Решение № 21624 от 26.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21624 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110127108 по описа за 2025 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от С. П. М., ЕГН ********** срещу „..“ ООД, ЕИК ..., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 1 203,75 лева (хиляда двеста и три лева и 75 стотинки), представляваща главница за неизплатено трудово възнаграждение, представляващо остатък от бонус за 2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2025 г. до изплащане на вземането и сумата 17,77 лева (седемнадесет лева и 77 стотинки), представляваща лихва за период от 06.01.2025 г. до 13.02.2025 г. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 9237/2025 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен иск.

Ищецът поддържа, че е бил в трудово правоотношение с ответника по трудов договор от 21.08.2023 г., което е било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 08.01.2025 г. Твърди, че с предложението за работа, предхождащо трудовия договор, ответникът се е задължил да изплати на ищеца бонус в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение заедно с 12-та заплата. Счита, че поетото задължение не е изменено с трудовия договор. Вместо пълния обещан бонус ответникът заплатил единствено половината, а именно – 1203,75 лв., поради което ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че „..“ ООД, ЕИК ... дължи на С. П. М., ЕГН ********** сумата от 1 203,75 лева (хиляда двеста и 1 три лева и 75 стотинки), представляваща главница за неизплатено трудово възнаграждение, представляващо остатък от бонус за 2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2025 г. до изплащане на вземането и сумата 17,77 лева (седемнадесет лева и 77 стотинки), представляваща лихва за период от 06.01.2025 г. до 13.02.2025 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че ищцата основава претенцията си на предложение за работа, което не представлява договор, вкл. трудов, и не обвързва работодателя. Счита, че работодателят не е поемал задължение за изплащането на посочения бонус с трудовия договор, който освен това следва по време предложението за работа.

Посоченото допълнително възнаграждение не фигурира и в Правилата за структурата и организацията на работната заплата, с които ищцата се е запознала и е подписала в първите дни на трудовото правоотношение. В тези правила, както и в индивидуалния договор на ищцата този бонус фигурира като незадължителен и изплащан по усмотрение на работодателя за постигнати резултати. Накрая твърди, че бонуси на ищцата са били изплатени и то в по-голям от претендирания от нея размер.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 422 ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ и чл. 86 ЗЗД.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

С оглед становището на ответника с доклада по делото съдът е приел за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е възникнало трудово правоотношение с Трудов договор от 21.08.2023 г., което е било прекратено по инициатива ищцата на основание чл.

326, ал. 1 КТ, считано от 08.01.2025 г.

С протоколно определение от 12.11.2025 г. съдът е прекратил производството по делото по иска за главница за разликата над сумата от 1 003.12 лв. до пълния предявен размер от 1 203.75 лв., поради отказ от иска по реда на чл. 233 от ГПК.

Видно от предложение за работа в „..“ ООД до ищцата С. П. М., подписано от мениджър Човешки ресурси, без поставена дата и неподписано от ищцата, на последната била предложена работа на позиция MES администратор в отдел Дигитални технологии на постоянен трудов договор със срок на изпитване 6 месеца. Работното време е 8-часов ненормиран работен ден при брутно трудово възнаграждение 4 500 лв. месечно и нетно възнаграждение при пълен отработен месец 3 628 лв. Бонусите са предвидени за всяка завършена ключова фаза на проект MES в „..“ ООД – 30% от брутно 2 трудово възнаграждение, като проекта е със срок 2 години, ще протече на два етапа, като всеки етап включва 2 ключови фази, както и бонус в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение, платимо заедно с 12-та заплата.

По делото е представен трудов договор № 74/21.08.2023 г., от който се установява, че на посочената дата между ответника „..“ ООД, в качеството на работодател и ищеца С. П. М., в качеството й на служител е сключен трудов договор, по силата на който ответникът се е задължил според раздел общи условия да предоставя работна сила в предприятието на ищеца, заемайки длъжност приложен администратор MES в отдел Дигитални технологии на безсрочен трудов договор със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, считано от 21.08.2023 г. Работното време е определено като 8часов ненормиран работен ден при брутно трудово възнаграждение 4 500 лв. месечно. Според чл. 4.2 елементи на възнаграждението с променлив характер са бонуси за постигнати резултати, които работодателят може да изплаща.

Уговорени са и допълнителни възнаграждения за признат професионален опит – 0.6% от основното месечно трудово възнаграждение за всяка година професионален опит и за придобит трудов стаж и професионален опит – 0.8% за всяка година професионален трудов стаж при настоящия работодател.

Впоследствие на 01.03.2024 г. между страните било подписано предложение за промяна на постоянното брутно трудово възнаграждение от 4 500 лв. на 4 815 лв. и нетно възнаграждение – от 3 628 лв. на 3 868 лв. На същата дата е подписано и допълнително споразумение № 1 към трудов договор № 74/21.08.2023 г. в посочения смисъл. В чл. 4.2, уреждащ въпроса за елементите с променлив характер на възнаграждението, а именно бонусите, страните са уговорили, че бонусите са платими за постигнати резултати.

