Определение № 1438 от 06.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1438 гр. Благоевград, 06.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20261200501048 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“, ЕИК 130823243, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Сердика“, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №110, против разпореждане №5027/03.08.2026г на РСБлагоевград по ч.гр.д.№1886/26г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр.осн.чл.413, ал.2 вр. с чл.418, ал.5 ГПК.

С атакувания акт е отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника К. М. Д. за следните суми: 810, 96 евро – главница, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 КТ и 12, 12 евро – главница, представляваща здравна осигуровка за служител за месец септември 2025г, ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане.

Недоволен от разпореждането е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настоява за неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

1

От материалите по делото се установи, че действително жалбоподателят е поискал издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника К. М.

Д. за подробно описаните суми. Не се спори, че така подаденото заявление е депозирано на хартиен носител, а не по електронен път.

С разпореждане №4889/28.07.2026г на РС-Благоевград е оставено без движение заявлението и е указано на заявителя в тридневен срок от съобщаването да подаде заявлението чрез електронния формуляр, достъпен в ЕПЕП, доколкото заявителят НКЖИ представлява държавно учреждение и на основание чл.410, ал.5 ГПК следва да подаде заявлението само по електронен път.

Със становище от 31.07.2026г заявителят е посочил, че НКЖИ е със статут на държавно предприятие, а не на държавно учреждение, поради което не попада в кръга на лицата по чл.410, ал.5 ГПК. Ето защо приложима в случая била разпоредбата на чл.410, ал.6 ГПК.

С атакуваното разпореждане РС е отхвърлил изцяло подаденото заявление, поради неизпълнение на дадените указания във връзка със спазване на формата за подаване на заявлението.

При тези данни РС правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед по чл.410 ГПК за подробно описаните суми. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика, поради което и по арг. на чл.272 ГПК препраща към тях.

Неоснователно е основното възражение на жалбоподателя, че НКЖИ не е държавно учреждение и поради това изискването за подаване на заявлението само по електронен път в случая са неприложими. Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.5 ГПК търговците, държавата и държавните учреждения, общините, нотариусите и частните съдебни изпълнители, както и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления за издаване на заповед за изпълнение само по електронен път чрез електронния формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие.

Според константната съдебна практика държавното учреждение представлява организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата. Източникът на 2 финансиране на юридическото лице не е решаващ белег за окачествяването на едно юридическото лице за държавно учреждение. Като основна характеристика на държавното учреждение се явява упражняването на функциите на изпълнителна, законодателна или правораздавателна власт на държавата. В тази връзка за определяне статута на дадена организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи като държавно учреждение, от решаващо значение следва да се вземат предвид правилата, разписани в учредителните и устройствените й актове.

В настоящия случай следва да се посочи, че Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ (ДП „НКЖИ“) е създадено със Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ), като според чл.9, ал.1 от сщия компанията е със статут на държавно предприятие по чл.62, ал.3 ТЗ, а според ал. 2 на същия чл.9 НКЖИ е основен управител на железопътната инфраструктура. Съгласно чл.6, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, предприятието управлява предоставеното му от държавата имущество – публична и частна държавна собственост. В ал. 2 на същия член е предвидено правилото, че срещу предоставеното й имущество – публична държавна собственост, не може да се насочва принудително изпълнение. В чл.

7 от Правилника се регламентира предметът на дейност на НКЖИ, към който спадат осигуряването използването на железопътна инфраструктура от лицензирани превозвачи при равнопоставени условия; извършването на дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура; събирането на инфраструктурни такси от железопътните превозвачи в размер, определен от Министерския съвет, по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; осъществяването инвестиционната политика при модернизацията на железопътната инфраструктура и др. Съгласно чл.8 от Правилника предприятието организира дейността си в съответствие с петгодишния договор с държавата по чл. 25, ал. 1 ЗЖТ, десетгодишната програма за развитие на железопътния транспорт и на железопътната инфраструктура по чл.27 ЗЖТ и годишните програми за изграждане, поддържане, ремонт, развитие и експлоатация на железопътната инфраструктура по чл. 28 ЗЖТ. По отношение на приходите на компанията в чл.9 от Правилника е предвидено, че държавата участва във финансирането на 3 дейностите по изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура. Размерът на финансирането се определя в рамките на 5-годишен договор между държавата, представлявана от министъра на финансите и от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от една страна, и предприятието, от друга страна.

Спрямо финансирането на дейностите по поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура в чл.10 от Правилника на първо място се посочват приходите от републиканския бюджет, а на следващо място приходи от инфраструктурни такси, от търговска дейност и др. Освен това, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е част от органите на управление на компания съгласно чл. 11 от Правилника, като назначава и тримата членове на управителния съвет на предприятието съгласно чл. 13, ал. 1 от същия.

При тези данни следва извод, че НКЖИ е създадена със закон за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата в изпълнителната власт (касае се за целево предназначени парични средства, предоставени по предварително определен бюджет, който обезпечава и гарантира дейност, извършвана в публичен интерес – осъществяване на държавната политика в сферата на железопътната инфраструктура). Цялата правна уредба е подчинена на рамката, че предприятието осъществява своята дейност с оглед зададените приоритети от държавата. Посоченият начин на преимуществено бюджетно финансиране на НКЖИ, както и функциите, които са й възложени от страна на държавата, са белезите от съществено значение, охарактеризиращи предприятието като държавно учреждение. Обстоятелство, че според ЗЖТ и Правилника за устройството на компанията, тя получава освен приходи от републиканския бюджет и от други източници на финансиране, не са от съществено значение при определянето й като държавно учреждение и не разколебава горното правно разрешение, доколкото основният източник на приходи на предприятието съгласно правната уредба се явява държавното финансиране.

Ето защо и в практиката на ВКС се възприема разбирането, че НКЖИ е държавно учреждение (така О№1170/17.05.2023г на ВКС по ч.гр.д.№1225/23г, III гр.о.).

След като заявителят е държавно учреждение, то по отношение на него намира приложение изискването на чл.410, ал.5 ГПК заявленията за издаване 4 на заповед за изпълнение да бъдат подавани само по електронен път.

Безспорно е, че в случая заявлението по чл.410 ГПК не е подадено по електронен път чрез електронния формуляр, достъпен в ЕПЕП. Безспорно е също, че в предоставения от съда 3-дневен срок заявителят не е отстранил констатираната нередовност при подаване на заявлението. При това положение и по арг. от чл.411, ал.2, т.1, пр.2 ГПК РС правилно е отказал издаването на исканата заповед за изпълнение.

В този контекст атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен и следва да се потвърди изцяло.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия частен спор.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5027/03.08.2026г на РС-Благоевград по ч.гр.д.№1886/26г по описа на с.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5