Решение № 1065 от 18.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1065 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20251100501015 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ищеца Х. Т. И., чрез пълномощника адв. С. И., срещу решение №22006/04.12.2024г., постановено по гр.д.

№68496/2023г. по описа на СРС, 78 състав, с което е отхвърлен предявения от Х. Т. И. срещу Административен съд София – град иск по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 9779 лева, причинени поради извършени от ответника действия, представляващи „дискриминация“, „тормоз“ и „преследване“ по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр. и по пар.1, т.1 и т.3 от ДР на ЗЗДискр., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост и е направено искане да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

1

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Административен съд София – град. С молба от 04.02.2026г. въззиваемата страна оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл.

4, ал. 1 от ЗЗД, или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Всяко 2 физическо лице, чиито права са нарушени въз основа на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, може да ги защити, като предяви иск срещу дискриминиращия.

С разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр изрично е уредена доказателствената тежест в производството за защита срещу дискриминация. Съгласно цитирания законов текст, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. В случай, че същият успее да докаже фактите, законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено, и да обори твърденията на ищеца. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на предявената претенция (в този смисъл Решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 587/2009 г., ГК, ВКС, ІІІ Г. О.).

Следва да се отбележи, че по исковете по чл. 71 от ЗЗДискр не е достатъчно да се установи само неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че същото е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между тях.

В обобщение, в тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които твърди, че е подложен на дискриминация и неравно третиране.

Според чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, пряка дискриминация е всяко понеблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства въз основа на признак, посочен в ал. 1 на същата разпоредба или в друг закон, или международен договор, по който Република България е страна. Неблагоприятното третиране, съгласно легалната дефиниция, е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.

За да може да се приеме наличие на пряка дискриминация, следва преди всичко да бъде установено дали лицето е третирано по-неблагоприятно, 3 отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Липсва дефиниция за това кои обстоятелства могат да бъдат сравнявани и кога е налице сходство, поради което следва да се изхожда от установената в закона регламентация на обществените отношения.

Съобразно установената практика на ВКС от значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващият недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания.

В конкретния случай не се установи наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат спрямо ищеца при разглеждане на адм. дело №9972/2023г. на АССГ. Настоящата съдебна инстанция приема, че ищецът не е доказал наличието на факти, от които може да се направи безспорен извод, че е налице дискриминация - пряка или непряка по някой от критериите, изложени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съобразно разпоредбата на чл.142б от АПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Дадените на ищеца указания за представяне на пълномощно са в изпълнение именно на задължението на съда, предвидено в цитираната разпоредба, да следи за надлежното извършване на процесуалните действия и процесуалната легитимация на страните. Така дадените указания на страната не представляват „дискриминация“, „тормоз“ и „преследване“, а правилността на актовете на съда се преценява единствено в рамките на инстанционния контрол.

Поради изложеното въззивната инстанция приема, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява да е осъществен спрямо ищеца акт на дискриминация при разглеждане на адм. дело №9972/2023г. на АССГ. Предявеният иск е неоснователен и решението на първоинстанционния съд, с което същият е отхвърлен, е правилно.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №22006/04.12.2024г., постановено по гр.д.

№68496/2023г. по описа на СРС, 78 състав.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5