Решение № 136 от 31.07.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Тетевен, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.ОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20264330101074 по описа за 2026 година

Производство е с правно основание чл. 237 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Т. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „***********“ № 3, чрез адв. А. с която са предявени претенции за предоставяне на приоритетно упражняване на родителски права и присъждане на издръжка за малолетното дете Т. И.ов С., ЕГН **********, спрямо баща му И. С. С., ЕГН ********** от гр. Тетевен, област Ловеч, ж.к. „************“ бл. **************.

В исковата молба се твърди, че ищцата от съвместното си съжителство с ответника имат едно дете: Т. И.ов С., ЕГН ********** - удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № *****/19.11.**** г. от Община Луковит.

На следващо място се твърди, че ищцата живеели на семейни начала с ответника, в гр. Тетевен, област Ловеч, като в последствие се породило неразбирателство, между партньорите в семейството, имало напрежение, което ескалирало и Т. напуснала жилището, което обитавали.

Ищцата заявява, че детето живее при нея, както и че има необходимите условия и възможности за отглеждането на детето Т. С..

Сочи се, че с подкрепата на разширеното си семейство ищцата Т. може да осигурява добър и спокоен живот на детето.

Моли съдът да постанови решение, като предостави родителските права върху детето - Т. И.ов С., ЕГН **********, да се упражняват от ищцата Т. Ц. Т., ЕГН ********** - майка, като се осъди ответника и баща И. С. С., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 160.00 евро с начална дата на плащане от 27.05.2026 г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на същата.

В законоустановения срок, съгласно чл. 131 от ГПК не е подаден отговор от ответника И. С. С., ЕГН **********.

В първо по делото съдебно заседание ответникът И. С., заявява че признава предявения иск.

1

В първото съдебно заседание ищцовата страна Т. Ц. Т., чрез процесуалния си представител адв. А. са поискали на основание чл. 237, ал. 1, предл. второ, да бъде постановено решение съобразно направеното признание на иска. Изрично заявяват, че не претендират сторените съдебни разноски за процесуално представителство, осъществено от адвокат, както и заплатената държавна такса в производството.

След така направеното изявление е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Съгласно установената практика /Решение № 141/14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г., ІV г. о./ признанието на иска е уредено в чл. 237 ГПК като акт на ответника, с който той се разпорежда със своето право на иск. То е близко по правната си природа с отказа от иска като акт, с който ищецът се разпорежда със своето право на иск. Това обяснява сходствата в техния правен режим, а различията произтичат от различното правно положение на страната, която се разпорежда със своето правото на иск. Когато ищецът се разпореди с правото си на иск, като се откаже от него, той десезира съда. Отказът от иска изключва възможността да бъде постановено решение по съществото на делото, затова производството по делото се прекратява, а ако отказът е направен пред въззивна или касационна инстанция обжалваното решение се обезсилва. Това удовлетворява нуждата на ответника от защита, защото същият иск не може да бъде предявен отново. Признанието на иска също е акт на разпореждане с правото на иск, но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно решение, което признава претендираното или не признава отричаното от него право. Също според установената практика /Вж. Решение № 121/22.06.2018 г. по гр. д. № 3450/2017 г., ІV г.о. ВКС/ от общото правило, че признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК, изключение са случаите, изрично предвидени в закона, в които решение по смисъла на чл. 237 ГПК при признание на иска не се постановява (сравни чл. 324, чл. 334, чл. 339 ГПК), както и случаите, в които съдът е длъжен служебно да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота (чл. 363 ГПК), при което се постановява решение при условията на чл. 235 ГПК. Затова процесуалният закон забранява постановяване на решение при признание на иска в хипотезите, когато са налице предпоставките по чл. 237, ал. 3 ГПК, което очевидно налага извод, че признанието на иска не десезира съда. В тази връзка съда следва да се произнесе с акт по същество на съдебното прооизводство.

Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявения иск да бъде изцяло уважен. Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен.

Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения. Признато е право, с което страната може да се разпорежда, като признанието изхожда лично от страната, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявения иск да се уважи изцяло.

По разноските:

2

Ищцовата страна заяви, че не претендира разноски, затова и такива не следва да й се присъждат.

Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на съда върху присъдената издръжка за бъдещо време в размер на 230.40 евро, за държавна такса върху тригодишните платежи от присъдения размер на издръжката /160х36х4%/, дължима на основание чл. 1 от Тарифата за държавните каси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 237 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Т. И.ов С., ЕГН ********** - удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № *****/19.11.**** г. от Община Луковит, на неговата майка Т. Ц. Т., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Т. И.ов С., ЕГН **********, при неговата майка Т. Ц. Т., ЕГН **********, в гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „***********“ № 3.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата И. С. С., ЕГН ********** с детето Т. И.ов С., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 часа в съботния ден, до 18.00 часа в неделният ден, както и една седмица през лятото, която не съвпада с платеният годишен отпуск на майката Т. Ц. Т., като бащата взима и връща детето от домът на майката в гр. Тетевен. След договаряне между родителите, бащата може да прекарва време с детето Т. И.ов С. и извън посочените по-горе параметри.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК вр. чл. 127, ал. 2 от СК И. С. С., ЕГН **********, да заплаща на детето Т. И.ов С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т. Ц. Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 160,00 /сто и шестдесет/ евро, считано от датата на депозиране на исковата молба - 27.05.2026 г., до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН ********** от гр. Тетевен, област Ловеч, ж.к.

„************“ бл. **************, да заплати по сметка на Районен съд – Тетевен държавна такса, върху присъдената издръжка за бъдещ период, в размер на 230.40 евро /двеста и тридесет евро и 40 цт./ лева, както и 2.56 евро такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

На основание чл. 102а, ал. 1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в 3 електронна форма и по смисъла на чл. 360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.

По реда на чл. 102а, ал. 4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

4