Решение № 1271 от 07.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. Бургас, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20222120103363 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „УЛТИМА Ф” ЕООД, ЕИК: 203227238, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ***, чрез адв. С.

К. от АК-Шумен, уточнена с молби от 08.07.2021 г., от 17.08.2022 и от 17.10.2022 г. против М. С. М., ЕГН ********** и Й. Н. М., ЕГН **********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцовото дружество дължими суми по сключен между страните договор за потребителски кредит № *** от ***г., както следва: сумата от 1910.94 лева – остатък от дължима главница; сумата от 550.82 лева – договорна лихва, начислена, считано от настъпване на датата на падежа на всяка просрочена вноска от главницата; сумата от 365,73 лева – обезщетение за неизпълнение, съгласно чл. 15 от договора, начислено за периода от 28.02.2019 г. до 11.05.2021 г.; сумата от 2593,36 лева – претендираната като пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху сбора от общо претендираните суми в размер на 5420,85 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на *** г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ищецът, в качеството си на кредитодател е предоставил на първия ответник М. М., в качеството му на кредитополучател заем в размер на 4500 лева, с краен срок за издължаване 36 месеца.

Ответницата Й. М., в качеството си на поръчител се е съгласила да отговаря 1 за изпълнението на поетите с договора от кредитополучателя М. задължения.

Ищецът заявява, че за част от дължимите суми по договора, се е снабдил с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 489/2019 г. по описа на Районен съд гр. Шумен. За останалите дължими суми по договора, кредитора предявява настоящия осъдителен иск, като уточнява, че претендираната понастоящем главница в размер на 1910.94 лева, представлява сбор от посочените в погасителния план вноски от 29-та до последната 36-та вноска. С молба от 17.08.2022 г. уточнява как е формирана претендираната договорна лихва в размер на 550,82 лева, обезщетението за забава в размер на 365.73 лева и пропуснатите ползи в размер на 2593.36 лева.

Така предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, чл.240, ал.2 ЗЗД, чл.82 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като същите са допустими.

Препис от исковата молба е връчен лично на ответницата М. на 09.01.2022 г. (лист 69 от делото на РС Шумен), която в срока за отговор по чл. 131 от ГПК не представя такъв.

На ответника М., съдът е назначил особен представил и препис от исковата молба е бил връчен на адв. М. Д. в изпълнение на указанията, дадени с определение от 24.03.2022 г. В срока по чл. 131 от ГПК, процесуалния представител на ответника М. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява, че макар по делото да е представен договора за заем, от същия не се установява представянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя. Сочи, че липсват доказателства за реалното изпълнение на задължението на ищеца да предаде заемната сума, както и доказателства за извършени от длъжниците погашения. Прави възражение за недействителност на договора за кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит, както и на отделни негови клаузи. Оспорва клаузата на чл. 9, ал. 7 от договора като такава с неравноправен характер, тъй като предвижда неустойка в прекомерно висок размер, при това за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, което е несъвместимо с целта на договора. Твърди, че кредиторът не е проверил, съгласно изискването на чл. 16 от ЗПК кредитоспособността на длъжника. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв. К., която поддържа предявените искове и моли за уважаването им.

В съдебно заседание ответникът Й. Н. М., не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът М. С. М., не се явява. Не се явява и назначеният му особен представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на ***г., между ищцовото дружество и ответника М. М. е сключен договор за потребителски кредит под формата на договор за заем, обезпечен с 2 поръчителството на Й. Н. М.. В договора е отразено, че същият служи за разписка за предаване на договорената сума на потребителя, от което следва, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 4500 лв., за срок от 36 месеца, като последният се е задължил солидарно с поръчителя да върне заетата сума, заедно с дължимите към нея възнаградителни лихви, на месечни вноски. Видно от представения погасителен план, озаглавен „Схема на плащане“, крайната сума, която е следвало да заплати ответникът е в размер на 11079,60 лв.

