Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260600 от 21.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1971/2020
Вид
Решение № 260600
Подписан
21.11.2024
Състав
РАДОСТ КРАСИМИРОВА БОШНАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 430 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 21.11.2024 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТ БОШНАКОВА при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1971 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът

Ц.Д.З. навежда следните обстоятелства за обосноваване на искането: сключен с ответника договор за кредит за покупка на недвижим имот от 05.09.2008 г. за сумата от 212553 лева при годишна лихва от 5.9 % и срок на погасяване 336 месеца при месечна вноска в размер на 1294.09 лева, който е типов и без възможност да влияе върху съдържанието на клаузите му; усвояване на заетата сума по договора на 17.10.2008 г.; задължаване на сметката му от банката с размер на погасителни вноски по-високи от уговорените по договора и предоставения му погасителен план, който размер на задължаване към м. януари възлизал на 2507.95 лева и бил резултат от валутни разлики между швейцарския франк и българския лев; за периода 17.01.2015 г. – 25.02.2019 г. банката се обогатила неоснователно със сумата 32449.50 лева (съгласно направеното оттегляне за разликата от първоначално предявения размер на иска в размер от 32613.37 лева до 32449.50 лева, допуснато на основание чл. 214 от ГПК като изменение на исковата претенция с протоколно определение от 04.10.2023 г.), представляваща недължимо платени валутни разлики по кредита, обоснована и от нищожността на клаузата по чл. 6, ал. 2 от сключения между страните договора за кредит от 05.09.2008 г. като неравноправна поради противоречието й с чл. 143 от ЗЗП, спорът относно валидността на която е била предмет на разглеждане и по който е постановено решение по гр. дело № 7942/2019 г. на СГС, ГО, IV-Г състав. Претендира тази сума, заедно със законната лихва от подаването на ИМ и сумата 8642.56 лева (съгласно увеличението на иска, допуснато на основание чл. 214 от ГПК с протоколно определение от 04.10.2023 г.) - обезщетение за забава за периода от 14.02.2017 г. до завеждане на делото на 14.02.2020 г.

Ответникът

„Ю.Б.“ АД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че: сключеният между страните договор за кредит е валиден и не представлява потребителски по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което и не се ползва от потребителска защита; плащанията за погасяване на месечните вноски са извършвани преимуществено на каса от кредитополучателя, който е имал възможност да се запознае със съдържанието на договора и клаузите на същия, сключен в предоставяне на заемни средства в швейцарски франкове, каквото е искането на ищеца като кредитополучател; недължимост на претендираните суми, заплатени от ищеца въз основа на сключения договор помежду им и постигнатите с него валидни уговорки. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от представения договор за кредит и приложение № 1 към него се установява сключването на договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 38199 от 05.09.2008 г., по силата на който ответникът “Ю.Б.“ АД (с предишно наименование “Юробанк и Еф Джи България“ АД) се е задължил да предостави на ищеца Ц.Д.З. кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 212553 лева, по курс “купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД. Предоставянето на паричната сума е уговорено да бъде извършено в деня на усвояване на кредита както следва: равностойността в швейцарски франкове на 30000 лева, по курс “купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 182553 лева по курс “купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита - за други плащания.

За погасяване на кредита е предвиден срок от 336 месеца, считано от датата на усвояването му. Към приложение № 1 от договора за кредит, представляващо неразделна част от него, е посочен приложимият към същата дата курс “купува“ за швейцарския франк на банката към лева 1.2531, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове – 169622 швейцарски франка. В чл. 2 от договора е предвидено, че разрешеният кредит се усвоява на траншове съгласно изискванията за усвояване по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, като съгласно ал.

2 на същия член срокът за усвояване на суми по кредита е 24 месеца, считано от датата на подписване на споразумението. В чл. 2, ал. 3 от договора страните са се съгласили, че усвоеният кредит в швейцарски франкове в посочената по договора сметка се превалутира служебно от банката в лева по търговския курс “купува“ на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута – български лева.

Съгласно чл. 3 от договора за кредит за предоставената парична сума кредитополучателят дължи заплащане на годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0.9 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е бил в размер на 5 процента. В ал. 3 на чл. 2 от договора е предвидено още и че усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс “купува“ на банката за съответната валута в деня на усвояването.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора погасяването на кредита е предвидено да бъде извършвано на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно представен погасителен план, неразделна част от договора за кредит. В чл. 6, ал. 2 от договора е предвидено също така и че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по посочената сметка, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс “продава“ на Юробанк и Еф Джи България“ АД за швейцарския франк към лева/евро.

