Определение № 2964 от 23.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2964 гр. Пловдив, 22.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20225300503100 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх.№ 270635/20.09.2022 г. от Д. Н. М., ЕГН **********, А. К. М., ЕГН **********, „Лион инвест груп“АД, ЕИК 201264898 и „Бене консулт“ЕООД, ЕИК 200225198, против разпореждане № 267564/22.07.2022 г., постановено по ч. г. д. № 14164/2015 г. по описа на РС Пловдив за издаване на изпълнителен лист.

С жалбата са релевирани подробни съображения за допуснати процесуални нарушения при извършената от съда проверка преди издаване на изпълнителен лист, довели до незаконосъобразност и неправилност на атакуваното разпореждане, като изпълнителният лист е издаден на неотносимо, неправилно и нередовно изпълнително основание. Изложено е оплакване, че е недопустимо заповедният съд да издаде втори по ред изпълнителен лист, какъвто е настоящият от 26.07.2022 г., на основание същата заповед за незабавно изпълнение № 7928/04.11.2015 г., тъй като разпореждането, с което е допуснато незабавното изпълнение е отменено, а издаденият въз основа на тази заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист от 06.11.2015 г. обезсилен с определение № 987/04.05.2016 г. по ч.г.д.№ 1058/2016 г. на ОС Пловдив. Сочи се също, че съдът не е установил наличието на редовно от външна страна изпълнително основание, което удостоверява изпълняемо право, като в последния случай в изпълнителния лист от 26.07.2022 г. е следвало да се посочи относимата разпоредба на чл. 404, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 416 от ГПК, а не извършеното посочване на чл. 417 от ГПК, вр. с чл. 418 от ГПК и присъстващото отбелязване, че „заповедта подлежи на 1 незабавно изпълнение“, което се счита за недопустимо и неприложимо в случая.

Излагат се съображения и за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, поради липса на надлежна представителна власт на процесуалния представител на молителя „УникредитБулбанк“АД да подаде сезиращата молба от 21.07.2022 г. и получи изпълнителния лист. В тази връзка се сочи, че заповедният съд не е изискал потвърждаване на представителната власт на пълномощника на банката от новите легитимни представители, доколкото по делото не е представено пълномощно за същия. Отправено е искане обжалваното разпореждане да бъде отменено, а издаденият въз основа на него изпълнителен лист – обезсилен.

Насрещната страна „УникредитБулбанк“АД не частната жалба. взема становище по

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството по ч. г. д. № 14164/2015 г. по описа на РС Пловдив е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „УникредитБулбанк“АД против Д. Н. М., А. К. М., „Лион инвест груп“АД и „Бене консулт“ЕООД за следните вземания: сумата 319 700 лева (триста и деветнадесет хиляди и седемстотин лева) – предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва от 30.10.2015г. до окончателното плащане; сумата 51 800,36 лева (петдесет и един хиляди и осемстотин лева и 36 ст.) – договорна лихва за периода от 25.02.2015г. до 29.10.2015г., дължими по договор за банков кредит от 20.08.2012г. и анексите към него; както и разноски по делото за държавна такса в размер 7 430,01 лева и адвокатско възнаграждение в размер 7 323,01 лева.

Искането е уважено и за посочените вземания солидарно срещу длъжниците е издадена заповед № 7928/04.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, а въз основа на нея и изпълнителен лист от 06.11.2015 г.

С определение № 987/04.05.2016 г. по в.ч.г.д.№ 1058/2016 г. по жалба на длъжниците, разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 7928/04.11.2015 г. е отменено, а издаденият изпълнителен лист от 06.11.2015 г. обезсилен, като с оглед на постъпилите заедно с жалбата възражения по чл. 414 от ГПК, с разпореждане № 19599/17.03.2016 г. на заповедния съд до заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането по заповедта. Последвалото в тази връзка производство по реда на чл. 422 от ГПК по т.д.№ 270/2016 г. на ОС Пловдив е приключило с определение № 60357/11.06.2021 г. по т.д.№ 867/2020 г., 1-во т.о. на 2

ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 371/05.12.2019 г. по в.т.д.№ 464/2019 г. на АС Пловдив. С решението на АС Пловдив е потвърдено решение № 263/14.05.2019 г. по т.д.№ 270/2016 г. на ОС Пловдив в частите, с които на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че „Лион инвест груп“АД, А. К.