Представена е справка за платени вноски по банка за периода 01.11.2016г. – 31.12.2021г., видно, от която длъжникът е направил плащания по договора в общ размер от 4928,56 лв., като последното плащане е било на 08.06.2018г.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че платените суми по кредита са в размер на 6034,26 лв., от които: 1275,49 лв. – главница, 2693,59 лв. – възнаградителни лихви, 2065,18 лв. – неустойки, като с платените суми са погасени изцяло вноските с дати на падеж от 28.10.2016г. до 28.04.2018г. и частично 20-та вноска с падеж 28.05.2018г. В резултат на това остава неизплатена частично вноска с дата на падеж 28.05.2018г, и изцяло неизплатени вноски с дати на падеж 28.06.2018г. – 28.09.2019г. в общ размер от 5045,34 лв., от които 3244,51 лв. – главница, 1034,88 лв. – възнаградителна лихва 785,95 лв. – неустойки.

Според заключението, с исковата молба се претендират неизплатени суми по вноските с поредни номера 29-36 с дати на падеж 28.02.2019г. – 28.09.2019г., както следва: 1910,94 лв. – главница, 312,14 лв. – възнаградителна лихва, 238,68 лв. – неустойка / в общ размер от 2461,76 лв., както и сумата от 365,73 лв. обезщетение за неизпълнение по чл.15 от договора, изчислено върху оставащата неизплатена главница за периода 28.02.2019г. – 11.05.2021г. при ГЛП 10%.

Според заключението претендираната сума от 2593 лв. за пропуснати ползи е изчислена върху оставаща неизплатена главница за периода 28.02.2019г. – 11.05.2021г. при ГЛП 72%.

Заключението е дало отрицателен отговор на въпроса дали уговорената неустойка в хипотезата на чл.9, ал.7 от договора е взета предвид при изчисляването на ГПР по кредита, посочен в общ размер от 49,36%. Вещото лице е дало отговор и на въпроса какъв би бил размерът на действителния ГПР по договора, ако неустойката е била включена като разход по кредита.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В настоящия случай, страните по делото са обвързани от договор за потребителски кредит под формата на договор за заем №***/***г.

3

Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит попада под уредбата на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

При сключване на въпросния договор е спазено изискването по чл.10 ал.1 ЗПК, като е съставен в писмена форма, на хартиен носител, в два екземпляра – за всяка от страните. Посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването му. Условията за издължаване на кредита са посочени в погасителен план т.нар. схема за плащане-приложение № 1 към ДПК, съдържащ информация за размера на погасителните вноски; броя им; периодичността им; дати на плащане-падежни дати. Правото на отказ на потребителя от ДПК е застъпено в чл.10 от договора. Изискването да се подписва от страните по договора всяка страница от ОУ, въведено с разпоредбата на чл. 11 ал.2 от ЗПК, също е спазено в разглеждания случай.

В разглеждания ДПК обаче не е спазено императивното изискване на чл.11 ал.1 т.12, а именно да съдържа: информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай, не е спазена императивната норма на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, което, на основание чл.22 от ЗПК, води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Горният извод за недействителност на целия договор прави безпредметно произнасянето по наведените в отговора на особения представител на ответника възражения за недействителност на отделни клаузи от него.

4

Поради гореизложеното, за ответника е възникнало валидно задължението да върне единствено чистата стойност на кредита или 4500 лв.

Поради установеното от експертното заключение по делото плащане от ответника по договора на суми в общ размер от 6034,26 лева, то следва да се приеме, че с тази сума е погасено задължението за главница от 4500 лева.

С оглед гореизложеното предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат ответниците, но доколкото единият ответник не е изразил никакво становище по делото, а другият се е представлявал с процеса от назначен особен представител, съответно разноски не са поискани от никой от двамата ответници, то такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „УЛТИМА Ф” ЕООД, ЕИК: 203227238, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ***, чрез адв. С. К. от АК-Шумен, искове срещу М. С. М., ЕГН: ********** и Й. Н. М., ЕГН: **********, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми по сключен между страните договор за потребителски кредит №*** от *** г., както следва: сумата от 1910.94 лева – остатък от дължима главница; сумата от 550.82 лева – договорна лихва, начислена, считано от настъпване на датата на падежа на всяка просрочена вноска от главницата; сумата от 365,73 лева – обезщетение за неизпълнение, съгласно чл.15 от договора, начислено за периода от 28.02.2019 г. до 11.05.2021 г.; сумата от 2593,36 лева – претендираната като пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху сбора от общо претендираните суми в размер на 5420,85 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.