Определение № 716 от 17.06.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 716 гр. София , 16.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20211000600647 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Г. К. М. срещу определение № 37 от 03.06.2021г. на Окръжен съд - Враца, постановено по н.ч.д. № 288/2021г., с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието шест месеца „лишаване от свобода“, наложено му с определение по ЧНД №527/2020г. на P C - Мездра при групиране на наказания измежду наложените му по НОХД №498/2019г., НОХД №506/2019г., НОХД №188/2020г. и НОХД №370/2020г., всички на PC – Мездра.

В жалбата се изразява недоволство от мотивите на съда, че в контролирана среда бил покачвал рисковите си стойности. Твърди, че не му е ясно как и кой формира въпросните стойности при положение, че няма наказания, работи и до края на присъдата му оставали малко над два месеца.

Моли да бъде отменено определението на ОС-Враца и да бъде освободен.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:

Г. К. М. изтърпява общо наказание от две години „лишаване от 1 свобода“, наложено му с определение по ЧНД № 527/2020г. на P C - Мездра при групиране на наказания измежду наложените му по НОХД №498/2019г., НОХД №506/2019г., НОХД №188/2020г. и НОХД №370/2020г. , всички на PC – Мездра, при първоначален „строг“ режим.

Видно от приложена по делото справка от Затвора гр.*** / л.18/ към 03.06.21г. М . има да изтърпи от това наказание 2 м. и 26 дни, след като всичко е изтърпял 1 м. 9 м и 4 дни, от които предварителен арест 25 дни, от работа 2 м 26 дни и ефективно 1 год. 5 м 13 д.

Според приложения по делото Доклад по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен от ИСДВР П. П., първоначално изготвената оценка на риска от рецидив от 90 т. е увеличен на 97 т. в резултат на допуснато дисциплинарно нарушение / със Заповед № 1365/24.06.2020г. е наказан с „Изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия“, отложено условно за срок от два месеца, а в последствие заличено със Заповед №2187/02.10.2020г. / и неизпълнение на плана на присъдата. Покачването е в резултат на настъпили отрицателни промени в зоните: “отношение към правонарушението“ - мотивацията за промяна на криминалното му поведение е на ниско ниво; самоуверен е, отрича отговорността си за извършване на правонарушения; „начин на живот и обкръжение“ - проявява манипулативно поведение спрямо други лишени от свобода; склонен е да проявява безразсъдно и рисково поведение в затвора; „злоупотреба с наркотици“ - епизодично употребява ПАВ;

„междуличностни проблеми“ - открито изразява дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора; „умения за мислене“ - не разпознава напълно проблемите си, с поведението си сам си навлича такива; не мисли за решаването им по адекватен начин; не мисли за негативните последици от поведението си, като се фиксира върху моментно удовлетворяване на желанията си. Според отразеното в доклада рискът от вреди остава среден за персонала и останалите лишени от свобода, за обществото като цяло, към участници в движението по пътищата, както и към жени, продължава да е среден и се обуславя от криминалното минало на л.св.М..

М. е работил по чл.80 от ЗИНЗС като „чистач-корпус“ в затвора от 01.03.2020г. до 10.12.2020г. На 10.12.2020г. по негова молба е преразпределен в ЗОЗТ „***“, където се включва в клуб по интереси „Шахмат“ за времето от 07.01.2021г. до 29.01.2021г. От 01.03.2021г. до 26.04.2021г. работи по чл.80 от 2

ЗИНЗС като „хигиенист“ на място за престой на открито, като от 26.04.2021г. е преразпределен в корпуса на затвора - гр.***. М. не е награждаван.