М., „Бене консулт“ЕООД и Д. Н. М., дължат и следва да заплатят солидарно на „УникредитБулбанк“АД сумите: 319 700 лева, дължима главница по договор за банков инвестиционен кредит № 8/20.08.2012 г., Анекс № 1/25.10.2013 г., Анекс № 2/18.02.2014 г., Анекс № 3/11.11.2014 г. към договора, ведно със законната лихва върху нея от 21.08.2017 г. до окончателното й изплащане; 44 655, 35 лева, дължима и незаплатена договорна лихва по същия договор и анексите към него за периода от 25.02.2015 г. до 29.10.2015 г. и „Лион инвест груп“АД, А. К. М., „Бене консулт“ЕООД и Д. Н. М. са осъдени да заплатят на „УникредитБулбанк“АД направените в първоинстанционното производство съдебни и деловодни разноски в размер на 36 281, 55 лева. Първоинстанционното решение е отменено за сумата от 7145, 03 лева, съставляваща дължима и незаплатена договорна лихва по същия договор и анексите към нето за периода от 25.02.2015 г. до 29.10.2015 г., равняваща се на разликата между претендираните 51 800, 36 лева и дължимите 44 655, 35 лева и вместо това са отхвърлени като неоснователни исковете в тази част. Първоинстанционното решение е отменено и в частта, с която е признато за установено, че „Лион инвест груп“АД, А. К.

М., „Бене консулт“ЕООД и Д. Н. М., дължат и следва да заплатят солидарно на „УникредитБулбанк“АД, законна лихва върху 319 700 лева, дължима главница по същия договор и анексите към него за времето от 30.10.2015 г. до 20.08.2017 г. и вместо това е признато за установено, че се дължи и следва да се плати законната лихва върху дължимата главница по същия договор и анексите към него за времето от 30.10.2015 до 20.08.2017 г. начислена по следния начин: 30.10.2015-25.11.2014 г. върху 4 500 лв.;

25.11.2015-25.12. 2015 г. върху 5 000 лв.; 25.12.2015-25.01.2016 г. върху 5 500 лв.;

25.01.2016-25.02. 2016 г. върху 7 500 лв.; 25.02.2016-25.03. 2016 г. върху 9 500 лв.;

25.03. 2016-25.04. 2016 г. върху 11 500 лв.; 25.04. 2016-25.05. 2016 г. върху 13 500 лв.;

5.05. 2016-25.06. 2016 г. върху 15 500 лв.; 25.06. 2016-25.07. 2016 г. върху 17 500 лв.;

25.07.2016-25.08.2016 г. върху 19 500 лв.; 25.08.2016-25.09.2016 г. върху 21 500 лв.;

25.09.2016-25.10.2016 г. върху 22 500лв.; 25.10.2016-25.11.2016 г. върху 24 500 лв.;

25.11.2016-25.12.2016 г. върху 26 500 лв.; 25.12.2016-25.01.2017 г. върху 29 500 лв.;

25.01. 2017 -25.02. 2016 г. върху 32 500 лв.; 25.02.2016-25.03. 2017 г. върху 35 500 лв.;

25.03. 2017 -25.04. 2017 г. върху 38 500 лв.; 25.04. 2017 -25.05. 2017 г. върху 41 500 лв.;

25.05. 2017 -25.06. 2017 г. върху 44 500лв.; 25.06. 2017 -25.07. 2017 г. върху 47 500 лв.;

