено открито наместване с вътрешна фиксация на тибията и фибулата в дясно. На 13.10.2022 г. е извършена втора операция-направено е открито наместване с вътрешна фиксация на фрактурата на десния хумерус, като освен метален имплант е поставен и интрамедуларен замразен фибуларен алографт.

По време на престоя в болница, на ищцата е проведено лечение с обезболяващи, антибиотично лечение и антикоагулантна профилактика. След гладък оперативен период, ищцата е изписана на 19.10.2022 г. с подобрение и указания за домашно лечение и контролни прегледи. Поради персистиращи оплаквания от отоци и болки в дясно рамо и мишница, коляното, затруднени движения и невъзможна самостоятелна походка, ищцата постъпва в МБПЛР «Сердика» в отделение по Физикална и Рехабилитационна медицина. При постъпването си ищцата е с ограничение на движенията в оперираните крайници, невъзможна самостоятелна походка и развитие декубитални рани на петата. Проведено е лечение през времето от 19.10.2022 г. до 31.01.2023 г.

От неоспореното от страните заключение на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от процесното ПТП ищцата е получила съчетана травма-десен горен крайник, таз и десен долен крайник. Пострадалата не е напълно възстановена, заради проблем с увредата на перонеалния нерв на дясна подбедрица, възстановяването на който е почти невъзможно. Към момента са налице трайни остатъчни увреждания: дясно коляно-оточно, обем 5 на движение възможен до 90 градуса. Дясно ходило е в планто флексия, не осъществява моноподален стоеж, не осъществява дорзо флексия, което говори за увреждане на перонеалния нерв, установено с медицинската документация.

Налице е типичната «степажна» походка с десния долен крайник, нестабилен биподален стоеж, самостоятелна походка е възможна с помощни средствапроходилка и две патерици с чужда помощ на къси разстояния.

Във връзка с възражението за принос от страна на ищцата, пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключение на САТЕ, от което се установява, че мястото на удара е на около 6,50 м преди пешеходната пътека по дължина на платното за движение и на около 5,30 м в ляво от десния ръб на платното за движение на ППС по ул. «Цар Иван Асен ІІ». Установява се, че ищцата е предприела пресичане на платното за движение на различно от пешеходната пътека място, при което положение е трябвало да изчака автомобила да премине, за което е имала обективна възможност.

Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелски показанията, относно търпените от ищцата неимуществени вреди.

Свидетелят И. В. С.-зет на ищцата установява, че я видял след произшествието за първи път в Спешното отделение на болницата във Видин.

Установява, че от Спешното отделение качили ищцата в ортопедията, където отказали да я приемат, защото е много тежък случай. От болницата предоставили линейка, с която ищцата била транспортирана до УМБАЛСМ «Н.И.Пирогов» ЕАД гр.София. През цялото време ищцата имала много силни болки и на моменти ставала неконтактна. Около 20-тина дена била в Пирогов, след което три месеца в клиника по рехабилитация. След това отново била върната в Пирогов. Свидетелят установява, че ищцата била на легло три месеца, въпреки опитите на рехабилитатора. Възстановяването било много трудно и в момента ищцата е трудно подвижна. До тоалетна ходи с проходилка. Навън не може да излезе, дори да се разходи. Преди произшествието ищцата се справяла с всичко сама, обслужвала се сама. В момента се нуждае от постоянни грижи. Възстановяването и лечението продължават и до настоящия момент.