Решение № 1218 от 07.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1218 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110212604 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72 от ЗМВР.

Предмет на оспорване в настоящето производство е заповед за задържане на лице № 464зз353/25.06.2025 г. за задържане на жалбоподателя М. А. Б., съставена от ответника П. Д.

М. на длъжност „старши полицай“ в отдел „СПС“ при СДВР.

В подадената от адв. Л. Х. жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на заповедта за задържане и се моли за нейната отмяна. Изложени са доводи, че простото посочване на правната квалификация на твърдяното деяние по чл. 354а от НК не изпълва изискването за посочване на фактическо основание на задържането, защото липсват мотиви, изложени в заповедта. Жалбоподателят се позовава на практика на ЕСПЧ, като намира, че в случая жалбоподателят е бил подложен на произвол, доколкото не е установено задържането да преследва легитимна цел.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от своя упълномощен процесуален представител адв. Х., който поддържа жалбата. В пледоарията си адв. Х. моли за отмяна на заповедта за задържане като незаконосъобразна и немотивирана.

Изтъква, че по време на задържането му жалбоподателят не е разбрал каква е причината за задържането му. Намира, че задържането на жалбоподателя не отговаря и на целта на закона, доколкото той не е оказвал съпротива, съдействал е. Моли и за присъждане на заплатените разноски за адвокатска защита.

Ответникът по делото - П. Д. М. на длъжност „старши полицай“ в отдел „СПС“ при СДВР, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от юрисконсулт хх, която оспорва жалбата и претендира за потвърждаване на заповедта въз основа на изложените подробни доводи в писмени бележки. Моли и за присъждане на разноски за юрисконсултско 1 възнаграждение, като заявява, че не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След като се запозна с оспорената заповед за задържане и материалите по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

Около 03:00 ч. на 25.06.2025 г., ответникът по делото П. М. и негов колега от ОСПС, СДВР изпълнявали служебните си задължения в района на гр. София, Околовръстен път.

Техният патрулен автомобил бил изпреварен от автомобил Ауди, модел „РС6“ без поставени регистрационни номера, като след подаден звуков и светлинен сигнал, водачът му не отбил и не спрял, а ускорил. Същият автомобил бил спрян малко по-късно в района на ул. Бистришко шосе и водачът му бил установен като жалбоподателя М. А. Б. по представената му лична карта. Полицейските служители се усъмнили, че водачът на автомобила е под въздействието на алкохол или наркотични вещества, но той отказал да бъде изпробван с техническо средство. За това бил съставен АУАН на Б.. На въпроса дали в себе си държи забранени от закона вещества, жалбоподателят Б. заявил, че има малко наркотично вещество - кокаин, което се съгласил да предаде доброволно. Пристигналият на място като част от ДОГ разследващ полицай от 06 РУ СДВР изготвил протокол за доброволно предаване, чрез който Бонев предал полиетиленово пликче с веществото, като в протокола написал, че не дава обяснение. М. Б. бил задържан по ЗМВР в 03:20 часа, като първо бил отведен до ВМА, но той отказал да даде кръв за изследване, а след това бил отведен в сградата на 06 РУ СДВР.

С проведените разпити на двамата полицейски служители около 06:00 часа на същия ден било образувано и бързо производство № 1013/2025 г. по описа на 06 РУ, пр.пр. № 23666/2025 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал. 3 от НК – за това, че около 03:10 часа в хх без надлежно разрешително са държани високорискови наркотични вещества – кокаин, като случаят е маловажен.

В сградата на 06 РУ СДВР ответникът П. М. на длъжност „старши полицай“ в отдел „СПС“ при СДВР издал заповед за задържане с рег. № 464зз353/25.06.2025 г. за задържане на жалбоподателя М. А. Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР с посочено фактическо основание за задържането „във връзка с чл. 354а НК -притежание на НВ/“. Жалбоподателят подписал връчената му заповед. Б. бил освободен в 15:10 часа на същия ден.

Междувременно по делото като свидетели били разпитани полицейските служители, включително и ответника М., както и била назначена експертна справка на доброволно предаденото вещество от жалбоподателя, която установила при извършения капков анализ, че веществото реагира позитивно за кокаин и теглото му е 0.41 грама. Към момента на представяне на материалите от досъдебното производство на съда, жалбоподателят не бил привлечен към наказателна отговорност за това деяние.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК -заповед за задържане на лице, протокол за личен обиск, удостоверение от отдел "Човешки ресурси" – СДВР; както и преди всичко материалите по ДП № 1013/2025 г. по описа на 06 РУ, пр.пр. № 23666/2025 г. по описа на СРП, включително протокол за доброволно предаване, 3 бр. АУАН, експертна справка и др.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка 2 по начина, възприет от съда. От материалите по ДП, изготвени преди или по време на задържането на Б., се установява причината за неговото задържане, свързана с подозрението, че доброволно предаденото от него представлява вероятно наркотично вещество. Преди всичко съдът взе предвид протокола за доброволно предаване на предмета на разследваното престъпление, както и данните, че пред полицейските служители Б. е признал, че това е наркотично вещество – кокаин, което в последствие е потвърдено и от експертната справка.