25.07. 2017 -20.08.2017 г. върху 50 500 лв. Първоинстанционното решение е отменено и в частта, с която „Лион инвест груп“АД, А. К. М., „Бене консулт“ЕООД и Д. Н. М. са осъдени да заплатят на „УникредитБулбанк“АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 711, 49 лева, както и обезсилено в частта, с която е признато 3 за установено, че същите дължат и следва да заплатят солидарно на „УникредитБулбанк“АД законна лихва върху главницата за периода от 25.02.2015 г. до 29.10.2015 г. и 7430, 01 лева, направени разноски по ч.г.д. № 14164/2015 г. по описа на ПРС за заплатена държавна такса и 7323, 01 лева за адвокатско възнаграждение, като „Лион инвест груп“АД, А. К. М., „Бене консулт“ЕООД и Д. Н. М. са осъдени да заплатят на „УникредитБулбанк“АД по съразмерност разноски от 14 442,80 лева - по ч.г.д. № 14164/2015 г. по описа на ПРС, а съответно „УникредитБулбанк“АД да им заплати 157,33 лева разноски за две съдебни инстанции, както и 10,00 лева на „Лион инвест груп“АД за адвокат пред първата инстанция и на адвокат Стойка М. 2749,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ПОС и ПАС на А. К. М. и Д. Н. М..

С обжалваното сега разпореждане № 267564/22.07.2022 г. е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на „УникредитБулбанк“АД въз основа на влязлата в сила заповед за сумите, посочени в приложения към делото заверен препис от решение № 263/14.05.2019 г., постановено по т.д.№ 270/2016 г. на ОС Пловдив, служебно изготвен, съгласно съпроводително писмо изх.№ 70510/24.09.2021 г. на ОС Пловдив:

Обжалваното разпореждане е правилно.

Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл. 404, т. 1 от ГПК изпълнителни основания е регламентирано в чл. 405- 408 от ГПК.

Дължимата проверка е относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание.

Последицата от отмененото разпореждане за незабавно изпълнение е, че издадената заповед по чл. 417 от ГПК вече не подлежи на незабавно изпълнение до влизане в сила на решението по иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение не води до обезсилване на самата заповед за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В този смисъл са решение № 141/ 06.11.2014 г. по т. д. № 2706/2013г., 1-во т.о. на ВКС и определение № 60509/22.06.2021г. по г.д.№ 1075/2021 г., 4-то г.о. на ВКС. В посоченото решение е прието, че с решението по установителния иск по чл. 422 от ГПК се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземане, но с изпълнителна сила се ползва издадената заповед за изпълнение. Ако с решението по иска бъде признато съществуването на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила и вземането подлежи на изпълнение, като изпълнителните действия продължават, без да се издава нов изпълнителен лист. Ако с решението искът бъде отхвърлен, при издадена по реда на чл. 417 от ГПК заповед, изпълнението се прекратява съгласно чл. 422, ал. 3 от ГПК, без да е необходимо обезсилване на издадената заповед за изпълнение и 4 изпълнителния лист – т. 13 на тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Следователно изпълнителното основание, въз основа на което следва да бъде издаден изпълнителен лист в процесния случай е вече издадената заповед № 7928/04.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК. Именно заповедта се ползва с изпълнителна сила, а не решението, постановено в производството по чл. 422 от ГПК, което има установително действие, но не и изпълнителна сила, тъй като диспозитивът му е установителен, а не осъдителен.

В настоящия случай това е сторено и изпълнителен лист №

261150/26.07.2022 г. е издаден въз основа на заповед № 7928/04.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч. г. д. № 14164/2015 г. по описа на РС Пловдив, след нейното влизане в сила и при зачитане пределите на силата на пресъдено нещо на решение № 263/14.05.2019 г. по т.д.№ 270/2016 г. на ОС Пловдив, влязло в сила на 15.09.2021 г.

Останалите доводи в жалбата, както и обективираните в молба вх.№ 34026/20.12.2022 г. искания на жалбоподателите, касаещи окомплектоване на ч.г.д.№ 14164/2015 г. на РС Пловдив и истинността на документите, които притежава другата страна и са използвани по изпълнителното дело, са неотносими към предметния обхват на извършената в настоящото производство проверка за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е издаден изпълнителният лист.