Решение № 32 от 07.02.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Ямбол, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20232330201056 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. С. Х., ЕГН ********** от гр.***, чрез адв. Г. Б. от АК Хасково против Наказателно постановление № 23-0813-000560/31.03.2023 г., издадено от Началник с-р Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з1632/02.12.2021 г., с което на жалбоподателят на основание чл.183, ал.2, т.3, пр1. от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 8 контролни точки за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. В жалбата се излага, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като са твърди, че отразените в АУАН факти не отразяват реално случилото се и твърдяното нарушение от АНО е недоказано по несъмнен начин. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендират се присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят участва лично и с редовно упълномощен процесуален представител – адв. Б. от АК – хасково, който поддържа жалбата и пледира да бъде отменено наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 24.03.2023 г. на жалбоподателят Х. бил съставен акт за установяване на 1 административно нарушение серия *** от свид. И. П. – *** в сектор Пътна полиция Ямбол при ОДМВР Ямбол за това, че на 24.03.2023 г. в 13.20 часа в община Тунджа по път IV-5304 управлява собствения си лек автомобил Хонда с регистрационен номер Х0989ВА като на кръстовище с път I-7 при наличие на пътен знак номер Б2 Стоп, не спира, завива надясно и продължава движението си в посока към село Окоп, с което е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП. В законоустановения срок жалбоподателят е депозирал възражение срещу АУАН, в което се излага, че е извършил вмененото му деяние, тъй като полицейските служители са нямали видимост към мястото, за което се твърди, че жалбоподателят не е спрял на пътния знак и отдалечеността от мястото, където са били позиционирани с полицейския автомобил, което е приблизително 250 метра. Впоследствие въз основа на съставения АУАН на жалбоподателя е издадено и атакуваното НП № 23-0813-000560/31.03.2023.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя И. П. и на свидетеля М. Г.-П., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

В настоящия случай съдът намира, че нарушението не е доказано по несъмнен начин.

За да е установено безспорно извършването на процесното вменено административно нарушение от обективна страна следва да е установено, че жалбоподателят не е спрял на пътен знак Б2. По делото са разпитани полицейските служители И. П. и М. Г.-П., които се явяват заинтересовани от изхода на делото и се поражда съмнение в достоверността на показанията им. Още повече, че и от представените и приети по делото снимков материал съдът установи, че няма как от мястото, където са се намирали полицейските служители, същите да имат видимост към твърдяното място на нарушението, още повече че и преди мястото, където е бил поставен пътния знак има завой. Касае се за разстояние от около 250300 метра.

Съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели, че жалбоподателят не е спрял на пътния знак Стоп, предвид направеното твърдение от жалбоподателят, че е спрял на пътния знак, тъй като счита, че твърдения, основани на непряко възприети факти и обстоятелства, сходни с предположения и неподкрепени с допълнителни безспорни доказателства не могат да послужат за годно доказателство. Твърдяните факти от полицейските служители не се потвърждават чрез други безспорни факти и обстоятелства, които да доказват деятелността по несъмнен начин. Преди издаване на НП наказващият орган, въпреки придадената презумптивна доказателствена сила на акта е следвало да събере доказателства за така спорните обстоятелства (направено е възражение от страна на водача).

В хода на производството по съдебно обжалване в тежест на наказващия орган е да докаже 2 административнонаказателното обвинение, като установи безспорно всички подлежащи на доказване факти и обстоятелства. Горното обоснова извод, че в производството е останало недоказано осъществяването от страна на Х., в качеството му на водач на МПС на вменения му административнонаказателен състав.

По изложените доводи, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. се явява основателно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението да е 500 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0813-000560/31.03.2023 г., издадено от Началник с-р Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з1632/02.12.2021 г., с което на М. С. Х., ЕГН **********, адрес ***, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр1. от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 8 точки за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР ЯМБОЛ да заплати на М. С. Х., ЕГН ********** от гр.*** направените по делото разноски в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3