Видно от представен от ищцата фиш за заплата за м.07.2024 г. на същата и е била изплатена премия в размер на 1 404.38 лв., а според представени от ответника фишове за заплата – 1 350 лв. премия, платена за м.02.2024 г. и 1 445 лв. премия, платена за м. 03.2024 г. Към фишовете за заплата са приложени и три броя потвърждения за плащане на сумите от ПроКредит банк АД, като общия размер на платените премии за 2024 г. е 4 199.38 лв.

По делото е представен Правилник за структура и организация на работната заплата в ответното дружество „..“ ООД, връчен на ищцата С. П. М. на 05.09.2023 г. Бонусите са предвидени в чл. 6.1.4 като същите са три вида – 1. Месечен бонус, който се определя на база предварително дефинирани критерий за оценка на представянето на служителите; 2. Годишен бонус – в зависимост от достигнатите финансови резултати на дружеството за текущата година, определен по преценка на ръководството; 3. Допълнителни бонуси – индивидуални бонуси за свършена работа на отделни служители, определени по преценка на работодателя. За изплатените по преценка на работодателя във връзка с постигнати добри резултати са представени заповеди № 39/22.12.2023 г. и № 36/17.12.2024 г.

Между страните не е налице спор и че трудовото правоотношение 3 между тях е било прекратено по инициатива на ищцата на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 08.01.2025 г.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съществуването в полза на ищеца на паричното вземане, предмет на исковата претенция, е обусловено от установяване наличието на възникнало между страните правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор. Според разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ предвижда, че работодателят е длъжен в установените срокове да изплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

В случая съдът приема, че по делото се установи сключването на процесния трудов договор, а именно № 74/21.08.2023 г., от който се установява, че на посочената дата между ответника „..“ ООД, в качеството на работодател и ищеца С. П. М., в качеството й на служител е сключен трудов договор, по силата на който ответникът се е задължил според раздел общи условия да предоставя работна сила в предприятието на ищеца, заемайки длъжност приложен администратор MES в отдел Дигитални технологии на безсрочен трудов договор със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, считано от 21.08.2023 г. Работното време е определено като 8часов ненормиран работен ден при брутно трудово възнаграждение 4 500 лв. месечно. Според чл. 4.2 елементи на възнаграждението с променлив характер са бонуси за постигнати резултати, които работодателят може да изплаща.

Уговорени са и допълнителни възнаграждения за признат професионален опит – 0.6% от основното месечно трудово възнаграждение за всяка година професионален опит и за придобит трудов стаж и професионален опит – 0.8% за всяка година професионален трудов стаж при настоящия работодател.

Претенцията на ищцата се основава на предвиден в предложение за работа в „..“ ООД до ищцата С. П. М., подписано от мениджър Човешки ресурси бонус в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение, платимо заедно с 12-та заплата, като счита, че същото предложение е станало част от сключения трудов договор между страните. Позовава се и на съдебна практика по сходен казус – решение № 449 от 04.07.2024 г. на ВКС по гр.д. № 2186/2023 г., IV ГО. Съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна, по следните съображения.

На първо място съдът намира, че по делото няма данни кога е изпратено предложението да ищцата и респ. дали и кога е прието, още повече същото е неподписано от последната. В тази насока следва да се има предвид и че предложението е подписано от мениджър човешки ресурси, като за последния не се събраха данни, от които да се направи извод, че валидно представлява работодателя, респ. че предложението го обвързва. Затова съдът намира и че в 4 случая е неприложима съдебната практика на ВКС, на която се позовава ищцата, тъй като в разгледания от ВКС казус е било налице предложение за сключване на трудов договор от работника и последващ акт на работодателя, от който недвусмислено става ясно, че предложението е прието, което е дало повод на съда да постанови, че предложението и приемането му по правилата на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД може и да не са в един правен акт, като е достатъчно съвпадането на волеизявленията на страните. Тази теза и настоящия съдебен състав споделя изцяло, но по настоящото дело е налице подписан и от двете страни трудов договор № 74/21.08.2023 г., след който е започнало полагането на труд от страна на служителя. Следва да се има предвид и че в предложението липсват част от реквизитите на трудовия договор, предвидени по чл. 66, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, а именно мястото на работата, датата на сключването му и началото на неговото изпълнение.

На следващо място видно от съдържанието на чл. 4.2 от трудовия договор, уреждащ въпроса за бонусите, а именно по преценка на работодателя за постигнати резултати, не възпроизвежда чл. 4.2 от предложението за работа, предвиждащо за всяка завършена ключова фаза на проект MES в „..“ ООД – 30% от брутно трудово възнаграждение, като проекта е със срок 2 години, ще протече на два етапа, като всеки етап включва 2 ключови фази, както и бонус в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение, платимо заедно с 12-та заплата. В тази насока съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата, че предвидените в предложението за работа бонуси не са отменени изрично в сключения трудов договор и уговорката е обвързваща страните, тъй като преуреждането на въпроса за бонусите по различен начин в трудовия договор ясно изразява волята на страните по него и не е необходима изрична отмяна на текстовете от предложението за работа. В подписаното на 01.03.2024 г. между страните допълнително споразумение № 1 към трудов договор № 74/21.08.2023 г. в чл. 4.2 отново са се споразумели, че бонусите се изплащат за постигнати резултати.