Във връзка с резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, от доклада на инспектора СДВР не могат да се извлекат изводи, че л .св. М. за периода на престоя му в МЛС е дал доказателства за своето поправяне, каквито са наличието на добро поведение, положително отношение към труда, стриктно изпълнение на разпореждания, съобразяване с дадени насоки и съвети, снижена оценка на риска от рецидив и вреди, в достатъчна степен. Целите и задачите, заложени в индивидуалния план на присъдата не са изпълнени. Обобщеното становище на инспектора е, че отношение на л.св. М. към плана на присъдата е формално, стремежът му е насочен предимно към изтърпяване на наказанието, а не към постигане на положителни личностни промени. Към груповите и организираните общопенитенциарни спортни и културно-масови мероприятия л.св. М. е по-скоро пасивен и проявява епизодичен интерес , няма трайни нагласи за позитивна личностна промяна. Склонен е да омаловажава собствената отговорност и принос в тях, търси вината в другите.

Разпознава частично проблемите си. Не осъзнава напълно своите дефицити и не проявява траен стремеж за положителна промяна и нагласа за водене на законосъобразен начин на живот.

Във връзка с подадената молба за условно предсрочно освобождаване към доказателствата по делото е приобщено и становището на Началника на Затвора гр.***, инкорпорирано в справката за изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода. Същото е отрицателно, като главно се позовава на експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа.

При така установената по делото фактология въз основа на документите, съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и тези, постъпили ведно с молбата на осъдения с искане за предсрочното му освобождаване, правилно първостепенният съд е приел, че корекционното и възпитателното въздействие спрямо осъденото лице следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Завишението на оценката за риска от рецидив и от вреди, както и актуалността н а всички констатирани в 3 първоначалния доклад дефицитни зони у молителя означава, че не е постигната положителна промяна в способността му за анализ и адекватна оценка на житейски ситуации и вземане на самостоятелни решения.

Изложеното води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия момент не са настъпили положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения М., изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода.

Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него за постигне на набелязаните в плана на присъдата цели и задачи. В този смисъл обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Възраженията на жалбоподателя се концентрират около това, че първостепенният съд не е извършил всестранно и пълно изследване на обективната истина, а се бил позовал на доклада на ИСДВР, от който не ставало ясно как са формирани стойностите на риска от рецидив и вреди. За да остави без уважение искането, първостепенният съд е отдал необходимото значение на установените по отношение на М. зони с дефицит, като в тази връзка правилно и законосъобразно е кредитирал съдържанието на изготвения във връзка с молбата на осъдения за предсрочното му освобождаване доклад по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС, където е обоснован актуалния риск от рецидив от 97 т., завишен като последица от извършено нарушение. Посредством методите, използвани при работата с него, респ. техниките и прийомите за корекция, компетентните длъжностни лице са установили продължаващо наличие на посочените по-горе дефицитни зони.

Тук е мястото да се посочи, че инспекторите, назначени в затвора освен, че са професионално подготвени, са лицата, които в най-голяма степен са запознати с успеха на корекционната работа по отношение на лишените от свобода. Освен въз основа на личните си впечатления, при даване на оценката си, инспекторите се базират и на находящите се в затворническото досие документи. Ето защо, настоящият въззивен състав не намира основание да не възприеме мотивираното становище на администрацията, че процесът на поправяне при л.св. М. е незавършен към момента.

Врачански окръжен съд е съобразил съдебният си акт и със съдебната практика, вкл. тълкувателната такава, обективирана в ППВС № 7 от 27.06.1975г., занимаваща се с въпросите по приложението на чл.70, ал.1 от НК. Верен по същество е изводът на ВрОС, че към настоящия момент осъденото лице не е дало достатъчно доказателства за своето поправяне, поради което е постановил отказ за уважаване молбата му за условно 4 предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание. Налице е необходимост от продължаване на изолирането на осъдения в условията на пенитенциарно заведение с оглед постигане целите на наложеното му наказание.

Ето защо, настоящият въззивен състав не намери основания за коригиране изводите на първата инстанция при отговор на въпросите по чл.439а, ал.1 от НПК и намери, че следва да бъде потвърдено атакуваното определение.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във вр. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 37 от 03.06.2021г. постановено по н.ч.д. № 288/2021г. на Окръжен съд – Враца. протест.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5