Съгласно чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от договора кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му в швейцарски франкове кредит съответно в лева или евро по обявения курс “купува“ на банката за швейцарски франкове към датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита, като в чл. 22 е посочено, че за целите на договора понятието “превалутиране“ следва да се разбира като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което трябва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.

В чл. 23, ал. 1 от договора се съдържа декларация на кредитополучателя, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев или евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора може да има за последица, включително в случаите на чл.

6, ал. 2, повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро или лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.

По делото не е спорно, че на 17.10.2008 г. пълният размер на кредита е усвоен. Установява се, че кредитополучателят Ц.З. е отправил искане със средства от предоставения му кредит в размер на 164622 швейцарски франка да бъде заверена сметката му в лева, както и искане за превалутиране на предоставената му сума.

Представени са извлечения от банковата сметка, по която се обслужва кредитът, генерирано от клиентската сметка за електронно банкиране на ответника, от които се установяват извършвани от него плащания по процесния договор за кредит.

За обосноваване липсата на качеството “потребител“ на ищеца Ц.Д.З. като страна по договора за кредит са представени писмени доказателствени средства, от които се установява, че ищецът е страна в лично качество по предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти. Представени са и актове, удостоверяващи извършвани от ищеца Ц.Д.З. сделки с предмет недвижими имоти, както и споразумения, сключени от името на представлявана от него кооперация.

По делото е представено и влязло в сила решение № 2689 от 29.04.2020 г. по гр. дело № 7942/2019 г. на СГС, ГО, IV-Г състав, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е признато за установено, че клаузата на чл. 6, ал.

2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 38119 от 05.09.2008 г. е нищожна и “Ю.Б.“ АД е осъдено да заплати на Ц.Д.З. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 сумата 10102.99 лева, подлежаща на връщане като недължимо платена за периода от 17.11.2008 г. до 17.03.2012 г. поради валутна разлика между швейцарски франк и българския лев, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.05.2012 г., до окончателното й изплащане.

С молба, подадена от ищеца Ц.З. до ответника „Ю.Б.“ АД кредитополучателят е направил искане да му бъде предоставена информация за изплатените от него вноски по договора за кредит и за наличието на разлика между първоначално договорените вноски и реално погасените такива. Представена е също и покана до ответника от 17.04.2017 г. във връзка с процесния договор за кредит, с която ищецът е поискал да бъде преустановено начисляването му на „такса за администриране на просрочен кредит“, както и да му бъдат възстановени недължимо удържаните в тази връзка суми.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изводите на което като обективно и компетентно дадени и направени въз основа на приложените по делото документи (сред които преводни нареждания и извлечения от банкова сметка *** Ц.З.) съдът възприема за достоверни. От заключението се установява, че сумата, която банката е събрала под формата на валутни разлики, за периода от 17.01.2015 г. до 25.02.2019 г., представляваща разликата между стойността в лева на платените вноски по курс на швейцарския франк към датата на плащане и стойността в лева на платените вноски по курс на швейцарския франк към датата на преизчисляване на кредита от банката от лева в швейцарски франкове е в размер на 32449.50 лева. Законната лихва върху разликата от така събраните суми, изчислена за периода от 14.02.2017 г. до датата на исковата молба – 02.07.2020 г., върху сумите, събрани от 17.01.2015 г. до 14.02.2017 г., и върху сумите, събрани след 14.02.2017 г., считано от датата на всяко недължимо плащане до датата на исковата молба – 02.07.2020 г., са общо в размер на 8642.56 лева.

Установява се още и че в деня на усвояване на процесния кредит – 17.10.2008 г., банката е заверила банковата сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове със сумата от 169622 швейцарски франка (CHF), като с отпуснатия кредит е погасена еднократна такса за управление на кредита в размер на 2120.28 CHF и застраховка в размер на 64.19 CHF, а сумата от 169622 CHF е купена от банката срещу сумата от 212553 лева.

Кредитът е усвоен като на 17.10.2008 г. кредитополучателят е получил на каса сумата от 180000 лева по бордеро № 257062 от 17.10.2008 г., извършен е превод на 20.10.2017 г. по сметка на “Карат груп“ ООД в “ОББ“ АД на сумата 30000 лева и е прехвърлена на 23.10.2008 г. сумата от 2557.17 лева по банковата сметка на кредитополучателя Ц.Д.З.. Според експертното заключение банковата сметка е блокирана за извършване на уговорените в чл. 1 и чл. 2 от договора за кредит операции по отпускане и усвояване на кредита, като след операциите по кредита няма ограничения за ползването на разплащателната сметка в швейцарски франкове.