От материалите от ДП не се установява по време на задържането на жалбоподателя да са извършвани процесуално-следствени действия с негово участие, включително и той да е разпитан като свидетел.

На 16.07.2025г. в СДВР била подадена жалбата срещу заповедта за задържане на Б. от адв. Х., като делото е образувано след предоставяне на административната преписка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.

149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество, същата е неоснователна.

В производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е въпросната заповед на полицейския орган, съдът следва да провери съществуването на петте основания за законосъобразност на оспорения административен акт - наличие на компетентност; спазване на изискуемата писмена форма; спазване на съответните административно-производствени правила при издаване на акта; спазване на материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат по аргумент от чл.146 от АПК. Липсата на който и да било от съответните реквизити прави съответния акт незаконосъобразен, а в някои тежки форми на порока - и нищожен.

Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, а именно полицейски орган в отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР, в рамките на неговата материална, темпорална и териториална компетентност, което се установява от представеното удостоверение от СДВР.

Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма и е подписана от лицето, посочено за неин автор, както и от задържания. Видно от заповедта, задържането на Б. е продължило от 03:20 часа до 15:10 часа на 25.06.2025 г., което е в рамките на максималния срок по ЗМВР.

Съдът също така намира, че заповедта за задържане на лице съдържа всички законови реквизити, като в нея е посочено правното основание за нейното издаване, а именно това по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Заповедта съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като при издаването й е спазена и разпоредбата на чл. 72, ал.2, т. 2 ЗМВР, изискващ посочване на фактическото основание за задържане на жалбоподателя Б..

Като материалното основание за издаването на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който предоставя правото на полицейските органи да задържат лица, за които има данни да са извършили престъпление. В заповедта е посочена правната квалификация на евентуално извършеното престъпление по чл. 354а от НК, без да се посочи съответната алинея на текста. А като описание на фактическото основание за задържането е посочено „притежание на Н.В.“. Съдът намира, че в случая това е достатъчно, 3 за да осигури възможността на лицето да разбере основанието за задържането си, като в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по сходни случаи с подобно описание на деянието – напр. Решение № 8841 от 13.03.2025 г. по дело № 6420/2024 г. на Административен съд - София-Град, ІІІ касационен състав и Решение № 11455 от 03.04.2025 г. по дело № 170/2025 г. на Административен съд - София-Град, VІ касационен състав.

Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел да прекрати противоправното деяние или да съдейства за разкриването на престъпление, вероятно извършено от лицето. При налагането й административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Заповедите, постановени по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са актове, за постановяването на които е достатъчно да има данни за поведение на лице, което да осъществява на пръв поглед признаците на престъпление. В случая, към момента на задържането, за полицейския орган са съществували достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 или ал. 5 от НК – държане на наркотично вещество, което е било доброволно предадено от задържания. Именно поради това и по реда на чл. 212, ал. 2 НПК е било образувано и бързо наказателно производство. Полицейският служител не е могъл, а и не е бил длъжен незабавно, преди задържането на лицето да измери теглото на веществото и по някакъв начин да установи конкретния му вид, или предходната съдимост на дееца, което се отразява и на обществената опасност на деянието, свързано с държане на наркотични вещества, а оттам и на неговата правна квалификация.

С оглед спецификите при издаване на заповеди за задържане на лица в условията на незабавност, не може да се очаква или изисква посочване на всички признаци на евентуално престъпно деяние, както например в постановлението за привличане към наказателна отговорност или обвинителния акт. Поради бланкетния характер на заповедта за задържане и условията на незабавност, в които се съставя, не се очаква в нея да се изписва цялата установена фактическа обстановка, каквито изисквания поставя наказателния процес.

Достатъчно е да се установи, че в случая са били събрани данни, че лицето е извършило престъпление, като същото бъде описано със своите основни характеристики. Понятията „данни за извършване на престъпление” по ЗМВР и „достатъчно данни” по смисъла на чл.207 от НПК имат различно съдържание и законът при издаване на заповед за задържане на лице не поставя изискване вината му да е несъмнено доказана по предвидения в НПК ред. Стандартът относно преценката за наличието на достатъчно пълно и ясно описание на фактическите и правни основания за задържането по ЗМВР, е зададен в Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България, което приема, че обоснованото подозрение, че лицето е извършило престъпление, което е основание за задържането му, не може да бъде общо и абстрактно. Именно поради това е необходимо в заповедта за задържане да се посочат конкретни данни, свързани с твърдяното престъпление.

В случая, съдът намира, че описаното в заповедта за задържане от фактическа и правна страна е достатъчно за осигуряване на правото на задържания да разбере каква е причината за задържането му, а именно подозрение за извършено престъпление, свързано с притежание на наркотични вещества. Съдът счита, че използването на съкращението Н.В. в комбинация с относимия текст от НК, не е довело до неяснота за задържания, който сам е признал, че държи в себе си наркотично вещество, посочил е конкретния му вид - кокаин и го е предал доброволно на полицейските служители.